Решение № 913 от 06.08.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 913 гр. Варна, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20233100100322 по описа за 2023 година

Предявени са искове от "***" ЕООД срещу Й. М. Й. и Д. С. Й. за заплащане сумата 89544 лв., а след допуснатото увеличение - 107710 лв., евентуално по 44772 лв., след увеличението – половината, от всеки от тях, представляваща разликата между стойността на правото на строеж за жилище, което ответниците са закупили през 2011 г. от "***" ЕООД и "***" ООД и стойността на трансформираното право на строеж в право на собственост и въвеждане на самостоятелен обект на собственост *** по КККР на ***, представляващ жилище с площ 63.96 кв. м, при граници: СОС ***, стълбище, дворно място, ведно с прилежащите му 0.9474 % от общите части на сградата и от правото на строеж, в състояние, годно за ползване по предназначение, вследствие мероприятия и строително-монтажни работи, индивидуализирани по вид, количество, стойност и време на извършване (всички след средата на 2020 г.) в обстоятелствената част на исковата молба, основан на твърдение, че ответниците са знаели и не са се противопоставили, по чл. 72, ал. 1 ЗС, вр. чл.

74, ал. 2 ЗС, евентуално представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване чрез спестяване на извършените разходи за подобряване на имота, по чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното изплащане, с признаване правото на задържане на същия имот до заплащане на сумата, с присъждане на разноски.

Ответниците сочат, че жилището, което е на първия етаж, вече е било изградено, отчасти със средства, платени от тях, когато ищецът е започнал да извършва работи в сградата. Евентуално сочат, че ако все пак ищцовото дружество е извършило някакви работи, те са били възстановителни, защото е допуснало повреждането на изграденото дотогава. Предявяват възражения, че ищецът е бил строител и им е предлагал да изкупи имота, поради което не е имал намерение за своене, както и че е знаел, че собственикът на земята има задължението да извърши строителството, включително защото е придобил 1 собствеността върху земята на цена, по-ниска от пазарната. Сочат, че е знаел, че те са платили всички дължими суми на предходния строител. Претендират разноски.

Ищецът оспорва възраженията. Сочи, че договорът на ответниците за извършване на строителството е с другите дружества, както и че ищецът е започнал да строи веднага след като е успял да се снабди с разрешение за строеж. Твърди, че ответниците не са платили на предходните строители.

По същество страните поддържат становищата.

Възразяват за прекомерност на възнагражденията. Представят бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

По твърдяното от ищеца владение:

От представения от ищеца заверен препис (л. 342) се установява, че е съставен акт от 02.08.2010 г. за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция от кота + 6.15 м до + 8.80 м на тяло А: армировка на плочата на + 8.80 м и пояси към нея и е разрешено бетониране на плочата, гредите и поясите към плочата.

От представените от ответника заверени преписи е видно, че от главния архитект на района са издадени удостоверение изх.

№

АУ041279ПР/13.05.2016 г. въз основа на констативен протокол изх. № АУ041279ПР/10.05.2016 г. (л. 257-258; 573-574) и удостоверение № АУ099302ПР_002ПР/11.10.2018 г. въз основа на констативен протокол от 11.10.2018 г. (л. 259-260), според които вход А към моментите е бил изграден до покривна конструкция, включително, а последните три входа са на етап нулев цикъл. Ищецът е оспорил верността им (л. 286).

От заключението на вещите лица (л. 609), което в тази част е основано на конструктивно становище от 13.08.2020 г., се установява, че строителството е било преустановено и покривната конструкция на вход А е била незавършена, още от 2016 г. (показанията на свидетелите С.П. и М.Ж. – л. 562-563, които не се опровергават от тези на свидетелите И. и М. – л. 563-564) до есента на 2020 г. (гр. д. № 11283/20 г. ВРС, 41-ви състав).

Съдът приема, че официалните удостоверявания са опровергани.

От представените от ищеца заверени преписи се установява, че на ищеца са възложени: с постановление от 17.09.2010 г. – 2632.50 кв. м ид. ч. от УПИ I10, ПИ ид. *** и права на строеж за обекти в същата сграда, сред които не е процесният апартамент № 4, собственост на Н. С. (л. 72), а с постановление от 19.05.2015 г. – 2726.36 кв. м ид. ч. от същия ПИ и 1/2 идеална част от обекти, сред които не е процесният апартамент, собственост на "***" ЕООД (л. 353).

От представения от ищеца заверен препис (л. 358) се установява, че на 22.02.2018 г. е сключен договор с нотариален акт № 102, том І, рег. № 1265, дело № 95/2018 г. ВН № 194, чрез който синдикът на "***" ООД продава на ищеца по 1/2 идеална част от обекти в същата сграда, сред които не е процесният апартамент ***.

От показанията на свидетелите се установява, че ищецът е установил фактическа власт върху поземления имот, като го е оградил и върху сградата 2 през пролетта на 2020 г.

Намерението за своене, макар и психологическо явление, може да бъде основано на представи, които произтичат от конкретни обстоятелства.

