Решение № 18467 от 14.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18467 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110114033 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

„А...“ ЕАД е предявило срещу И. П. К. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 6168 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-.../14.01.2019 г., сключен с „Б.. П..

С.А.“, клон Б.., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.12.2022 г.) до окончателното й изплащане, с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 7240, 80 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.02.2019 г. до 09.12.2022 г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 4296, 65 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 21.02.2019 г. до 20.12.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 69696/2022 г. по описа на СРС, 151 състав.

Ищецът твърди, че на 14.01.2019 г. между „Б.. П.. С.А.“, клон Б.. и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит № ..., по силата на който на ответника е бил предоставен паричен заем в размер на 6000 лв., като общата стойност на плащанията по кредита е възлизала на 15 256, 80 лв., с включена договорна възнаградителна лихва в размер на 7240, 80 лв. Ответникът следвало да върне кредита в срок до 20.01.2024 г. на 60 равни месечни вноски от по 254, 28 лв. всяка. Тъй като ответникът не погасявал вноските в срок, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 09.12.2022 г. На 05.07.2019 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. на ищеца били прехвърлени вземанията по договора за кредит. Ищецът твърди, че ответникът е бил уведомен за извършената цесия, като освен това моли той да се счита за уведомен и с връчване на препис от уведомлението като приложение към исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. С молба-становище от 11.12.2023 г. е навел доводи за неоснователност на предявените искове, тъй като процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9 ЗПК.

Навежда и довод за противоречие на клаузата, с която е уговорен годишен лихвен процент в 1 размер на 36, 65 %, с добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е да докаже наличието на валидно правоотношение по договор за заем, по който на ответника е била предоставена претендираната сума за главница, а последният се е задължил да я върне в посочения срок. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

По иска с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице валидна уговорка за заплащане на (договорна) възнаградителна лихва и нейния размер. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главно задължение и настъпването на падежа за неговото изпълнение. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил главното задължение в срок.

С оглед твърденията на ищеца за извършена цесия в негова тежест е да докаже, че ответникът е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия.

От фактическа страна:

По делото е приет договор за потребителски паричен кредит № PLUS-.../14.01.2019 г., сключен между „Б.. П.. С.А.“, клон Б.. и И. П. К., съгласно който дружеството предоставя на ответника заемна сума по потребителски заем в размер на 6000 лв., а ответникът се задължава да я върне в срок до 20.12.2023 г. с 60 погасителни вноски от по 254, 28 лв. всяка, като падежите на всяка вноска са посочени в договора. Страните са уговорили застрахователна премия в размер на 2016 лв., 210 лв. такса ангажимент и лихвен процент 36, 65 %. Посочена е обща стойност на плащанията по договора от 15 256, 80 лв.

Приети са и рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 27.07.2017 г. между „Б.. П..“ ЕАД и ищеца, и допълнително споразумение към него от 11.06.2018 г., като на ред 564 към приложението е описан процесният договор (л. 33 по делото). С приложеното на л. 34 по делото пълномощно ищецът-цесионер е бил упълномощен да представлява цедента като уведомява всички длъжници по рамковия договор за извършеното прехвърляне на вземания. Към исковата молба е приложено уведомление за извършеното прехвърляне, което е било изпратено до ответника, като на обратната разписка от 10.08.2019 г. е отбелязано „преместен“.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, точно и обективно изготвено. Съгласно заключението на 16.01.2019 г. „Б.. П..“ ЕАД е извършило банков превод по сметка на ответника в размер на 5790 лв., като разликата до пълния договорен размер на главницата от 6000 лв. представлява удържана еднократна такса за ангажимент в размер на 210 лв., уговорена в договора. Вещото лице е посочило, че по процесния кредит не са постъпили никакви плащания. Установило е също така, че по кредита има неплатени вноски за застраховка в общ размер от 168 лв., които ищецът е посочил заедно с главницата.

Изчислило е също така, че за процесния период от 20.02.2019 г. до 09.12.2022 г. размерът на възнаградителната лихва съгласно уговореното в договора е 6 685, 39 лв., а размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва – 1905, 94 лв.

Прието е и заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда на чл. 202 ГПК също следва да бъде кредитирано. След анализ на приложения по делото договор за кредит вещото лице е установило, че същият е изписан на шрифт Arial Narrow 2 размер 10, 8 пункта, като размерът на шрифта в приложенията към него, включително в сертификат за застраховка и общите условия е между 8 и 10, 9 пункта, като последните не са с еднакъв по вид, формат, размер и други особености шрифт.

От правна страна:

Предвид датата на сключване на процесния договор за заем – 14.01.2019 г., приложение намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.

С оглед заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза съдът намира, че по делото е установен фактът на предоставяне от страна на заемодателя на ответника на заемна сума в размер на 6000 лв. Съгласно заключението на вещото лице ответникът не е извършил никакви плащания по договора.

Следва да бъдат разгледани наведените от ответника възражения за недействителност на процесния договор за кредит, които не се преклудират с изтичане срока за отговор на исковата молба, а освен това съдът следи и служебно за тази недействителност.

На първо място, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г. /, който е бил в сила към момента на сключване на договора, годишният процент на разходите, който включва и законната лихва, не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в съответната валута на кредита, определена с ПМС. Според чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита. Стойността на ГПР съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.

Според § 1, т. 1. ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Съдът намира, че с оглед цитираните по-горе разпоредби, посоченият в договора за потребителски кредит годишен процент на разходите от 46, 32 % не е действителният такъв.

Видно от посоченото в самия договор, главницата се равнява на 6000 лв., а общата стойност на плащанията по договора е 15 256, 80 лв., т.е. на практика потребителят дължи връщане на сума, надвишаваща 2, 5 пъти стойността на главницата по договора. В този смисъл е и решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, според което за да осигури по-голяма защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от 3 тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Потребителски кредит, в който не е посочен ГПР, е нищожен според чл. 22 ЗПК. В случая посоченият в договора ГПР от 46, 32 процента не е действителният. Договорът е нищожен поради липса на негов съществен реквизит съгл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според чл.

26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части, които хипотези в случая не са налице.

Отделно от това, нарушено е императивното изискване на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит да се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл. 22 ЗПК при нарушаване на тази разпоредба договорът за кредит е недействителен. В разглеждания случай от приетото и неоспорено заключение на съдебно-техническата експертиза по категоричен начин се установи, че нито договорът за кредит, нито който и да е негов елемент изобщо е бил представен с размер на шрифта 12.