Определение № 38986 от 22.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38986 гр. София, 22.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110140473 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК, образувано по Молба вх. № 321657/16.10.2025 г., подадена от „СККГ“ АД.

В молбата се иска изменение на решението в частта за разноските в частта относно присъдените разноски в полза на адвоката на ищеца, в чиято полза е било присъдено възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата. Излага съображения, че при предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, адвокатът се е съгласил да получи хонорар, само доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява, както и размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената, респективно отхвърлена част от иска. Счита, че при присъждане на разноски в хипотеза на чл. 38 ЗАдв. същите следва да бъдат определени от решаващия състав, а не да бъдат в размер, съгласно представен от страната списък с разноски с посочена претенция за адвокатско възнаграждение. Сочи, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв. следва да се изхожда от критерии за разумност и пропорционалност, като се намира баланс между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд и интереса на насрещната страна, адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно с оглед правната и фактическа сложност на делото като се отчитат конкретни фактори като вид и цена на предявените искове, брой на проведени съдебни заседания, вид и обем на събраните по делото доказателство в производството, положен от адвоката труд и други. Твърди, че по делото е предявен един иск, проведено е едно открито съдебно заседание, на което процесуалния представител на ищеца не се е явил, липсва събиране на доказателствен материал и фактическа сложност. Считам, че претендираният адвокатски хонорар от процесуалния представител на ищцата е прекомерно висок, като определеното от съда адвокатско възнаграждение в размер на 369,19 евро не съответства на критериите за обоснованост и справедливост. Сочи, че претенцията за толкова завишен хонорар не е подкрепена с надлежни доказателства за положен извънреден труд или направени допълнителни разходи, свързани с осъщественото процесуално представителство по настоящото гражданско дело. Моли съда да изменени Решение № 18626/05.10.2026 г. в частта му за разноските, тъй като е прекомерно, несъразмерно на извършената дейност и противоречи на принципа на справедливостта и икономичността на процеса.

1

Ответникът по молбата Н. Р. Н., действащ чрез пълномощника си адвокат А. А. А. от АК Пазарждик ангажирал становище по искането по чл. 248 от ГПК в указания от съда срок. Оспорва молбата по чл. 248 от ГПК, като сочи, че съдът е направил именно онова, което молителят иска – определил е възнаграждението по чл. 38 от Закона за адвокатурата по своя преценка, а не съобразно списъка по чл. 80 от ГПК и претендираното в него възнаграждение. Сочи, че присъденото в полза на адвоката му възнаграждение в размер на 369,19 евро са точно съобразно ориентира за адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за главния иск с цена 2158,07 евро, равностойност на 4 220,82 лв. – 722,08 лв., като съдът не е присъдил възнаграждение за предявения евентуален иск. Позовава се на чл. 38, ал.

2, изр. 2 о т Закона за адвокатурата, в който текст са изброени критериите, които съдът взема предвид при определяне възнаграждение на адвокат, предоставящ безплатна правна помощ за своя доверител. Сочи, че съгласно § 21, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за адвокатурата до влизането в сила на наредбата по чл. 36, ал. 4 ЗА „се използват критериите, посочени в чл. 36, ал. 3, и се прилага по аналогия Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа“. Сочи, че размерът по Наредбата вече не е само тарифа на съсловната организация, каквато обсъжда Решението на СЕС по дело С-438/22, а мярка, към която препраща самият закон. Според ответника по молбата, в нея не сочи критерий по чл. 36, ал. 3 ЗА дв., който съдът да е пропуснал. Излага доводи, че обемът на работа по делото е увеличен от самия молител, който е направил възражение за неподсъдност на делото пред съда, където то първоначално е било образувано, както и е оспорил възможността на ищеца да заплати държавна такса по делото, което е довело до допълнителна проверка. Оспорва твърдението, че е предявен само един иск, като сочи, че с исковата молба са предявени главен и евентуален иск, а присъденото възнаграждение за адвокат по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата е само за главния иск. Сочи, че доводите за липса на доказателства за положен извънреден труд от адвоката на ищеца са неоснователни, доколкото няма законово изискване за представяне на такива, а съдът определя по своя преценка възнаграждението въз основа на законовите критерии. Счита, че съдът е съобразил акта си в частта за разноските с практиката на СЕС, като се позовава принципа за справедливост, формулиран от видни юристи и философи от национално и световно значение. Счита, че определеното възнаграждение от съда по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата е точно ориентирът, към който препраща закона, а неговото намаляване би привилегировало молителя за сметка на адвоката, поел защитата безплатно. Моли съда да остави молбата по чл. 248 от ГПК без уважение.

