Определение № 177 от 09.08.2024, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 157/2024
- Вид
- Определение № 177
- Подписан
- 09.08.2024
- В сила
- 09.08.2024
- Състав
- ЯНКО ЯНЕВ, ИСКРА ПЕНЧЕВА, МАЯ ПЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 288 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 177 гр. Велико Търново, 09.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЯНКО Я.
Членове:
МАЯ ПЕЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО Я. Въззивно частно търговско дело № 20244001000157 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 92, ал. 3 във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 274 – 278 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от „Артескос“ АД, ЕИК 126093393, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „*****“ № 36, представлявано от М. Х. М.
– изп. директор, чрез адв. Д. Д. от АК – Пловдив против Определение № 128/22.04.2024 год., постановено по т. д. № 134/2022 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на „Артескос“ АД, гр. Пловдив за отмяна на Решение № 21/22.02.2024 г. по делото в частта му, с която на ищеца е наложена глоба за неоснователно отлагане на заседание на 19.12.2023 г., по реда на чл. 92 от ГПК.
В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение e неправилно.
Излага се, че изводите на първоинстанционния съд противоречат на института на представителството, в частност на процесуалното представителство. На следващо място се излага, че връчването на обратната разписка от страна на ИА „Главна инспекция по труда“ е незаконосъобразно.
Претендира се да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което да бъде уважена молбата.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която имат право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните 1 съображения:
С Решение № 21/22.02.2024 г. по т. д. № 134/2022 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от „Артескос“, гр.
Пловдив против „Галдив“ ЕООД, гр. Велико Търново, искове с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД вр. с чл. 82 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 288 от ТЗ за присъждане на сумата от 100 000 лв. обезщетение за вреди от лошо изпълнение на неформален договор за възлагане извършването на пробивно-взривни работи, сключен през 2016 г., въз основа на който са извършени пробивно-взривни дейности от „Галдив“ ЕООД, гр. Велико Търново на дати 14.07.2016 г. и 03.08.2016 г. на обект Кариера с. Гарваново, обл. Хасково. С решението е осъдено „Артескос“, гр. Пловдив да заплати на „Галдив“ ЕООД, гр. Велико Търново сумата от 8 650 лв. - разноски по делото пред първата инстанция. Със същото решение е осъдено, на основание чл. 92а от ГПК, „Артескос“, гр. Пловдив да заплати на „Галдив“ ЕООД, гр. Велико Търново сумата от 100 лв. - разноски за неоснователно отлагане на заседание на 19.12.2023 г. Осъдено е, на основание чл. 92а от ГПК „Артескос“, гр. Пловдив да заплати в полза на Окръжен съд - Велико Търново глоба в размер на 100 лв. за неоснователно отлагане на заседание по делото от 19.12.2023 г.
В срока по чл. 92, ал. 1 от ГПК е постъпила молба от „Артескос“ АД, гр. Пловдив, чрез адв. Д. Д. от АК – Пловдив за отмяна на наложената глоба.
Ответната страна „Галдив“ ЕООД, гр. Велико Търново изразява становище за неоснователност на молбата.
В същата се излага, че изводите на първоинстанционния съд противоречат на института на представителството, в частност на процесуалното представителство. На следващо място се излага, че връчването на обратната разписка от страна на ИА „Главна инспекция по труда“ е незаконосъобразно.
С обжалваното Определение № 128/22.04.2024 год., постановено по т. д. № 134/2022 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е оставена без уважение молбата на „Артескос“ АД, гр. Пловдив за отмяна на Решение № 21/22.02.2024 г. по делото в частта му, с която на ищеца е наложена глоба за неоснователно отлагане на заседание на 19.12.2023 г., по реда на чл. 92 от ГПК.
