Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 30.11.2020, Административен съд - Габрово

Съд
Административен съд - Габрово
Дело
199/2020
Подписан
30.11.2020

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 109 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 109, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 114, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 2 и 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 122, ал. 1, т. 2 и 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 124 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 171 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 171, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 172 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 3, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 1, т. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 17 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 33 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 35, т. 6 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 38, ал. 3 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 48, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 53, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 77 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • § 1, т. 5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 15 и 16 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 15 и 16 · Закон за корпоративното подоходно облагане

Р Е Ш Е Н И Е

№ 183 гр. Габрово, 30.11.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА при секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 199 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Съдът е сезиран с жалба от И.В.К. *** против Ревизионен акт № Р-04000719004929-091-001 от 17.02.2020 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, в която е потвърден като законосъобразен с Решение № 76 от 18.05.2020 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите.

В жалбата се твърди, че в обжалваната част РА е незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон. По отношение на преведена сума от „*****“ на И.К. в размер на 31500.00 лева се твърди, че е неправилна констатацията, че посочената сума е доход от източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Излагат се доводи, че става въпрос за дивидент – скрито разпределение на печалба, извършено на 16.08.2013 година, при краен срок за внасяне на данъка по чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ – 31.10.2013 година, което означавало, че задължението вече е погасено по давност на основание чл.

171, ал. 1 от ДОПК, като по същите съображения, тъй като са изтекли повече от 5 години от изтичане на годината, през която е следвало да бъде подадена декларация за дивидента, ревизията, касаеща това задължение, е недопустима на основание чл. 109 от ДОПК. По отношение на доходите от С.К.-С.а и Е.П.С., получени през 2018 година, се възразява, че неправилно е формирана данъчната основа, неправилно е определена продажната цена на апартамента, продаден от жалбоподателя и закупен от горепосочените физически лица, неправилно е определена и цената, за която преди това жалбоподателят е закупил апартамента от „*****“ ООД, в което дружество към момента на придобиването жалбоподателят е бил съдружник, което квалифицира сделката като такава между свързани лица, което от своя страна определя приложимостта на чл. 15 и 16 от ЗКПО във връзка с чл.

77 от ЗДДФЛ. Сочи се, че възприемането от ревизиращите органи на документално доказаната цена на основание чл. 33 от ЗДДФЛ е погрешно. Жалбоподателят сочи, че за преценката дали е налице облагаема основа за доходи от прехвърляне на права или имущество, като разлика между приходите и разходите на ревизираното лице при придобиването и продажбата на процесния апартамент, е обстоятелството, че жалбоподателят е закупил апартамента в недовършен вид, за което има съставен протокол, след което е извършил довършителни работи, поради което не е налице идентичност в състоянието на имота към момента на придобиването му от жалбоподателя и към момента на продажбата му на С.. По същество се прави искане за отмяна изцяло в обжалваната част на процесния РА.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител –адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, съображения за което са развити в депозирана по делото писмена защита /л. 401-402/. В хода по същество се заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски, за които се представя списък /л.

395/, и се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за потвърждаване на процесния РА в обжалваните му части. Заявява се претенция за присъждане юрисконсултско възнаграждение, за което се представя списък /л.

397/.

Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, включително тези в ревизионната преписка, приема за установено следното:

Предмет на делото е законосъобразността на

Ревизионен акт № Р-04000719004929-091-001 от 17.02.2020 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, в която е потвърден като законосъобразен с Решение № 76 от 18.05.2020 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, а именно: установени допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 година в размер на 2938.80 лева и лихви в размер на 1731.06 лева, за 2014 година в размер на 269.91 лева и лихви в размер на 131.56 лева и за 2018 година в размер на 6954.90 лева и лихви в размер на 566.10 лева; установени здравноосигурителни вноски по ЗЗО /авансови и годишни/ за 2013 година общо в размер на 2112.00 лева и лихви общо в размер на 1258.82 лева, за 2014 година общо в размер на234.70 лева и лихви общо в размер на 129.15 лева, за 2015 година общо в размер на 134.40 лева и лихви – 63.99 лева, за 2016 година общо в размер на 126.44 лева и лихви общо в размер на 42.80 лева, за 2017 година общо в размер на 202.40 лева и лихви общо в размер на 51.39 лева и за 2018 година общо в размер на 2496 лева и лихви общо в размер на 221.05 лева, по КСО относно установените дължими авансови вноски за м. 05.2016 година за ДОО в размер на 18.02 лева и лихви 6.67 лева и за ДЗПО-УПФ в размер на 5.53 лева и лихви – 2.05 лева.

