Определение № 2179 от 03.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2179 гр. Пловдив, 03.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501790 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх.№ 49186/02.05.2025г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, чрез пълномощника му юрк. Б.Д., против разпореждане № 11579/22.04.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 4535/2025г. на Пловдивски районен съд, XII гр.с., с което е върнато подаденото от жалбоподателя заявление с вх.№ 27337/10.03.2025г. по чл. 410 от ГПК и производството по делото е прекратено.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че в производството по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи относно представени такива, като преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до проверка на твърденията, изложени в заявлението. От въззивния съд се иска да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по същество.

Препис от частната жалба не е връчен на насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Заповедното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, срещу Г. Р. К., ЕГН:**********, за следните вземания, произтичащи от сключен между длъжника и „Първа инвестиционна банка“ 1

АД, ЕИК: 831094393, договор за потребителски кредит № *** от 18.03.2019г.:

5397,87 лв. - главница ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда - 10.03.2025г. до окончателното й погасяване;

1855,39 лв. – договорна лихва за периода от 18.11.2019г. до 12.03.2024г.;

586,16 лв. - обезщетение за забава за периода от 19.11.2019г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и сумата 206,79 лева – разноски, от които 156,79 лева за държавна такса и 50, 00 лева – юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че претендираните вземания са придобити от „Иновативни финанси“ ООД съгласно договор за цесия от 30.11.2022г., сключен с „Първа инвестиционна банка“ АД, а от своя страна „Иновативни финанси“ ООД е прехвърлило процесните вземания в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.07.2024г.

При проверка на редовността на подаденото заявление по чл. 410 от ГПК, в съответствие с чл. 411, ал.1 и ал.2 от ГПК, първостепенният съд е констатирал, че заявлението е нередовно и с разпореждане рег.№ 9121/26.03.2025г. го е оставил без движение. На заявителя е даден тридневен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности, като посочи какви суми са платени по договора за потребителски кредит от длъжника и как са разпределени сумите по пера; какъв е размерът на неплатената договорна лихва за периода от 18.11.2019г. до 12.3.2024г., съгласно раздел II, т. 4 и 5 от договора с уговорен между страните лихвен процент 8,1406%+0,2594%, т.е. съгласно погасителния план по договора към неговото сключване; да изложи твърдения дали са начислявани допълнителни суми за договорна лихва, на основание раздел II, т. 8, абзац първи и втори, за какъв период и в какъв размер са сумите. Заявителят е предупреден за последиците, че при неизпълнение на указанията в срок заявлението ще бъде отхвърлено.

Указанията не са изпълнени от заявителя, като вместо това в предоставения му срок той е подал до първоинстанционния съд молба, в която е изложил подробни съображения за това, че въпросът за извършените плащания по договора е от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника и то в исково състезателно производство, а не в заповедното такова. Посочил е още, че в заявлението е допусната грешка при посочване на договорната лихва и моли да се приеме, че се претендира договорна лихва в размер на 1012,80 лв. за периода от 12.12.2019г. до 12.02.2024г.

С обжалваното разпореждане, на основание чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК, районният съд е приел, че следва да приложи последиците от неизпълнение на указанията в срок, за които заявителят е бил предупреден със съобщението за връчване на разпореждането на съда. Поради това е върнал подаденото заявление и е прекратил производството по делото.

Разпореждането е незаконосъобразно.

Според чл. 411, ал. 2 от ГПК съдът разглежда заявлението в закрито заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато са налице обстоятелствата по т.1- т.5 на чл. 411, ал. 2 от ГПК. От разпоредбата следва извода, че при подадено заявление заповедният съд винаги дължи 2 произнасяне по същество, като издава заповед за изпълнение или отхвърля искането за издаването й. Въззвният съд намира, че уредената възможност за даване на указания не променя дължимото от районния съд произнасяне по съществото на заявлението при неизпълнението им, тъй като в чл. 410 и 411 от ГПК няма препращане към разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ГПК, предвиждаща като последица от неизправяне на нередовностите на исковата молба връщането й и прекратяване на производството. Отделно от това на заявителя не са разяснени последиците, че при неизпълнение на указанията заявлението му ще бъде върнато, а производството по делото – прекратено, както погрешно е приел ПРС. С разпореждането за отстраняване на нередовности заявителят е предупреден единствено, че при неизпълнение на указанията в срок, заявлението му ще бъде отхвърлено.

По изложените съображения въззивният съдебен състав намира, че заповедният съд незаконосъобразно е върнал заявлението и е прекратил производството вместо да го разгледа по същество. Това налага обжалваното разпореждане да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на заявлението по същество.

Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 11579 от 22.04.2025г., постановено по ч.гр.д.

№ 4535/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Пловдив, XII гр.с., за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на заявлението по същество.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3