Определение № 1671 от 13.12.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 296/2021
- Вид
- Определение № 1671
- Подписан
- 13.12.2021
- В сила
- 13.12.2021
- Състав
- Светлана Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.105 · Граждански процесуален кодекс
- чл.115 · Граждански процесуален кодекс
- чл.115, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.190, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 2 · Закон за медиацията
- чл.106, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.429 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1671 гр. Варна, 13.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Светлана Тодорова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20213100900296 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 9176 от 17.05.2021г., уточнена с молба вх.№ 11840 от 17.06.2021г., на Т. Р. М. с ЕГН ********** от с.***, чрез пълномощник адв.Н.Д. АК-Шумен, с която срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Възраждане, ул.Света София 7, ет.5 е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за присъждане на сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 24.05.2018г., настъпило в гр.*** по вина на М.М.Р. като водач на МПС с рег. № *** ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законна лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 11.11.2020г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.429 от КЗ и законната лихва, считано от изтичане на 15 работни дни след уведомяването с извънсъдебна претенция – 03.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 367 ГПК ответната страна ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 121265177 е депозирала писмен отговор, с който прави възражение за местна подсъдност на спора и навежда искане за спиране на производството на осн. чл.229, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК.
Наред с това оспорва исковете по основание и размер и навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията, релевирани с отговора.
В срока по чл. 373 ГПК ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, с който се поддържат възраженията и оспорванията, въведени с ОИМ, при което размяната на книжа е приключила.
1
По допустимостта на предявените искове:
Предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД съдът намира за допустим, доколкото легитимацията на страните съответства на твърденията за настъпило увреждане на пострадалия и предявената от него претенция спрямо застрахователя на делинквента за обезщетение на настъпилите неимуществени вреди в резултат на противоправни действия на застрахования по сключената застраховка „Гражданска отговорност“.
По предварителните въпроси :
С определение № 733 от 21.06.2021г. ищецът е частично освободен от внасяне на държавна такса в размер на 1550 лева и от внасяне на суми за разноски по т.д.№ 296/20201г., на осн.чл.83, ал.2 от ГПК, като му е оказано да внесе остатъка от 50 лева /внесени с платежно нареждане от 12.07.2021г./
Направеното от ответника възражение за местна подсъдност на спора следва да се отхвърли. В настоящия случай приложение намира редакцията на чл.115, ал.2 от ГПК, според която исковете за обезщетение по КЗ срещу застраховател се предявяват пред съда, в чийто район към датата на ПТП се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца, или по настъпване на застрахователното събитие. И при двете хипотези местно компетентен е именно Окръжен съд – Варна, като приложението на специалната местна подсъдност изключва прилагането на общата.
По искането за спиране съдът ще се произнесе след извършването на служебна справка и установяване етапа на развитието на образуваното ДП № 309/2018г. по описа на ОД на МВР – гр.Варна Сектор Пътна Полиция /пр.пр №5000/2018г. по описа на РП-Варна/.
Доколкото предявеният иск е с предмет неизпълнение на задължение, свързано със сключена абсолютна търговска сделка, претенцията следва да се разгледа по особения ред за търговски спорове.
По доказателствените искания на страните:
В исковата молба са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства. Представените документи представляват относими и допустими доказателства, и следва да бъдат допуснати.
Искането на ищеца на осн. чл.190 от ГПК ответникът да бъде задължен да представи заверен препис от застрахователна полица за МПС с рег. № *** *** съдът преценя като основателно.
Относно отправеното искане на осн. чл.190, ал.1 от ГПК за задължаване ответната страна да представи заверен препис от образуваната при него щета №0411-090-0015-2020 съдът намира искането за допустимо и относимо към предмета на спора.
Направеното от ищеца искане за събиране на гласни доказателства за установяване на преживените от него болки и страдания се преценява от съда като допустимо и относимо към предмета на спора, поради което следва да бъде уважено.
2
Допустими и относими към предмета на доказване са заявените от ищеца и ответника искания за допускане на СМЕ и САТЕ, със задачи, въведени с ИМ и ОИМ, поради което следва да бъдат удовлетворени.
Заявеното от ответника искане за допускане на гласни доказателства посредством разпит на един свидетел – водачът на процесното МПС М.М.Р. с ЕГН ********** от с.***, с оглед установяване и изясняване на фактическата обстановка при настъпване на ПТП е допустимо и относимо към предмета на доказване с оглед оспорване механизма на ПТП и следва да бъде уважено.
Ответното искане да бъде изискано и приложено ДП № 309/2018г. по описа на ОД на МВР – гр.Варна Сектор Пътна Полиция към настоящия момент следва да се остави без уважение, като по делото ще бъде извършена служебна справка за етапа на развитие на посоченото ДП.
Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в едноседмичен срок от съобщаване на настоящото определение да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списък на разноските, на осн. чл. 80 ГПК.
