Решение № 209 от 06.11.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Велико Търново, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20234000500316 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. И. М., ЕГН **********, действаща чрез своите родители и законни представители И. Б. М. и Д. Б. А., чрез пълномощник – адвокат П. К., срещу Решение № 60/09.02.2023г. по гр.д. № 44/2021г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, поправено с Решение № 182/18.04.2023г. и с Решение № 277/08.06.2023г. и изменено в частта за разноските с Определение № 403/18.04.2023г. по делото, в частта, в която е отхвърлен предявения частичен иск с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата над 40 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв., като частичен от 70 000 лв., ведно със законната лихва и в частта, в която са отхвърлени акцесорните претенции за лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди за времето от 15.09.2019г. до 19.10.2019г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва, че при формиране на правните си изводи съдът е съобразил само част от събраните по делото доказателства, а останалата част – част от медицинските документи и гласните доказателства, касаещи получените от ищцата увреждания, е игнорирал. Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, присъждайки обезщетение за неимуществени вреди в занижен размер, несъответстващ на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период и с характера и степента на причинените при процесното ПТП телесни увреждания, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания. Излага, че неправилно е била 1 определена началната дата, от която е присъдена законната лихва за забава върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, като се позовава на нормата на чл.429 ал.3 от КЗ. Прави искане за отмяна на първоинстанционното решение в атакуваните части и вместо това постановяване на друго, с което исковата претенция за неимуществени вреди бъде уважена до размера от 50 000 лв., като частична от 70 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.09.2019г., евентуално от 09.10.2020г., до окончателното изплащане, както и бъде уважена претенцията за лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, считано от 15.09.2019г., евентуално от 09.10.2020г., до окончателното изплащане. Претендира определянето на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА, ведно с начислен ДДС, на адвокат П. К. за оказаната безплатна адвокатска помощ във въззивното производство.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД не е подала отговор на въззивната жалба. В същия срок ответното дружество, чрез пълномощника си - адвокат Т. М., е подало насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявения от М. И. М., ЕГН **********, действаща чрез своите родители и законни представители И. Б. М. и Д. Б. А., иск с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие настъпилото на 08.09.2019г. ПТП за сумата над 30 000 лв. до присъдения размер от 40 000 лв. Счита, че при определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил вида на травмата и сравнително краткия възстановителен период. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и вместо него постановяване на друго, с което предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди бъде отхвърлен за сумата над 30 000 лв. до присъдения размер от 40 000 лв. Претендира разноски съобразно изхода на спора и отхвърлената част от иска за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ал.3 ГПК е подаден отговор на насрещната въззивна жалба от М. И.

М., действаща чрез своите родители и законни представители И. Б. М. и Д. Б. А., чрез адвокат П. К., в който се заема становище за нейната неоснователност. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответното дружество адвокатско възнаграждение и моли за неговото намаляване. Претендира определянето на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА, ведно с начислен ДДС, на адвокат П. К., в случай на отхвърляне на насрещната въззивна жалба.

В съдебно заседание жалбоподателят М. И. М., действаща чрез своите родители и законни представители И. Б. М. и Д. Б. А., чрез пълномощника си - адвокат П. К., поддържа в писмен вид изразените във въззивната жалба, съответно в отговора на насрещната въззивна жалба, позиции по спора. Поддържа претенцията си за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК, ведно с приложен заверен препис на удостоверение за регистрация по ЗДДС.

Насрещната страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез процесуалния си представител по пълномощие – адвокат Т. М., поддържа насрещната въззивна жалба и искането си, направено с нея. Моли въззивната жалба на ищцовата страна да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба срещу първоинстанционното решение са подадени в законоустановените срокове, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи 2 неговата недопустимост.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, достигна до следните правни изводи:

Не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна полица № BG/02/119000020686 по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от К. А. лек автомобил „ДЕУ МАТИЗ“ с рег. № ВТ 70**** към датата на събитието, както и че по образуваната пред застрахователя по реда на чл.380 КЗ щета на ищеца не е било заплатено застрахователно обезщетение.

Не се спори по делото и се установява от събраните писмени доказателства, че на 08.09.2019г., около 18.00 часа, в град Златарица, на ул.“Проф. Асен Златаров“ до дом № 55 настъпило ПТП със застрахования при ответното дружество лек автомобил, управляван от водача К. А., при което пострадала ищцата, намираща се в него. Приетите по делото експертни заключения на автотехническата и съдебно-медицинската експертизи установяват механизма на настъпване на произшествието и фактът на получаване на телесните увреди на М. И. М.. На посочените по-горе време и място, при навлизане в десен завой, водачът загубил контрол над управлението на автомобила поради движение с несъобразена скорост – над критичната за кривата на завоя, вследствие на което излязъл вдясно извън пътя по посока на движението и се ударил в бетонен стълб на южния тротоар.