В мотивите си първостепенният съд е приел, че глобата е наложена за непредставяне на информация, находяща се в ищеца (получена въз основа на издадено от съда съдебно удостоверение), която е била изпратена от трето лице (ИА „Главна инспекция по труда“) на ищцовото дружество, а не на процесуалния му представител, което е наложило отлагане на заседанието на 19.12.2023 г. Приел е, че доводите в молбата, че тази информация не е достигнала до упълномощения адвокат касае вътрешните отношения между упълномощител и упълномощен, но не и съда.
Определение № 128/22.04.2024 год., постановено по т. д. № 134/2022 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново е валидно и допустимо.
Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя изводите на първостепенния 2 съд.
Глобата по чл. 92а от ГПК представлява процесуална санкция, предназначена да дисциплинира участниците в гражданския процес и да ги мотивира към точно изпълнение на процесуалните им задълженията. Следователно, необходимостта от налагането й възниква само тогава, когато страната е допуснала нарушение на процесуално задължение.
Само за извършено от страната действие, което е въведено от процесуалния закон като задължение, съдът може да наложи санкция. Съгласно чл. 186, ал. 1 от ГПК официалните документи и удостоверения се представят от страните, като съдът може да ги изиска от съответното учреждение или да снабди страната със съдебно удостоверение, въз основа на което тя да се снабди с тях, а учреждението е длъжно да издаде исканите документи или да обясни причините за неиздаването им. Именно такова искане на ищеца е уважил първоинстанционният съд, като е издал искано от страната удостоверение. Неправилно обаче е приложена разпоредбата на чл. 92а от ГПК. За неизвършено от страната действие, което не е въведено от процесуалния закон като задължение, съдът не може да наложи имуществена санкция, а наложената такава подлежи на отмяна. Процесуалният закон не съдържа задължение за страната да представя писмени доказателства, освен ако не е задължена за това от съда (чл. 190 от ГПК). Случая обаче не е такъв. Напротив само в интерес на страната (с оглед доказателствените й задачи) е да представи намиращ се в нея документ. По начало съобразно чл. 154 от ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Това е нейна процесуална възможност, но не и нейно процесуално задължение.
В случая отлагането на делото не е обусловено от допуснато нарушение на процесуално задължение на страните. След като такова задължение липсва, то страната, непредставила писмените доказателства, с които се е снабдила по реда на чл. 186 от ГПК, преди съдебното заседание не би могла да стане причина за неговото отлагане. А след като не е станала причина за отлагане на делото, то наложената имуществена санкция е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
На следващо място страната, въз основа на издаденото съдебно удостоверение, се е снабдила от третото лице с искания документ, като съдът е констатирал, че тя не го е представила своевременно в съдебното заседание на 19.12.2023 г. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая е ирелевантно на кого третото лице е предоставило информацията - на самия ищец или на неговия процесуален представител.
Напротив искането за предоставяне на искания документ от третото лице (ИА „Главна инспекция по труда“) е направено от процесуалния представител на ищцовото дружество – адв. Д. Д., като същият е посочил и адрес, на който исканият документ да му бъде представен. Обстоятелството, че ИА „Главна инспекция по труда“ е изпратила исканата информация на ищцовото дружество и процесуалния представител на същото не е уведомен за това не прави неговото поведение, такава което може да бъде квалифицирано като злоупотреба с права, още повече като такова посочено в хипотезиса на чл. 92а от ГПК – 3 неоснователно отлагане на делото.
Горните изводи налагат да се отмени обжалваното определение и се отмени решението, в частта, с която е наложена глоба на ищеца, на основание чл. 92а от ГПК в полза на съда.
По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 128/22.04.2024 год., постановено по т. д. № 134/2022 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Решение № 21/22.02.2024 г. по т. д. № 134/2022 год. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в частта, с която е осъдено, на основание чл. 92а от ГПК „Артескос“, гр. Пловдив да заплати в полза на Окръжен съд - Велико Търново глоба в размер на 100 лв. за неоснователно отлагане на заседание по делото от 19.12.2023 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4