За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за местна неподсъдност на спора.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника за спиране на производството до установяване етапа на развитие на ДП № 309/2018г. по описа на ОД на МВР – гр.Варна Сектор Пътна Полиция /пр.пр №5000/2018г. по описа на РП-Варна/.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от Т. Р. М. с ЕГН ********** от с.***, чрез пълномощник адв.Н.Д. срещу ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр.София, жк Възраждане, ул.Света София 7, ет.5 за присъждане на сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на ПТП от 3
24.05.2018г., настъпило в гр.*** по вина на М.М.Р. като водач на МПС с рег. № *** ***, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законна лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 11.11.2020г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.429 от КЗ и законната лихва, считано от изтичане на 15 работни дни след уведомяването с извънсъдебна претенция – 03.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането.
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.
ОБЯВЯВА на страните следният проект за устен доклад:
В исковата молба ищецът излага, че на 24.05.2018г. в гр.Варна на ул.*** до бул. ***. настъпило ПТП по вина на М.М.Р., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, като водачът при управлението на МПС с рег. № *** *** /собственост на К.И.Д./ и поради движение с несъобразена скорост с оглед характера на пътя и интензивността на движението, излязъл вдясно от пътната лента и блъснал намиращия се на тротоара пешеходец Т. Р. М..
В резултат от удара Т. Р. М. претърпял телесни увреждания, изразяващи се в счупване на дясната лопатка, обусловило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник за период от около три месеца, ожулвания по задната повърхност на гръдния кош и поясната област и ожулвания по лявата подбедрица. След инцидента пострадалият е откаран по спешност в МБАЛ Света Анна – Варна, където му е поставена имобилизираща ортеза на горения десен крайник. Излага, че в началото болката била с изключително висок интензитет, като предизвиквала у ищеца страх за неговия живот и здраве. Постепенно намаляла, но в продължение на три месеца не отшумяла напълно, а се проявявала на моменти като по-силна и като по-слаба. Тази болка, съпроводена с усложнения в движението, предизвиквала затруднения в справянето с битовите нужди и пострадалият трябвало да разчита на своите близки за помощ. Той не можел да се облича, да се храни, да пазарува и като цяло да помага в домакинството. Това от своя страна породило у него чувство на неудовлетвореност и непълноценност. След изтичането на трите месеца болката почти изчезнала, но към настоящия момент продължава да се проявява при движение и натоварване на горния десен крайник. Посочва, че изживява изключително тежко инцидента, сънува кошмари, връщащи го към събитието и продължава да изпитва страх за живота си. В резултат на всичко това той станал по-затворен и некомуникативен. Тежкото психично състояние на Т. Р. М. продължило около два-три месеца и постепенно намаляло с намаляването интензитета на болката, като се излага, че към настоящия момент то е подобро, но случилото се остава спомен до края на живота му.
Посочва, че във връзка с произшествието е образувано ДП № 309/2018 г. по описа на сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Варна, пр.пр. 5000/2018 г. по описа на Районна прокуратура – Варна, което към момента е на етап разследване.
Ищецът излага, че към датата на инцидента процесното МПС е застраховано при 4 ответното дружество. Твърди, че на 11.11.2020г. е депозирал пред застрахователя извънсъдебна претенция и е образувана щета № 0411-090-0015-2020г. Посочва, че с претенцията е представил всички необходими доказателства, но ответникът е поискал допълнителни документи – постановление за прекратяване на наказателното производство или влязло в сила съдебно решение. В последствие застрахователят постановил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение поради непредставяне на изисканите доказателства. Ищецът твърди, че липсва правна възможност за представянето на изисканите документи, доколкото ДП е все още в ход, както и че те нямат съществено значение за установяването на основанието и размера на претенцията.
Навеждат се твърдения, че върху застрахователното обезщетение ответното дружество дължи законна лихва от датата на депозиране на извънсъдебната претенция – 11.11.2020г. до окончателното изплащане на осн. чл.429, ал.3 от КЗ /лихва, дължима от застрахования водач/ като част от дължимото застрахователно обезщетение. Посочва, че наред с нея се дължи и лихва на осн. чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, считано от изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ, а именно от 03.12.2020г. до окончателното изплащане, която застрахователят дължи за собствената си забава върху размера на застрахователното обезщетение, включващо главницата и лихвата по чл.429, ал.3 от КЗ. Ищецът излага, че лихвата за собствената забава на застрахователя е акцесорна на вземането за застрахователно обезщетение. Посочва, че непредставянето на банкова сметка в случая не възпрепятства застрахователя да разгледа претенцията и да определи застрахователно обезщетение, съответно, че това не съставлява кредиторова забава, доколкото в случая непредставянето на банковата сметка не е причината за липсата на изплатено обезщетение. Моли за уважаване на исковата претенция.
В законоустановения срок ответникът ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК 121265177 е депозирал ПИСМЕН ОТГОВОР, в който въвежда възражение за местна подсъдност на спора и искане за спиране на производството, а така също оспорва иска по основание и размер.