Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4754 от 24.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 8458/2023
Вид
Решение № 4754
Подписан
24.10.2023
В сила
24.10.2023
Състав
СТАНИМИР БОРИСОВ МИРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4754 гр. София, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Б. МИРОВ при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно наказателно дело № 20231110208458 по описа за 2023 година

Образувано е по жалба на Р. Д. Ц. срещу Електронен фиш серия К № 6168101 издадено от СДВР, с който на жалбоподателят е наложено административно наказание - глоба в размер на 100.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се иска отмяна на електронния фиш, като се оспорва наличие на повторност относно твърдяното нарушение. Навеждат се доводи за процесуални нарушения свързани с противоречие на ЗДвП и подзаконовата нормативна база касаеща използване на автоматизирани тех.средства и системи за контрол на правилата за движение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, изпраща процесуален представител адв. Г. /с пълномощно по делото/. Моли да се отмени обжалвания ЕФ, като намира, че не са представени доказателства които да квалифицират нарушението като повторно. Претендира направени разноски по делото.

Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище по жалбата. Моли да се потвърди обжалвания електронен фиш, като правилен и законосъобразен. Излагат се доводи за данни за връчване на ЕФ / касаещ повторност на нарушение/, на дата 18.01.2022г., но няма разписка за връчването му.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

На 12.07.2023г., моторно превозно средство "Фолксваген Пасат“, с рег.№ *******, около 20:35 ч. се движело в гр. София, по бул.Царица Йоанна до №15, с посока на движение от бул.Д-р Петър Дертлиев към бул. Вардар. Автомобилът преминал при ограничение от 50 км/ч. за населено място със скорост от 69 км. /ч.,след приспаднат толеранс от 3% /, като е 1 превишил разрешената скорост с 19 км. /ч. Нарушението е констатирано с разпечатка от техническо средство, в която е отразен регистрационния номер на лекия автомобил, дата и час на измерването, мястото и скоростта. По делото е приложен и снимков материал относно посоченото нарушение, протокол от проверка на тех. средство, удостоверение за одобрен тип, както и протокол за използване на тех.средство.

В последствие на жалбоподател е издаден електронен фиш серия К № 6168101, с което нарушението е квалифицирано като такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Наложено му е административно наказание глоба в размер на 100 лв., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.

182, ал. 4, вр.ал.1, т.2 от ЗДвП.

Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на събраните по делото писмени доказателства, в частност на разпечатка от техническо средство за регистрирани нарушения на максимално разрешена скорост, протокол за проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, снимков материал, справка за първоначална регистрация на моторно превозно средство, заповед, справка – картон на водача, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.

Атакуваният електронен фиш е от категорията на обжалваемите. Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение в населено място на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скорост от 50 км/час, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая извършването на нарушението е установено от видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип АТСС CORDON М2 MD 1195 представляваща одобрен тип средство за измерване, което отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение на автомобила, собственост на жалбоподателя е била 72км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 69 км/ч.

Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава, като във фиша е отразено констатираното превишение от 19км. /час.

2

От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип АТСС CORDON М2 -MD 1195 било заснето движение на процесния лек автомобил със скорост от 69 км. /ч. (преди отчитане на толеранс от 3 км. /час) при ограничение от 50 км. /ч., за населено място, с което съдът намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи. При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш", като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно наказателното производство.

С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.,законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.

Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния 3 орган.

В настоящето производство правилно е определено лицето, което е сочено за нарушител, а именно собственика на автомобила. Съгласно чл. 187а, ал. 4 ЗДвП, че вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

По силата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Законодателят цели да санкционира нарушителите на правилата за движение по пътищата, като в отсъствие на контролен орган се ползва установеното и заснетото с техническо средство, което е стационарно в разглеждания случай. В тази посока са и мотивите на Тълкувателно решение на ВАС № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г., съгласно което електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции.

Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в ЕФ не се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.

Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът "в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. Въпреки че в съдържанието на ЕФ липсва информация дали същият може да се обжалва, пред кой орган и в какъв срок, на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП съдебното производство пред СРС е образувано законосъобразно/ с нарочна жалба/, като правото на защита на административнонаказаното лице не е ограничено. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения поради неспазване на изискуемата от законодателя форма – разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е специална и дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, поради което издаването на ЕФ въз основа на приложения по преписката снимков и писмен материал (чл. 189, ал. 15 ЗДвП) е законосъобразно и съответстващо на действително осъществилата се фактическа обстановка. Приложени са и доказателства относно, годността на техническото средство.

Техническото средство е преминало ежегодния периодичен технически преглед. Същото е преминало през изискуемата законова проверка за техническа годност.

Безспорно от приложените по делото доказателства се установява, че въведеното в рамките 4 на населеното място ограничение на скоростта е 50 км/ч съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В оспорения ЕФ е посочена посочената разрешена скорост, а превишаването на скоростта е безспорно доказано, съответно – и правилно подведено под санкционната разпоредба на чл.

182, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес - чл. 189, ал. 15 ЗДвП. От приложената справка за регистрация, е възможно да се установят данните за собственика на управляваното МПС.