Решение № 265627 от 07.09.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София,

07.09.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и първа, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА мл. с. ИВАН КИРИМОВ при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Киримов в.гр. дело № 1887 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.

С решение от 30.07.2020 г. постановено по гр.д. № 65079/2018 г. по описа на СРС, ГО, 156 състав са отхвърлени изцяло исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, предявени от ищеца Е.Й.М. срещу „К.“ АД, за признаване на незаконно на уволнението наложено на Е.Й.М. със заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение № 1501/08.08.2018 г., с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, издадена от А.Й.К.– изпълнителен директор на „К.“ АД и неговата отмяна, възстановяване на позицията „търговски представител“, която Е.Й.М. е заемал преди уволнението извършено със заповед за налагане на дисциплинарно уволнение № 1501/08.08.2018 г., с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и за заплащане на сумата от 5570,71 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение. С решението, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Е.Й.М. е осъден да заплати на „К.“ АД сумата от 1200 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.

С определение от 10.12.2020 г. е оставена без уважение молба на ищеца, по чл. 248 от ГПК, за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца

Е.Й.М., в частта с която съдът е отхвърлил предявените искове за признаване за незаконно уволнението и неговата отмяна, както и е отхвърлил предявения иск за заплащане на сумата от 5570,71 лева – обезщетение за оставане без работа.

Изложени са съображение за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Твърди се, че по делото не било установено, при условията на пълно и главно доказване, фактическото основание, за което на М. е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Сочи се, че ищецът не бил запознат с докладна записка на М.Д., която била причината за налагане на дисциплинарното наказание. Твърди се, че ищецът се е запознал с докладите и другите писмени доказателства, едва след представянето им по делото с отговора на исковата молба, като част от трудовото досие. Намира, че в случая работодателят не е дал достатъчен срок на ищеца за подготовка преди даване на обяснения. Не се приема и извода на съда, че ищецът е злоупотребил с доверието на работодателя. Излагат се и съображения, че наложеното наказание не съответства на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина. При така изложеното моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 да бъдат уважени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „К.“ АД, с който оспорва същата. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно в обжалваната част. Счита, че е неоснователно оплакването във въззивната жалба, че не била изпълнена процедурата по чл. 193 от КТ. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

Постъпила е и частна жалба от ищеца М. срещу определение от 10.12.2020 г., с което е оставена без уважение молба на ищеца, по чл. 248 от ГПК, за изменение на решението в частта за разноските.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор от „К.“ АД.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1