Определение № 3561 от 08.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3561 гр. Варна, 08.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от мл.с. Ивайло М. Младенов Въззивно гражданско дело № 20263100501355 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 22156/18.03.2026г., подадена от И. М. В., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. К. М., срещу решение № 562/16.02.2026 г., постановено по гр.д. № 6519/2025г. по описа на РС – Варна, 46 Състав, с което да възстанови продължилото повече от шест месеца владение на Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: *******, върху поземлен имот с идентификатор ********* по КККР – гр. Варна, с площ 1071 кв. м., находящ се в гр. Варна, *****, при съседи ПИ № *******.9610, *******.2683, *******.4048, *******.9611 и *******.4005, заедно с построената в него едноетажна сграда с идентификатор *********.1, с площ 10 кв. м., като му предаде владението върху тези имоти и премахне поставените от него катинар на входната врата откъм улицата /черен на цвят с надпис върху жълта пластина/ и табела с имената си /зелена правоъгълна пластмасова плоскост с приблизителни размери 65/50 см., върху която е закрепен ламиниран лист с надпис: парцел № ***, 1071 кв. м., И. В., закачена на сливово дърво, намиращо се на 7-8 метра срещу входната врата/, на основание чл. 75 от ЗС. Налице е произнасяне и по отношение на сторените разноски, като е постановено И. М. В., ЕГН **********, да заплати на Д. Б.

Д., ЕГН **********, разноски за производството в размер на 1038,35 евро, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е 1 недопустимо, в условията на евентуалност неправилно, необосновано, постановено е при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Въззивникът обосновава недопустимостта на иска с това, че същият е предявен въпреки изричната забрана на чл.359 от ГПК, тъй като лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, като не са налице и изключенията – владението да е отнето по насилствен или скрит начин. Счита, че неправилно е възприето от първоинстанционния съд факта, че на 10.12.2024 г. въззивникът е сменил катинара на входната врата, премахнал е табелата с имената на собствениците и е поставил нова такава със собствените си имена, разбил и премахнал катинара на фургона в имота, с което е препятствал достъпа до процесния имот. Намира за неправилна и констатацията на съда за това, че Д. Б. Д. е осъществявал фактическо владение върху имота в продължение на повече от 40 години. Твърди, че ищецът реално е ползвал ПИ *******.4048 по КККР – гр. Варна, а не ПИ ********* по КККР – гр. Варна. Намира първоинстанционното решение за незаконосъобразно и неправилно, тъй като, за да уважи иска, съдът е интерпретирал неправилно събраните гласните доказателства, като се е доверил единствено на свидетелите на ищцовата страна и не е направена съпоставка с останалите доказателства по делото. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено, като недопустимо, евентуално да бъде отменено, като неправилно, респективно искът да бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 33890/28.04.2026г., подаден от въззиваемия Д. Б. Д., ЕГН **********, чрез адв. П. С. – ВАК. с който се моли съда, да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното решение като обосновано, правилно и законосъобразно.

Въззиваемият намира възражението за недопустимост на иска, поради наличие на висящ спор, за неоснователно, тъй като в хипотезата на чл. 359 от ГПК не попадат случаите, когато е предявен от едно и също лице владелчески иск по чл. 75 от ЗС за защита на нарушено владение и на отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК за отричане на правото на собственост на същия ответник. Счита, че правилно е установен фактът на владение от ищеца и неговия брат за период от около 40 години (с издаването на 2 строително разрешение №824/10.11.1980г.), съответно повече от 6 месеца от датата на нарушението на 10.12.20204г. Намира възражението в жалбата за това, че ищецът не владее ПИ *********, тъй като има уговорка с брат си да ползва съседното ПИ *******.4048 за неоснователно. Обосновава се с факта, че двамата са ползвали имотите общо, същите са съсобствени и се притежават от двамата при части 8/20 за ищеца Д. Д. и 12/20 за неговия брат Е. Д., като така всеки се явява владелец на своите и държател на чуждите части. Намира неоснователност и в доводите за неправилно кредитиране на свидетелските показания. Счита, че е неоснователно и възражението за недоказаност на авторството на лицето, което е нарушило владението. Намира за несъмнено доказано, че именно въззивникът е сторил това чрез смяна на катинара и поставяне на табела с изписани неговите имена, като така е лишил от възможност въззиваемия сам да упражнява фактическа власт върху имота.

Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл.

260 и чл. 261 от ГПК.

Във въззивната жалба и в отговора на същата не са отправени искания за събиране на доказателства.

Съдът е сезиран и с въззивна частна жалба с вх. № 39315/18.05.2026 г., подадена от И. М. В., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. К. М., срещу определение № 6121/24.04.2026 г., постановено по гр.д. № 6519/2025г. по описа на РС – Варна, 46 състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 22168/18.03.2026г. по описа на ВРС, за изменение на решение № 562/16.02.2026 г., по описа на РС – Варна, в частта за разноските.

Процесуалният представител излага становище за неправилност на постановеното от първоинстанционния съд определение по реда на чл. 248 ГПК. Моли за отмяна на обжалваното определение и присъждане на претендираните от доверителя му разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.

3

Съдът констатира, че частната жалба на И. М. В. е допустима депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

По отношение на направените възражения за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 75 от ЗС, настоящата инстанция намира, че следва да бъде служебно изискана справка от ВРС досежно движението на гр.д. № 12956/2024 г. по описа на ВРС.

Мотивиран от гореизложеното, Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх.№ 22156/18.03.2026г., подадена от И. М. В., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. К. М., срещу решение № 562/16.02.2026 г., постановено по гр.д. № 6519/2025г. по описа на РС – Варна, 46 Състав.

ПРИЕМА за разглеждане въззивна частна жалба с вх. №

39315/18.05.2026 г., подадена от И. М. В., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. К. М., срещу определение № 6121/24.04.2026 г., постановено по гр.д. № 6519/2025г. по описа на РС – Варна, 46 Състав.

ЗАДЪЛЖАВА РС-Варна в едноседмичен срок да представи справка за движението на гр.д. № 12956/2024г., по описа на същия съд – страни и етап на производството. В случай, че е налице влязло в сила решение – да бъде изпратен препис от същото.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.09.2026г. от 13:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото 4 със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. За контакт с Координатора на Центъра към ОС – Варна Нора В.а: тел. ***, ел. поща: [email protected] . Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5