Решение № 59 от 04.08.2025, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. М, общ. М, обл. Враца, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20251450200175 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Л. В. В. от село Л, общ. М е обжалвал Наказателно постановление № 11/04.04.2025 година на Кмета на Община М, с което за нарушение на чл.17 т.13 от Наредбата за управление на отпадъците му е наложено, на основание чл.61 ал.1 т.1 от същата наредба, административно наказание глоба в размер на 500 лева. Възраженията са свързани с неправилно прилагане на материалния закон и с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по съставяне и връчване на административните актове. Претендира се също, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не кореспондира с действително настъпилите събития. На тези основания се иска отмяна на обжалваният акт като незаконосъобразен.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа искането си за отмяна на наказателното постановление. Същият счита, че описанието на нарушението не е прецизно, като в тази връзка твърди, че е оставил чувал с дрехи, за да се ползват от други жители на селото, а не строителни и мебелни отпадъци, както е посочено в административния акт.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратила представител. От 1 същият е постъпила молба, с която се иска наказателното постановление да бъде потвърдено, а жалбата – отхвърлена като неоснователна.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 22.03.2025 година около 11.30 часа Л. В. В. от село Л д преминал с трактора си и прикачено към него ремарке покрай дома на кмета на селото свидетелят Н. Н.. Последният чул шума от моторното превозно средство и проследил В.. Така той видял, че вместо да завие към къщата си лицето се отправило към площада, където се намирала църквата на селото. Там на обособено за целта място били поставени два контейнера тип „бобър“ за битови отпадъци от домакинствата. Пристигайки на място свидетелят видял, че жалбоподателят изхвърля една част от отпадъците от ремаркето в контейнерите тип „бобър“, а друга по-обемиста – извън тях. Обемистите отпадъци били дюшек, мокет и вратички от шкафове. Н. се приближил до В. и му казал да не изхвърля там обемистите отпадъци. На отправената му забележка последният реагирал грубо с мотива, че това не е работа на кмета и че може да ги изхвърля където поиска. При това положение Н. заявил на В., че ще му състави акт за административно нарушение. На 24.03.2025 година в кметството на селото в отсъствието на В. и в присъствието на Г. М. - личен асистент, живуща в съседство и К. Т. - жител на село Л д свидетелят съставил на жалбоподателя АУАН за нарушение на чл.17 т.13 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община М. Тъй като жалбоподателят не дошъл да си получи акта Н. посетил селската кръчма и там го намерил.

Свидетелят опитал да връчи акта, но В. отказал да го получи. При това положение Н. помолил собственичката на заведението М. Д. да бъде свидетел на отказа на В.. Същата се съгласила и се подписала в акта за установяване на административно нарушение в това си качество.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Н. Х. Н..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид изложеното в административните актове и в жалбата на Л. В. намира 2 последната за основателна, като съображенията за това са, както следва:

При проверката за законосъобразност актовете, която съдът е длъжен служебно да извърши, настоящият състав констатира нарушение на изискванията за съдържание на АУАН и НП, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по връчването на същите. Съгласно чл.42 ал.1 т.3 ЗАНН акта за установяване на административно нарушение трябва да съдържа дата и място на извършване на нарушението. От показанията на свидетелят Н. става ясно, че процесното деяние е извършено в село Л д, общ. М. Подобни данни в обстоятелствената част на АУАН обаче не са вписани. Изрично уточняване на мястото на извършване на нарушението липсва и в наказателното постановление, което е нарушение на изискванията за съдържание на този административен акт, посочени изрично в разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Липсата на информация относно това къде е извършено деянието представлява съществено нарушение, тъй като не са изпълнени задължителните по силата на цитираните по – горе разпоредби реквизити на административните актове и е самостоятелно основание за отмяна на постановлението. На следващо място, не са изпълнени с необходимата прецизност изискванията по съставяне и връчване на акта за установяване на административно нарушение. Съгласно чл.40 ал.1 ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и на свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението. Според ал.2 от същата разпоредба, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя в негово отсъствие. От показанията на свидетелят Н. става ясно, че обжалваният административен акт е съставен в отсъствието на жалбоподателя. Последният като нарушител макар и с известна самоличност за кмета на селото Н. в качеството му на актосъставител, не е бил потърсен, нито пък уведомен чрез покана за датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Това обстоятелство се признава от самият свидетел в хода на неговия разпит в съдебно заседание. При това положение съдът намира, че не са били налице необходимите предпоставки, предвидени в ЗАНН, които да позволят съставяне на АУАН в отсъствие на В., а това е съществено нарушение на процесуалните правила, позволяващо отмяна на акта.

Разглеждайки спора по същество, съдът намира, че е налице неправилно прилагане на материалния закон, както от актосъставителят, така и от 3 наказващият орган. От наличното в актовете описание на деянието, става ясно, че жалбоподателя е изхвърлил нерегламентирани отпадъци /строителни и мебелни/, с което е нарушил чл.17 т.13 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община М. С цитираната разпоредба се забранява изхвърлянето на строителни отпадъци в насипно състояние до контейнерите за отпадъци и/или други нерегламентирани места. Според §1 т.17 от ДР на Закона за управлението на отпадъците „отпадък“ е всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. В т.39 от таза разпоредба е дадена легална дефиниция на понятието „строителни отпадъци“ и това са отпадъците от строителство и разрушаване, съответстващи на кодовете в Глава 17 от Индекс към Решение 2000/532/ЕО на Комисията от 03.05.2000 година за замяна на Решение 94/И/ЕО за установяване на списък на отпадъците в съответствие с чл.1 б.“а“ от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с чл.1, §4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци и следващите му изменения. В т.50 на §1 от ДР на Закона за управлението на отпадъците е описано също какво представляват „отпадъци от строителство и разрушаване“ и това са отпадъци образувани в резултат на дейности от строителство и разрушаване. Изхождайки от така цитираната правна уредба, съдът приема, че деянието, така както е описано в обжалваните административни актове, не съставлява нарушение. Както в АУАН така и в НП твърде пестеливо са изложени данните, касаещи вида на отпадъците, за които се претендира, че са изхвърлени нерегламентирано. Актосъставителят, а в последствие и наказващият орган е следвало подробно да опишат какви са отпадъците, които жалбоподателя е изхвърлил на неразрешените за целта места. При липсата на подобна информация няма как да се прецени доколко въпросните отпадъци са строителни, както се твърди в актовете. По отношение на мебелните отпадъци е допусната същата непрецизност, тъй като липсва индивидуализация на това какво всъщност е изхвърлено. При това положение на може да се прецени дали е налице отпадък по смисъла на Закона за управление на отпадъците или не. Изхождайки от изложеното до тук този съд приема, че наличната фактическа обстановка страда от липсата на достатъчно данни, които съотнесени към събраните по делото доказателства, да дадат възможност за 4 категоричен краен извод относно това дали е налице нарушение по смисъла на чл.17 т.13 от Наредбата за управление на отпадъците в Община М. При това положение не може да се приеме за безспорно установено, че жалбоподателят нерегламентирано е изхвърлил строителни и мебелни отпадъци, така както са приели актосъставителят и наказващият орган. Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. чл.58д т.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11/04.04.2025 година на Кмета на Община М, с което за нарушение на чл.17 т.13 от Наредбата за управление на отпадъците на територията на Община М на Л. В. В. от село Л д, общ. М е наложено, на основание чл.61 ал.1 т.1 от същата наредба, административно наказание глоба в размер на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Административен съд Враца в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – М: _______________________

5