Определение № 2904 от 17.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2904 гр. София, 17.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Въззивно частно наказателно дело № 20251100605795 по описа за 2025 година

Производството е образувано на основание чл. 341 и сл. по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

Първоинстанционното производство е образувано по тъжба на Л. Е. Г. срещу В..С.Д. с твърдения за извършено от последния престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

По така внесената тъжба било образувано НЧХД № 8531/25 г. по описа на СРС, НО, 135 състав.

С Разпореждане № 9732 от 04.08.2025 г. първоинстанционният съд, на основание чл.

250, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, е прекратил наказателното производство с аргумент, че частната тъжба не съответствала на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, тъй като се съдържали данни както за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, така и за такова по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, което се преследвало по общия ред. В тази връзка не следвало да се образува производство от частен характер, а тъжителят следвало да сезира СРП.

Срещу това разпореждане е постъпила частна жалба от Л. Е. Г. с твърдение за неправилност и незаконосъобразност на същото. Подчертава се, че в частната тъжба били изложени твърдения само за осъществено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Във връзка с изтъкнатите от СРС данни за „закана с убийство“ по смисъла на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, тъжителят уточнява, че за същото вече е сезирал СРП, като с постановление на СРП от 21.05.2025 г. по пр. пр. № 5653/25 г. по описа на СРП, прокурорът е отказал да образува досъдебно производство, предвид липсата на данни за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.

1 от НК и наличие на данни единствено за престъпление от частен характер по чл. 130, ал. 1 от НК. По реда на чл. 213, ал. 1, изр. второ от НПК, посоченото постановление на СРП било потвърдено с постановление на СГП от 23.06.2025 г. по пр. пр. № 14800/25 г. по описа на СГП. Тъжителят уточнява, че с частната си тъжба до СРС се е съобразил напълно с посоченото от СРП, но СРС го е лишил от възможността да води дело от частен характер, поставяйки го в „парадоксална ситуация“. Моли се за отмяна на горепосоченото разпореждане на СРС и даване на указания на първоинстанционния съд по правилно прилагане на закона.

1

Като извърши проверка по реда на Глава двадесет и втора от НПК, Софийски градски съд намери следното:

Съдът е сезиран с частна жалба, подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, по смисъла на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, свързан с прекратяване на наказателното производство, от страна, на която законът е признал правна възможност за това – частния тъжител по наказателно дело от частен характер.

Иницииращият производството документ е подаден в рамките на законоустановения срок от връчване на обжалваното разпореждане, поради което се явява процесуално допустим.

Разгледан по същество, настоящият състав намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Безспорно е, че първоинстанционният съд се е позовал на принципно допустимо правно основание за прекратяване на наказателното производство, което в случая е визираната в чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК хипотеза на чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК – когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 от НПК. Според първоинстанционният съд порокът се състоял в това, че в тъжбата се съдържали данни както за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, така и за такова по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, което се преследвало по общия ред, поради което не следвало да се образува производство от частен характер, а тъжителят следвало да сезира СРП.

На първо място, въззивната инстанция следва да посочи, че в случаите, когато съдът констатира нередовност на тъжбата и несъответствие на същата с изискванията на чл. 81 от НПК, той е бил длъжен да д а д е конкретни указания за привеждане на тъжбата в съответствие със закона като даде и съответен срок за това. Едва при неизпълнение на тези указания или неизпълнението им в указания от съда срок, би могло да пристъпи към разпореждане, приключващо наказателното производство на съответните правни основания.

В конкретния случай първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да укаже на тъжителя пороците в тъжбата му и да даде срок за отстраняването им, а прибързано е изготвил разпореждане за прекратяване на наказателното производство.

На второ място, което е и по-същественото, първоинстанционният съд не е отчел, че въпросът с евентуални данни за престъпление по чл. 144, ал. 3, ал. 1 от НК вече е решен по предвидения за това ред, който не подлежи на преразглеждане – с постановление на СРП от 21.05.2025 г. по пр. пр. № 5653/25 г. по описа на СРП, с което прокурорът е отказал да образува досъдебно производство, предвид липсата на данни за престъпление по чл. 144, ал.

3, вр. ал. 1 от НК и наличие на данни единствено за престъпление от частен характер по чл.

130, ал. 1 от НК, като същото постановление на СРП е потвърдено по реда на чл. 213, ал. 1, изр. второ от НПК с постановление на СГП от 23.06.2025 г. по пр. пр. № 14800/25 г. по описа на СГП /двете прокурорски постановления са приложени към частната жалба/.

Тъжителят акуратно се е съобразил с влязлото в сила постановление на СРП и е сезирал СРС единствено с данни за престъпление от частен характер – по чл. 130, ал. 1 от НК. Първоинстанционният обаче незаконосъобразно е преценил, че има данни и за престъпление от общ характер (по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК), което „поглъща“ данните за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, действително лишавайки по този начин тъжителя от възможността да реализира правата си по предвидения от закона ред. Ако първоинстанционният съд бе дал указания за привеждане на тъжбата в съответствие с изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК или бе извършил собствена служебна проверка, то той щеше да узнае, че прокуратурата вече се е произнесла с влязъл в сила акт по въпроса за горепосоченото престъпление от общ характер.

С оглед горното разпореждането на първоинстанционния съд следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от същия първоинстанционен състав, който следва да се съобрази със задълженията, които съдът има по повод отстраняване на нередовности в тъжбата, ако все още счита, че такива има.

2

При горните мотиви и на основание чл. 345 НПК, Софийски градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 9732 от 04.08.2025 г. по НЧХД № 8531/25 г. по описа на СРС, НО, 135 състав, с което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, е прекратено наказателното производство.

ВРЪЩА делото на същия състав от първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на въззивното определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3