Определение № 1536 от 19.04.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1536 гр. Варна, 19.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500757 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на Е***** с***** находяща се в гр.Варна, ул.“*** ********: № 18, к-с „С*****“, блок „****“ вх.В, с управител „Т****“ ЕООД, вх.№ 20070/12.03.2024г. против Определение № 2623/05.03.2024г. постановено по гр.д.№ 5676/2023г. по описа на ВРС по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба, вх,№ 9048/02.02.2024г. подадена от жалбоподателя за изменение на Решение № 190/16.01.2024г., постановено по гр. д. № 5676/2023г. в частта за разноските, като не се присъждат разноски на адв. С. Д., за осъществена безплатна правна помощ.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение постановено по реда на чл.248 от ГПК е незаконосъобразно поради това, че съдът с решението, чието изменение е искано е присъдил адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. в полза на адвоката на ответната страна без да има доказателства да е сключен договор за правна защита и съдействие, с който да е договорено осъществяването на безплатна правна помощ. Счита, че отбелязването в пълномощното, че адвокатът е упълномощен при условията на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. не замества необходимостта това да бъде удостоверено в сключен между страните договор за права защита и съдействие. Моли обжалваното 1 определение, с което молбата по чл.248 от ГПК е оставена без уважение да бъде отменено и да бъде изменено съдебното решение в частта за разноските, така че да не бъдат присъждани разноски по реда на чл.38 от ЗАдв. в полза на процесуалния представител на ищците.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна Я. Я. К. и Д. С. Т., чрез процесуалния им представител.

Заявяват становище за неоснователност на частната жалба и за правилност на обжалваното определение постановено по реда на чл.248 от ГПК.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр.чл.248, ал.3 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

ВРС е бил сезиран с предявени искове от Я. Я. К. и Д. С. Т. и двамата чрез процесуалния им представител - адв.С. Д. против Е***** с***** находяща се в гр.Варна, ул.“*** ********” № 18, к-с „С*****“, блок „****“ вх.В, с управител „Т****“ ЕООД с правно основание чл.40 от ЗУЕС, по които е образувано гр.д.№ 5676/2023г. по описа на ВРС. Съгласно изричното отбелязване в пълномощното представено към исковата молба /л. 31 от делото/ процесуалният представител – адв.С. Д. е била надлежно упълномощена при условията на чл. 38, ал.1, т.3 от ГПК да води делото по предявените искове с правно основание чл.40, ал.1 и ал.2 от ЗУЕС.

Пълномощното е подписано от двамата упълномощители и от упълномощения адвокат.

В последното проведено по делото съдебно заседание на 18.12.2023г. в хода на устните състезания ответниците чрез процесуалния им представител са направили искане за присъждане на разноски и са представили списък на разноските по чл.80 от ГПК, в пункт 2 на който е посочено адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв.

С постановеното решение № 190/16.01.2024г. по гр.д.№ 5676/2023г. по описа на ВРС след като е уважил предявените от ищците искове по чл.40 от ЗУЕС е присъдил в полза на процесуалния им представител адвокатско 2 възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. в размер на 1000 лева.

В проведеното по инициатива на настоящия жалбоподател производство по чл.248 от ГПК с обжалваното определение № 2623/05.03.2024г. съдът е оставил без уважение молбата му за изменение на съдебното решение в частта досежно присъденото на адв.С. Д. адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

Обжалваното определение е такова по чл.248 от ГПК и с него съдът е отказал да измени съдебното решение в частта за разноските, като отмени присъденото в полза на процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.

Съдът след запознаване с материалите по делото намира за установено постигнатото между ищците и упълномощения от тях адвокат С. Д. съглашение за осъществяване от последната на безплатна правна защита и съдействие. За действителността на договора за правна защита и съдействие не е предвидена изрична форма, поради което волята на страните може да бъде установявана по всякакъв начин. Безплатният характер на конкретната правна защита и съдействие като елемент от договора за мандат следва да е изрично договорен между страните, което следва да бъде установено или със самият договор за правна защита и съдействие или евентуално постигнатото съгласие с представлявания в този смисъл да бъде обективирано по някакъв начин – в документ, в протокола на съдебно заседание и т.нат. В този смисъл е и установената трайна съдебна практика, вкл.Определение № 283/04.12.2017г. по дело № 834/2016г. на ВКС, ТК, II т.о.

В случая по делото е налично писмено пълномощно към адв.Д., което е подписано не само от упълномощителите, но и от адвоката и в което е налице позоваване на хипотезата на чл.38 от ЗАдв. Горното мотивира съда да приеме, че между страните е постигната договореност, удостоверена с подписите им, правната защита да бъде предоставена от адвоката безплатно. Същото е потвърдено и в представения пред съда списък по чл.80 от ГПК, в който изрично е посочено, че се претендира възнаграждение за адвоката на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв. При това положение, следва да се приеме, че независимо от липсата на формален писмен договор за правна защита и съдействие, договореност за съществените елементи на договора за правна 3 защита и съдействие между ищците и процесуалния им представител е постигната касателно предмета на договора и безплатността на адвокатската работа по чл.38 от ЗАдв., поради което и с оглед изхода на спора на адвоката се дължат разноски. Искане за присъждането им е направено своевременно в хода на висящността на производството, поради което и такива са присъдени с решението по същество на спора. Не е било налице основание за изменението им по реда на чл.248 от ГПК, поради което подадената частна жалба срещу обжалваното определение № 2623/05.03.2024г. по гр.д.№ 5676/2023г. по описа на ВРС се явява неоснователна, а същото като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2623/05.03.2024г. постановено по гр.д.№ 5676/2023г. по описа на ВРС по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба, вх,№ 9048/02.02.2024г. подадена от жалбоподателя за изменение на Решение № 190/16.01.2024г., постановено по гр. д. № 5676/2023г. в частта за разноските, като не се присъждат разноски на адв. С. Д., за осъществена безплатна правна помощ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.274, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4