Решение № 9865 от 25.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9865 гр. София, 25.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110126555 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от Г. В. К. срещу „Сити Кеш“ ООД искова молба.

Ищецът твърди, че на 27.10.2023г. сключил Договор за потребителски кредит №952578 със „Сити кеш“ ООД, по силата на който му бил отпуснат заем в размер на 1 000 лева при следните параметри: лихвен процент- 40%, ГПР- 47,92%, брой вноски11. Сочи, че в договора било предвидено изпълнението на задълженията да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения- банкова гаранция или поръчител, отговарящи на конкретно уговорени от страните условия, като в случай че такова не се предоставело в тридневен срок, на заемателя се начислявала неустойка в размер на 785,97 лева, плащането на която се разсрочвало с останалите задължения по договора в погасителния план. Заявява, че не е предоставил обезпечение, поради което ответникът му начислил неустойка, като общият размер на заплатената от него сума по сключения между тях договор нараснал на 2 057 лева. Излага съображения, че уговорената неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като същата излиза извън присъщата й обезщетителна функция. Поддържа, че клаузата е и неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП. Твърди, че с уреждането на задължение за заплащане на неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК, тъй като по този начин се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди за кредитора. Счита, че в пряко нарушение на императивното правило на чл.19, ал.1 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК ответното дружество не е включило в ГПР разходите за заплащане на неустойка, с оглед на което договорът се явява 1 нищожен на основание чл.22 ЗПК, поради липса на съществен елемент от неговото съдържание. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се излагат съображения за недопустимост на предявения установителен иск поради липса на интерес. Оспорва се и основателността на предявените искове. Поддържа се, че както процесният договор, така и неговите клаузи са валидно уговорени, а в условията на евентуалност се обосновава приложението на чл.26, ал.4 ЗЗД, съгласно който нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор. Твърди се, че договорът за кредит отговоря на изискванията на ЗПК, като противно на посоченото от ищеца, по отношение на ГПР са спазени всички, закрепени в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК условия. Обосновава се, че в договора за потребителски кредит и в издадения Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити е посочено ясно какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, като се твърди, че същият не надвишава нормативно уредения в чл.19, ал.4 ЗПК праг. Поддържа се, че уговорената неустойка не следва да бъде включвана в ГПР, като се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди се, че същата е валидно уговорена, като ищецът е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл.29 ЗПК. Отбелязва се, че ако ищецът изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение, то очевидно е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл.12 ЗЗД с ясното намерение да лиши кредиторът от обезпечение по кредита. Сочи се, че ако договореният срок е бил недостатъчен, ищецът е следвало да информира за това кредитора като отправи писмено искане за удължаване на договорения срок или пък да предложи друго заместващо обезпечение. Твърди се, че уговарянето на неустойка не противоречи на добрите нрави, както и че същата не е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Поддържа се, че ищецът е бил наясно с икономическите последици от сключвания договор за кредит. С оглед на изложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от Г. В. К. срещу „Сити Кеш“ ООД иск с правно основание чл.22 ЗПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че Договор за потребителски кредит №952578/27.10.2023г. е нищожен поради противоречие със закона, както и иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 540,43 евро /1 057 лева/, представляваща недължимо платена сума по договора. Във 2 връзка с доводите на ответника следва да бъде изрично посочено, че предявеният иск за прогласяване на неговата недействителност е допустим, тъй като за страната е налице интерес да установи, че същият не е породил правните си последици дори и когато е изпълнила задълженията си по него, доколкото може да търси връщане на престираното от нея при начална липса на основание.

По предявения иск за нищожност с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по Договор за потребителски кредит №952578/27.10.2023г. със соченото в исковата молба съдържание, както противоречието му със закона.

По кумулативно съединения с него иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума от 540,43 евро /1 057 лева/.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платената от ищеца сума, а именно- валидно обвързващи страните договорни клаузи, които са били индивидуално уговорени и отговарят на императивните законови разпоредби и добрите нрави.

По делото не се спори, а и от представения като доказателство Договор за потребителски кредит №952578/27.10.2023г. и погасителен план е видно, че между ищеца Г. В. К., в качеството му на заемател, и „Сити Кеш“ ООД, в качеството му на заемодател, е сключен договор за заем, по силата на който дружеството е предоставило на ищеца сумата от 1 000 лева срещу задължението на ищеца да я върне на 11 месечни вноски /4 х 33,33 лева и 7 х 162,53/, при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40% и годишен процент на разходите /„ГПР“/ в размер на 47,92%, съответно общо дължима от заемателя сума при предоставено обезпечение в размер на 1 271,03 лева, респективно без- 2 057 лева.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. За да бъде валидно сключен същият, необходимо е да бъдат спазени всички предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК изисквания относно неговата форма и съдържание, като неспазването на което и да е от тях съгласно императивната норма на чл.22 ЗПК води недействителност на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит е посочването на годишния процент на разходите, като с 3 оглед наведените от ищеца доводи за недействителност следва да бъде извършена проверка дали посоченото императивно изискване е спазено в сключения между страните Договор за потребителски кредит №952578/27.10.2023г.

В тази връзка следва да бъде взето предвид, че в чл.5 страните са предвидили изпълнението на задълженията по договора да бъде обезпечено с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящи на подробно разписани в договора условия, а именно: 1. безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2. поръчителство на едно или две физически лица, които отговорят на следните условия: при един поръчител- имат осигурителен доход общо най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната, а в случай на двама поръчители- размерът на осигурителния доход за всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени с кредитора; да не са заематели по договори за заем, сключени с кредитора, по което е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно данни от ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. Същевременно в чл.11, ал.1 страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение или представяне на такова, което не отговаря на уговорените изисквания, кредитополучателят ще дължи на кредитодателя неустойка в размер на 785,97 лева, като е предвидено същата да бъде заплащана разсрочено съгласно приложения към договора погасителен план.

При анализ на посочените клаузи съдът намира, че така уговорената клауза за неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. Този извод следва от съдържащата се в §1, т.1 от ДР на ЗПК дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, която обхваща всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

4

Съдът намира, че в разглеждания случай получаването на кредита е несъмнено обусловено от заплащането на уговорената неустойката. Аргумент за направата на този извод са въведените многобройни изисквания за предоставяне на обезпечение, съдържащи множество ограничения и конкретно определени параметри, които предвид характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне, правят задължението изключително трудно изпълнимо. В същото време уреденият тридневен срок за предоставяне на обезпечението е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя-заемател, както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на различни документи, така и относно безусловната банковата гаранция, за учредяването на която също е необходимо набавяне на документи и одобрение от кредитна институция.

Следва да бъде отчетено също, че в договора липсва клауза, която да предвижда освобождаване на заемателя от задължението за плащане на неустойка, ако предостави обезпечение на заема, макар и извън уговорения тридневен срок. Напротив, тридневният срок е уреден като краен и с неговото изтичане се поражда задължението на заемателя за плащане на неустойката, независимо от последващите му действия.