Следователно, налице е виновно протИ.правно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил и настъпили телесни увреждания на пътника в него, както и причинна връзка между това поведение и настъпилия резултат. Това са елементите на хипотезата на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД. Ето защо, това поведението на водача на процесния автомобил представлява непозволено увреждане и поради наличието на застрахователно събитие застрахователят-ответник следва да заплати застрахователно обезщетение.

Пред настоящата инстанция страните релевират оплаквания единствено относно справедливия размер на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а ищцата и относно началната дата, от която следва да й бъде присъдена законната лихва за забава върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице д-р Н. Г., приета в хода на първоинстанционното производство, се установява, че вследствие настъпилото произшествие ищцата е получила закрито разместено счупване на дясна бедрена кост, като е направено кръвно открито наместване и фиксиране с метал на счупената кост , както и втора оперативна интервенция под пълна упойка за премахване от костта на поставения метален имплант. Проведено й е било и медикаментозно лечение с антибиотици, аналгетици и антикуагуланти. И двете операции са били съпроводени с болки по време на възстановителния период. Пълното обездвижване на ищцата е било в периода на хоспитализация – от 08.09.2019г. до 15.09.2019г., след което е било наложително използването на помощни средства /епикриза от 15.09.2019г., издадена от МБАЛ „Св.

Панталеймон“ ООД – град Плевен/. Такива са били наложителни и в периода след втората операция за около 10-14 дни. Според вещото лице ищцата се е нуждаела от чужда помощ за битови и хигиенни нужди в различна степен, зависеща от процеса на възстановяване, като през първите два – три месеца болката е била със значителен интензитет. При извършения преглед експертът е установил пълен обем движения в десния крайник и пълно 3 възстановяване на пострадалата с наличие на преходна поносима болка при значителни физически натоварвания и при промяна на климата, за която не приема обезболяващи медикаменти, както и наличие на траен белег от оперативните интервенции. Не са установени затруднения в ходенето. Видно от епикриза от 21.05.2020г. на същото болнично заведение, на 19.05.2020г. е била премахната отново по оперативен път металната остеосинтеза. В снетата анамнеза е отразено, че ищцата има оплаквания от болка и дискомфорт при движение и натоварване. Установен е зараснал стар оперативен цикатрикс и движения в съседните стави в пълен обем – тазобедрена и колянна. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при получената от ищцата увреда е препоръчително възможно най-ранното вертикализиране, за да не залинява мускулатурата и да не се обездвижи пострадалият. От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено от експерт ортопев-травматолог, се установява, че при операция, като процесната, вертикализиране се препоръчва още на първия – втория ден от операцията, което е от значение не само за ползата, пряко свързана с операцията, но и за стабилизиране на общото състояние. Под вертикализиране в случая, според вещото лице, следва да се имат предвид и начални движения на съседните стави и крайника и последваща лечебна гимнастика. Обективно е възможно вертикализиране още в първите дни след такава операция, но редица негативни фактори влияят на това – болка, страх, притеснение от започване на движения, следоперативен стрес. Според заключението, са съществували обективни пречки за вертикализиране на пострадалата в първите дни и две-три седмици поради силната болка и оток в областта на операцията, както и възрастта на детето, доколкото децата по-трудно и често в непълна степен сътрудничат на лечението. Към 25-30 ден ищцата е имала облекчение в състоянието и е започнала раздвижване в рамките на леглото и опити за ставане и ходене с проходилка. Здравословни пречки за по-ранно вертикализиране не са установени, тъй като не е имало придружаващи заболявания и страдания по време на възстановяването.

Събраните гласни доказателства по делото са установили, че непосредствено след получаване на увреждането ищцата изпитвала непоносима болка – крещяла силно и при преместването й до болницата и обратно от нея стигала до припадък. В болницата в град Плевен детето било придружавано през цялото време от родителите си, тъй като не можело самостоятелно да се обслужва. Тежко било и пътуването й от болницата до дома след извършената операция. Кракът й бил обездвижен, а ищцата била в легнало или полулегнало положение с възглавница на гърба. Когато извършвала каквото и да било движение изпитвала силни болки. По Коледа вече започнала да прави опити да става, но не се получавало. С помощта на близките си се изправяла за около пет минути и отново лягала.