Процесният

РА е издаден в резултат на извършена ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000719004929-020-001 от 26.07.2019 година на Началник сектор при ТД на НАП – Велико Търново /л. 81-82/, връчена лично на ревизиреното лице на 01.08.2019 година /разписка на л. 83/, изменена относно срока за извършване на ревизията със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000719004929-020-002 от 25.10.2019 година на същия орган /л. 84-85/, връчена лично на ревизираното лице на 28.10.2019 година /разписка на л. 86/, като ревизията е възложена относно задължения за: данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, ДОО – за самоосигуряващи се, здравно осигуряване – за самоосигуряващи се и Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се, всичките за периода 01.01.2013-31.12.2018 година.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-04000719004929-092-001 от 13.01.2020 година /л. 57-77/, връчен лично на ревизираното лице на 21.01.2020 година /л. 78/, срещу който последното е подало писмено възражение в ТД на НАП – Велико Търново с вх. № 1893 от 03.02.2020 година /л. 48-49/.

След обсъждане на възражението и представените с него писмени доказателства, които са приети за неоснователни и неопровергаващи констатациите от РД, органите по приходите са приели направените констатации в РД и са издали Ревизионен акт № Р-04000719004929-091-001 от 17.02.2020 година /л. 33-40/, връчен лично на ревизираното лице на 27.02.2020 година /л. 41/, с който, при прилагане на особения режим за облагане, уреден в чл. 122-124а от ДОПК, са установени задължения за довнасяне от И.В.К. в общ размер на 23 815.27 лева и 8886.18 лева лихви за просрочия към тях.

Процесният

РА е оспорен по административен ред пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново с жалба с вх. № 3836 от 10.03.2020 година /л. 27-28/ във всички части, установяващи задължения.

С

Решение № 76 от 18.05.2020 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите процесният РА е отменен по отношение на установените допълнително задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013 година в размер на 7 750.17 лева и лихва в ръзмер на 4 565.14 лева, за 2014 година в размер на 92.00 лева и лихви в размер на 44.84 лева и за 2018 година в размер на 400.00 лева и лихви в размер на 32.56 лева, както и по ЗЗО относно установената годишна здравноосигурителна вноска за довнасяне за 2014 година в размер на 80.00 лева и лихви за нея в размер на 39.00 лева. В останалата обжалвана част РА е потвърден.

Недоволен от решението, И.К. е оспорил по съдебен ред РА в потвърдената му с решението част, с жалба с вх. № 16.06.2020 година /л. 4-8/.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от активнолегитимирано /ревизираното/ лице, до компетентен съд и след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА.

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът намира, че процесният РА в оспорената му част е валиден административен акт, издаден от компетентни органи, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган /Заповед № 6 от 03.01.2017 година на Директора на ТД на НАП – Велико Търново – л. 79-80/ и приключила в определения от него срок. РА определя данъчни задължения за периоди, за които е възложена ревизията.

Заповедите за възлагане на ревизията и удължаване на срока за извършването ѝ, РД и РА са подписани с валидни електронни подписи /л. 369-370/. Спазени са сроковете за извършването ѝ и издаване на РД по чл. 114, ал. 1 и чл.

117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа и всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, както не са допуснати съществени нарушения на ревизионните правила при извършване на ревизията.

Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата, лимитативно изброени в т. 1-8 на ал. 1. Съгласно чл. 124, ал. 1 от ДОПК, когато установи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 ред и му определя срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14 дни, като съгласно ал. 2 на чл. 124 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. В процесния случай на 17.12.2019 година /л. 177/ на ревизираното лице е било връчено Уведомление № Р-04000719004929 от 16.12. 2019 година, подписано от старши инспектор по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, с което лицето е уведомено, че не е представило изисканите с Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-04000719004929-040-01 от 07.08.2019 година /л. 178-180/, като в хода на ревизията е установено, че К. няма подавани годишни данъчни декларации с декларирани източници на доход за ревизираните периоди; от получените банкови извлечения е установено, че лицето е внасяло парични средства по сметките си и е получавало преводи от физически лица, като от събраните до момента доказателства не се установяват данни за вида на получения доход, като органите по приходите приемат, че това е обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 5 от ДОПК /налице са данни за укрити приходи или доходи и документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са повредени до степен негодни за ползване/, поради което основата за облагане с данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, ДОО – за самоосигуряващи се, здравно осигуряване – за самоосигуряващи се и Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се, всичките за периода 01.01.2013-31.12.2018 година, ще бъде определена по реда на чл. 122-124а от ДОПК, като на ревизираното лице е определен срок за представяне на доказателства и вземане на становище 14 дни от датата на връчване на уведомлението /л. 175/. На ревизираното лице са връчени и Уведомление № Р-040007190049-29-139-001 от 16.12.2019 година относно наказателноправния аспект на последиците от деяния, свързани с подправяне или използване на неистински или преправен документ или документ с невярно съдържание /л. 172-174/, както и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № Р-04000719004929-040-002 от 16.12.2019 година /л.