Решение № 38 от 27.01.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Несебър, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Дора К. Димитрова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20252150101342 по описа за 2025 година

Производството се движи по реда на Глава XXV - „Бързо производство"от ГПК, съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от СК, вр. чл. 310, т. 6 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба от Д. С. В. С ЕГН-**********, в качеството й на родител и законен представител на малолетните Х. Х. Ч. с ЕГН********** и С. Х. Ч. с ЕГН-**********, тримата от гр.Б***, ж.к.И***, бл.***, вх.***, ет.***, ап.*** срещу Х. П. Ч. с ЕГН-********** от гр.Н***, ел.О**** № ***, ет.***, ап.***.

Иска се от съда да бъде постановено решение, с което да бъде изменена присъдената с Решение № 171/29.08.2019г. по гр.д. № 628/2019г. на РС-Несебър, с което е прекратен сключения между родителите граждански брак и е утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл.51 СК, в частта, с която бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка за всяко от двете родени от брака деца Х. и С. в размер на по 160лв., платима в срок до 10-то число на текущия месец, чрез тяхната майка и законен представител, като същата бъде увеличена от 160лв. на по 400лв. за всяко от двете деца, считано от датата на подаване на исковата молба в съда01.12.2025г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на правопроменящи или правопогасяващи обстоятелства.

Развиват се подробни съображения за конкретните нужди на детето, предполагащи издръжка в претендирания увеличен размер, както и за относимите икономически, инфлационни и социални промени през изтеклия период от определяне 1 на първоначалната такава. Представя писмени доказателства.

В законния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Ответникът изрично посочва, че не оспорва предявените претенции по основание, но възразява по претендирания размер. Твърди, че считано от 2021г. има здравословни проблеми с краката, наложили оперативно лечение и продължаващо и към момента лечение. Въпреки медицинските интервенции ответникът не получил подобрение на съС.ието си, поради което няма възможност да работи. По тази причина, считано от 2021г. той няма доходи от трудова дейност, като не получава доходи и от недвижимо или друго имущество. Твърди, че въпреки това не е оставял никое от децата си от родителска грижа и внимание. Моли да бъде определена издръжка за всяко едно от двете деца в минимално установения от закона размер от ¼ от минималната работна заплата за страната. Представя писмени доказателства. Не са отправени доказателствени искания.

По делото е постъпил социален доклад от Д“СП“-Поморие.

Ищцата се явява лично в проведеното о.с.з. и поддържа исковата молба.

Заявява, че е наясно, че към момента ответника няма възможност да заплаща издръжка за децата, но тя отглежда сама трите им деца/третото от които е било родено след прекратяване на брака/ и желае един ден когато има възможност той да поеме част от разходите, които тя сега извършва по издръжката и отглеждането на децата.

Ответника се явява лично в о.с.з. и заявява, че поради влошеното си здраве, няма възможност да работи, съответно не получава трудови доходи, няма доходи от друго имущество. Разпродава лични движими вещи, за да получи финансови средства.

Няма никаква възможност да изплаща каквато и да било издръжка за децата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, а и видно от представените по делото писмени доказателства Х. Х. Ч. с ЕГН-********** и С. Х. Ч. с ЕГН-********** са деца на Д. С. В. с ЕГН-********** и Х. П. Ч. с ЕГН-**********.

С влязло в законна сила на 29.08.2019г. Решение № 171/29.08.2019г., постановено по гр.д. № 628/2019г. на РС-Несебър, е прекратен сключения между родителите граждански брак и е утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл.51 СК, съгласно което бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка за всяко от двете родени от брака деца Х. и С. в размер на по 160лв., платима в срок до 10-то число на текущия месец, чрез тяхната майка и законен представител до настъпването на законни причини за нейното изменяване или прекратяване.

От представен по делото социален доклад изх.№ ПР/Д-А/10-001/08.01.2026г. на АСП се установява, че страните имат три малолетни деца- Х. и С., родени по време на брака и Р., родена на *****г., в период, когато родителите отново заживяли на семейни 2 начала. Детето Р. е била припозната от ответника. Считано от м.януари 2024г. и към настоящия момент родителите отново са разделени, като ищцата живее заедно с децата в собствено на родителите на ищцата жилище в гр.Б***, а ответника в гр.Н****. Основни грижи за децата се полагат самостоятелно от майката, която е подпомагана от своите родители/баба и дядо на децата по майчина линия/ които живеят в с.Т****, общ.Б****. При извършеното проучване е установено, че хигиеннобитовите условия, при които живеят децата са добри, за С. и Х. е обособена детска стая, в която наскоро е правен ремонт. Децата имат личен лекар, в добро общо здравословно съС.ие са, нямат здравословни проблеми и хронични заболявания.

Майката е трудово ангажирана на петдневна работна седмица, като видно от представен трудов договор в о.с.з./л.59-65 по дело/ договорената й месечна заплата е в размер на *****лева. Социалните служители са отразили в представения доклад, че не са установили данни при извършените справки бащата да е трудово ангажиран. От служебно извършената справка в НАП по делото също не се установяват записи за действащи трудови договори на името на ответника.

