Решение № 12 от 02.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Пловдив, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20235330111165 по описа за 2023 година

Предявени са искове за недействителност на клауза от договор за кредит по чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 и пр.1ЗЗД – противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона и противоречие със закона както и по чл. 23 вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД;

Производството е образувано по искова молба от Г. Г. Б. срещу „Стик - Кредит“ АД, с която е предявен иск за прогласяване за недействителна клаузата за неустойка, предвидена в чл.27, ал.1 от договор за кредит №*****., сключен между страните, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК и поради противоречие с чл.11, т.9 и т. 10 ЗПК.

Иска се осъждането на ответника на основание чл. 23 вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД да заплати сумата от 476,42 лева, която представлява недължимо платена неустойка по процесния договор за потребителски кредит за неустойка ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от датата на подаването на исковата молба – 31.07.2023г.

Твърди се, че между страните е сключен договор за паричен заем № ********., по който ответникът е заемател, а ищецът заемодател.

В договора била уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, която счита, че е недействителна на посочени по-горе основание, доколкото била неоправдано висока, била скрита лихва и заобикаляла 1 чл.19, ал.4 ЗПК. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска. Счита договора и клаузата за неустойка за валидно сключени, за което са изложени подробни съображения. Оспорва се искането за връщане на сумата, която е заплатена като неустойка по договора за кредит.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Безспорно между страните е че са сключили договор за паричен заем *******г. с посоченото от ищеца съдържание, в който е уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, така както е посочена като съдържание в исковата молба.

Посочените обстоятелства съдът е отделил като безспорни между страните съгласно Определение № 11443/09.10.2023г.

Съгласно чл. 27, ал.1 от договора в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 17 - в 3-дневен срок от сключването на договора да осигури гарант/поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на ОУ на ответника се начислява неустойка 0.9% от стойността на усвоената кредитна сума за всеки през който не е предоставено договореното обезпечение.

Видно от приетата съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице К., която съдът кредитира изцяло като безпристрастна и компетента ГПР по процесния договор с включването на неустойката възлиза на 235.30% като неустойката от 476,42 лева начислена за неизпълнението на задължението по договора е била изцяло заплатена от ищеца.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за 2 потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение.

В договора не е записана общата дължима сума, а такава е посочена в погасителния план към договора. Ако се приеме, че тази обща сума е в размер на банковата гаранция и следва да включва главницата и лихвата, то тя не е реално дължимата сума, защото в нея не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 27, ал.1, предвиждаща неустойка за неизпълнение на задължението по чл. 17 Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това обаче предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена в месечните погасителни вноски, в погасителния план без да може да компенсира повишения риск. По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава още едно допълнително възнаграждение.

Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.

Обсъдената по- горе неустойка е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Както 3 вече се посочи, задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му.

Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения ГПР. В този случай следва да намери приложение нормата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК, която установява, че клаузи, установяващи задължения за заплащане на разходи над така установеното ограничение, са недействителни.

Оттук и искът за прогласяване нищожността на неустойката се явява основателен, респ. основателен се явява иска за връщането на платената сума от 476,42 лева На основание чл. 78 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят 250 лева заплатена държавна такса и разноски за експертиза, а в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ с Булстат 177492004 с адрес: гр. ******* с **** Д. М. М. – сума в размер на 1680 лева с ДДС, която представлява адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА като се отхвърлят възраженията на ответника затова, че не е доказан фактическия състав на закона, който допуска предоставянето на безплатна адвокатска защита на лице, за което е доказано, че е материално затруднено, тъй като в тежест на ответника лежи установяването на това обстоятелство като по делото не са събрани доказателства в тази насока.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, предвидена в чл.27, ал.1 от договор за кредит № ******* г., сключен между ищцата Г. Г. Б. с ЕГН ********** и ответник „СтикКредит“ АД с ЕИК 202557159 представлявано от С. Т. , като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК и поради противоречие с чл.11, т.9 и т.

10 ЗПК И ОСЪЖДА ответника да заплати в полза на ищцата на основание чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД сумата от 476,42 лева, която представлява недължимо платена неустойка по договора ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаването на исковата молба – 31.07.2023г. до окончателното й изплащане както и разноските по делото в размер на сумата от 250 лева за настоящата инстанция;

ОСЪЖДА „Стик-Кредит“ АД с ЕИК 202557159 представлявано от С. Т. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ с Булстат 177492004 с адрес: гр. ************ ****** Д. М. М. – сума в размер на 1680 лева с ДДС, която представлява адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА процесуално представителство и защита на ищцата Г. Г. Б. с ЕГН ********** по настоящето дело;

4

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________

5