За ищеца представите, че е собственик на определени обекти, могат да произтекат само от двете постановления за възлагане и нотариалния договор, но в тях няма изявление за прехвърляне на процесния апартамент.

Изявлението в уведомително писмо изх. № 98/22.07.2020 г. (л. 252), че ищецът е собственик на незавършеното строителство (изцяло) не е израз на действително намерение за своене. Ищецът е търговец т.е. представителят е запознат със проектантската и строителна дейност. Представата, че притежава правото на собственост върху процесния апартамент не може да произлезе от нищото. Съдържанието на изявлението в писмото е подготвено от юрист. То само имитира намерение за своене в началото. Предложението за изкупуване в края изключва намерението.

Само установяването на фактическа власт върху обект не е достатъчно, за да има намерение за своене. Да се приеме обратното би означавало, че ако длъжниците и продавачът не са били собственици, ищецът би бил владелец на обектите, за които има изявления за прехвърляне, а също и на останалите обекти. Хипотезите обаче съществено се различават, поради което намерението не може да се приеме и в двата случая. Да се приеме, че намерението за своене е налице само заради предположението по чл. 69 ЗС би означавало да се подмени обстоятелството с доказателственото средство.

Съдът приема, че завладяване е възможно, но извън случая, в който е установена фактическа власт върху сграда въз основа на акт с прехвърлително действие за отделни обекти в сградата. Ищецът не е имал намерение за своене на процесното жилище.

По собствеността на ответниците:

От представения от ответника заверен препис (л. 255) се установява, че на 25.03.2011 г. е сключен предварителен договор, чрез който "***" ООД и "***" ЕООД са обещали да построят и продадат на ищеца апартамент № 4.

От представения от ответника заверен препис (л. 272) е видно, че на 30.03.2011 г. е сключен договор, чрез който същите дружества са заявили, че прехвърлят на ищеца право на строеж за апартамент № 4 срещу платена цена.

Със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че към момента на влизане в сила на определение № 589, постановено на 13.02.2023 г. по в. гр. дело № 1955/2022 г. по описа на ОС-Варна ответниците притежават право на собственост върху жилището.

По солидарността:

Съдът приема, че съпрузите са солидарни длъжници по вземането на подобрител за увеличената стойност на техен общ имот (така Д., И. Правен режим на подобренията в недвижими имоти. С.: Сиела, 2013, с. 242).

В обобщение само защото не е имал намерение за своене, съдът приема, че фактическата власт, упражнявана от ищеца не е била владение.

Главният иск за заплащане на увеличената стойност е неоснователен.

Не може да се приеме, че именно ищецът е допуснал повреждането на 3 изграденото дотогава. Той е установил фактическа власт върху жилището едва през 2020 г. т.е. изграденото вече е било повредено.

Съдът приема, че ищецът е извършил всички действия, необходими за изграждането на процесното жилище. Представителят е съзнавал, че интересът е чужд. Дружеството разполага с друг иск.

Искът за заплащане на обезщетение за неоснователното обогатяване също следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

По евентуално предявения иск по чл. 59 ЗЗД не е водена самостоятелна защита. Ответниците имат право на разноските само по прекратения иск за собственост и по иска по чл. 74 ЗС или общо в размер 5 700 лв., представляващи платени възнаграждения на вещи лица и на адвокат.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от "***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, действащо чрез управителя Г.Ц.Г. срещу Й. М. Й., ЕГН ********** и Д. С. Й., ЕГН **********, адрес: *** за заплащане сумата 107710 (сто и седем хиляди и седемстотин и десет) лв., евентуално по половината от всеки от тях, представляваща разликата между стойността на правото на строеж за жилище, което ответниците са закупили през 2011 г. от "***" ЕООД и "***" ООД и стойността на трансформираното право на строеж в право на собственост и въвеждане на самостоятелен обект на собственост с идентификатор *** (***) по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, представляващ жилище, апартамент в жилищна сграда, с площ 63.96 (шестдесет и три цяло и деветдесет и шест стотни) кв. м, при граници: СОС с идентификатор ***, стълбище, дворно място, ведно с прилежащите му 0.9474 % (нула цяло и девет хиляди и четиристотин и седемдесет и четири десетохилядни процента) от общите части на сградата и от правото на строеж, в състояние, годно за ползване по предназначение, вследствие мероприятия и строително-монтажни работи, индивидуализирани по вид, количество, стойност и време на извършване (всички след средата на 2020 г.) в обстоятелствената част на исковата молба, основан на твърдение, че ответниците са знаели и не са се противопоставили, на основание чл. 72, ал. 1 ЗС, вр. чл. 74, ал. 2 ЗС, евентуално представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване чрез спестяване на извършените разходи за подобряване на имота, на основание чл. 59 ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на исковете: 09.02.2023 г. до окончателното изплащане, с признаване правото на задържане на същия имот до заплащане на претендираната сума.

ОСЪЖДА "***" ЕООД, с. ЕИК, с. а. да заплати на Й. М. Й. и Д. С. Й. с.

ЕГН, с. а. сумата 5700 (пет хиляди и седемстотин) лв., платени възнаграждения на вещи лица и на адвокат, на основание чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред ВАпС.

4

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 5