От служебно извършените справки се установява, че ищцата не притежава недвижимо имущество, а ответника е извършил множество разпоредителни сделки с недвижимо имущество-продажби на трети лица и дарения на роднини, като последното дарение е от 08.01.2026г. на апартамент на площ от ***5кв.м. в гр.Н*** с дарено от ответника лице – С. П. Ч..

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Изложените обстоятелства с оглед изминалия период от около 7 години от постановяване на решението, с което е определен предходния размер на дължимата от ответника издръжка от по 160лв. за всяко от двете деца, безспорно установяват нарастване на потребностите им и съответните разходи, произтичащи от възрастта, формата на обучение и извънучилищната дейност. Следва да се посочи, че всички средства за помагала, както и допълнителните за униформа, утвърдена за съответното училище, се заплащат от родителите. Необходимо е и да се държи сметка и че в последните години социално-икономическата обстановка в страната значително се промени, като повишението на цените, доведе до значително повишаване разходите по поддръжката на домакинствата. В същото време определената издръжка от 160лв. е значително по-ниска от минималната издръжка за дете, която е в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната за съответната година.

На следващо место съдът посочва, че Семейния кодекс регламентира задължението на родителите да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Това задължение е от първи ред, което означава, че при определяне на издръжката приоритет имат интересите на детето, а не възможностите или желанието на родителя 3 да бъде задължен в по-малка степен.

Представените по делото доказателства безспорно сочат на по-големи разходи, свързани с обучението на нуждаещия се от издръжка, неговата възраст и обучение, които формират извод за увеличаване на издръжката по размер. Това поставя на преценка възможностите на задължените лица да осигуряват необходимите средства за детето, с оглед да осигурят живот, какъвто би имало, ако живеят заедно.

При определяне на издръжката приоритет имат интересите на всяко от децата и потребностите им от по-висока издръжка, които са доказани в случая с оглед изминалия период от време, възрастта на децата и социално икономическите условия на живот месечна издръжка от 320лв., от които 160лв. дължими от ответника е недостатъчна за посрещане дори на необходимости от битово ниво на всяко едно от децата. Комплексната преценка включва разходите от битов характер, обучение и грижа за здравето, както и свързаните с физическото и интелектуално израстване спорт, почивка, културни мероприятия.

По изложените съображения приема, че претенцията за увеличаване размера на издръжката е основателна и релевира към увеличените потребности на децата и разходите за тяхното задоволяване.

С оглед изложеното претенцията се явява доказана по своето основание.

Досежно размера следва да се посочи следното:

Спорът относно издръжката в конкретния случай е преди всичко за нейния размер с оглед исканото увеличение.

Съгласно разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 от СК, размерът на необходимата издръжка се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, която към момента съгласно ПМС № 243/ 13.11.2025г. е в размер на 1213 лева или 620,20евро, т.е. минималния размер на издръжка е 303,25 лева/155,05евро/ за едно дете.

По отношение размера на необходимата издръжка съдът съобрази нуждите на детето, възможностите и доходите на двамата родители. От представените по делото писмени доказателства е видно, че родителитие са битово обезпечени/нямат разходи за наем на жилище/.

Предвид изложеното, съдът намира, че с оглед сходната възраст на двете деца, за задоволяване на техните нужди и потребности е възможна и необходима месечна издръжка в размер от 340евро за всяко дете, от които 170евро следва да бъдат 4 заплащани от бащата, а останалите 170евро следва да бъдат осигурявани от майката, която макар и да полага непосредствените грижи за всяко от децата, също следва да участва в тяхната издръжка. По отношение тезата на ответника, че е затруднен да осигурява издръжка за децата си, следва също да се посочи, че съгласно императива на чл.143, ал.2 СК родителят, независимо дали е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си, е длъжен да осигурява издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете. Предвид горното, съдът намира, че бащата Х. П. Ч. следва да заплаща за всяко от малолетните си деца Х. Х. Ч. и С. Х. Ч. месечна издръжка в размер на 170евро лева, считано от подаване на исковата молба - 01.12.2025 г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката. Следва да се постанови падеж за изплащане на определената от съда месечна издръжка и за поголяма правна сигурност на страните, а именно - до всяко 10-то число на текущия месец, за който се отнася, като предявената претенция над уважения размер до претендирания такъв от

204,51евро/400лева/ следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съдът счита, че така определения размер на издръжка, който е близък до минимума по чл. 142, ал. 2 от СК, е съобразен с нуждите на децата и възможностите на родителите, които я дължат. Както се посочи по-горе съдът съобрази твърдението, че бащата има алиментни задължение към трето дете/макар доказателства да не се сочат за тези твърдения/, но счете, че родителят е в трудоспособна възраст/не е задължително трудовата ангажираност непременно да бъде свързана с физическа дейност, като винаги е възможна преквалификация/ и е в съС.ие да реализира доходи и да изпълнява адекватно родителския си дълг спрямо трите си деца.

Ответната страна, предвид изхода на делото, следва на основание чл.78, ал.6 от ГПК да бъде осъдена да заплати по сметка на съда сумата от общо 254евро, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката за всяко едно от децата, дължима върху размера на тригодишните платежи на присъденото увеличение.