След като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита, че молбата се явява неоснователна по следните съображения: Видно от материалите по делото е, че в мотивите съдът е обсъдил подробно защо присъжда адвокатско възнаграждение в полза на адвоката на ищеца, който му е предоставил безплатна правна помощ като съдът е определил размера на това възнаграждение съобразно цената на главния иск (с исковата молба са предявени главен и евентуален иск), фактическата и правна сложност на производството по делото, неговата продължителност и доказателствения материал.

Възнаграждението е определено в размер, съобразен с цената на иска на предявения главен иск, съобразно размерите, посочени в Наредбата на ВАдвС за възнаграждения за адвокатска работа.

Следва да се отбележи, че някои от доводите на молителя се явяват и необосновани, доколкото именно с тях се е съобразил съда, когато е присъждал възнаграждението за адвоката на ищеца, а именно: възнаграждението се определя от съда, а не се присъжда въз основа на претендирана от страната сума; същата се определя въз основа на залегналите в закона критерии:

2 фактическата и правна сложност на делото, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Последният критерий се проявява най-вече в начина на изложение на обстоятелствата и доводите на ищеца в исковата молба, излагане на адекватни правни аргументи в защита на тезата на страната, в чиято полза адвокатът е предоставил безплатна правна помощ и съдействие, ангажиране на относимите норми, доказателства и съображения, които да доведат до положителен за неговия доверител резултат при процесуална икономия и приключване на делото в едно заседание.

Доводът, че положеният труд от процесуалния представител на ищеца в настоящото производството, не е свързан с прилагането на много доказателствени способи и събирането на многобройни писмени доказателства, е неоснователен, тъй като не винаги фактическата сложност и множеството доказателствен материал са идентични с правната сложност, а излагането на адекватни правни аргументи в подкрепа на твърдения за нищожност на договорни клаузи не може да се сведе само и единствено до познаване на „еднопосочна съдебна практика“. Да се приеме обратното означава, да се възприеме, че въпреки еднопосочната съдебна практика участниците в гражданския оборот, предоставящи договори на своите потребители с идентични или подобни клаузи, които многократно са прогласявани от съдилищата в страната за недействителни, са злоупотреба с положението на кредитор, респективно на страна по договора, която предоставя услуга, желана от потребителя. Свеждането на труда на адвоката до „познаване на еднопосочна съдебна практика по идентични казуси“ е недопустимо не само за съда, но и за насрещната страна, тъй като правата следва да се упражняват добросъвестно и съобразно принципите на гражданското право. Същото е в сила и за молителя, в случай, че исковите претенции биха били отхвърлени и той претендира възнаграждение, съобразно цената на иска, независимо че се касае за спор, по който има многобройна и еднопосочна съдебна практика и положения от него труд би бил преценяван по същите критерии, по които е оценен и труда на адвоката на ищеца.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че сочените от молителя доводи относно присъденото в полза на адвоката на ищеца възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата изразяват несъгласие с мотивите на съда, разпределил разноските, но не посочват грешно изчисление, непълнота в присъждането на разноските или друг порок, който подлежи на поправка или допълнение по реда на чл. 248 от ГПК. Предвид горното молбата се явява неоснователна, като следва същата да бъде отхвърлена като такава, поради което и на основание чл.

248 от ГПК от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, образувано по Молба вх. № 321657/16.10.2025 г., подадена от „СККГ“ АД, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на препис от същото, от двете страни.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3