Решение № 872 от 12.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 872 гр. Варна, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско дело № 20233100500940 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр. София, срещу Решение № 260010/31.01.2023 г., постановено по гр.д.

№ 15728/2020 г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД искове с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 3803.00 лева, от която 3788.00 лв. изплатено в полза на увредено лице Валери Тошев Меков застрахователно обезщетение по договор за застраховка

№

111218172000106/19.01.2018 г. за настъпило на 07.01.2019 г. застрахователно събитие - „токов удар“, нанесло невъзстановими щети на движимо имущество, представляващо телевизор Samsung UE55KS7502UXXN и лаптоп Toshiba Satellite Р50-В-10, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, 15.00 лв. ликвидационни разноски по преписка по щета № 11122131900176, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до деня на окончателното изплащане на сумата, 565.17 лв. мораторна лихва върху главницата, считано от 25.06.2019 г. /датата, на която е изтекъл петнадесетдневния срок за доброволно изплащане на задължението след получена на 10.06.2019 г. регресна покана от „Електроразпределение Север" АД/ до датата на подаване на исковата молба – 08.12.2020 г., на осн. чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД и решението е постановено при участието на „Алианц България“ АД като помагач на страната на ответника.

В жалбата се излагат доводи за постановяване на решението при 1 неправилно приложен материален закон. Оспорва се изводът на ВРС за настъпило застрахователно събитие в резултат на непреодолима сила вследствие на усложнена метеорологична обстановка, като се настоява, че се касае за подаване на по-високо от допустимото напрежение от служители на ответника. Поддържа се, че аварията действително е причинена от влошената метеорологична обстановка, но „токовият удар“ е причинен не от аварията, а от действията на служителите на ответника след отстраняването й. Налице е неизпълнение на задълженията на ответното дружество по чл.14, т. 2 от ОУ и чл.18 от ОУ, да осигури на клиентите си ел.енергия в съответствие с изискванията на ДКЕВР за качество и да извърши пренос на ел.енергия към ползвателите с номинално напрежение. Нарушени са и чл.3 и чл.24, ал.1, т. 1 от Наредба 10/09.06.2004г. Действията на ответника не представляват случайно събитие, тъй като нямат извънреден характер и биха могли да бъдат предвидени.

В отговора си въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Твърди, че не са налице основания за ангажиране на договорната му отговорност. Позовава се на чл.21, ал.1 и ал.2 от ОУ относно възможни хипотези на преустановяване преноса на ел.енергия без предварително уведомление на ползвателите и изключването на отговорност за причинените вреди. Поддържа и основания по чл.51, ал.1, т. 1 от ОУ поради наличие на обстоятелства на непреодолима сила.

В подадения отговор третото лице помагач на страната на ответника ЗАД „Алианц България“ поддържа доводи за неоснователност на въззивната жалба. Настоява, че задължението на електроразпределителното предприятие за осигуряване на непрекъснатост на електроснабдяването не е безусловно, като от него законодателят е допуснал изключения, уредени в чл.74, ал.2 и чл.122 от ЗЕ, при наличието на които операторът не носи отговорност за вредите, причинени от преустановяване на преноса.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа собствените си аргументи по същество на спора.

Съдът, като сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС и като съобрази доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Пред ВРС е предявен регресен иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД за заплащане на сумата 3803,00 лева, изплатено в полза на увредено лице Валери Тошев Меков застрахователно обезщетение по договор за застраховка

№

111218172000106/19.01.2018 г. за настъпило на 07.01.2019 г. застрахователно събитие - „токов удар“, нанесло невъзстановими щети на движимо имущество, подробно описано в ИМ и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, 565,17 лв. мораторна лихва върху главницата, считано от 25.06.2019 г. /датата, на която е изтекъл петнадесетдневния срок за доброволно изплащане на задължението след получена на 10.06.2019 г. регресна покана от „Електроразпределение Север" АД/ до датата на подаване на исковата молба – 08.12.2020 г., на осн. чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД 2

В исковата молба ищецът твърди, че в рамките на действащ застрахователен договор, упоменат по-горе е изплатил обезщетение на застрахованото лице и е заявил регресна претенция към причинителя на вредата – ответник по иска при твърдения за нарушения от негова страна на разпоредбите на чл. 89 ал.1 т.2 от ЗЕ и чл. 14 т.1 и 2 и чл. 18 от ОУ, да пренася електрическа енергия отговаряща на техническите норми и на изискванията за безопасна работа и да обезпечава сигурността, непрекъснатостта и качеството на електрическата енергия. В това число и изискването за подаване на номинално напрежение с показатели за качество, приети от КЕВР и при спазване на действащото законодателство. С оглед плащането на застрахователното обезщетение ищецът твърди, че е встъпил в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, поради което моли искът да бъде уважен.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Не оспорва качеството потребител на ел.енергия на Валери Меков и валидността на застрахователното правоотношение, включително това, че е изплатено обезщетение за увреда на индивидуализираните движими вещ. Счита, че не носи отговорност за възстановяване на сумата, защото вредите са следствие авария по електропреносната мрежа. Подробно разказва фактите около спирането и възстановяването на ел.захранването, в това число по дати и часове, съобразно констатациите на служителите на предприятието.

Като правоизключващо възражение се позовава на чл. 74, ал.1 и чл. 122 от ЗЕ съгласно, които електроразпределителното предприятие не дължи изплащане на обезщетение при прекъсване на електрическата енергия в случай на аварии, освен ако последните са по вина на самото дружество, каквато в настоящия случай твърди, че не е налице. Аналогични разпоредби излага, че се съдържат и в Общите условия, валидни между дружеството и потребителите на ел. енергия, а именно чл. 21. Твърди, че в случая се касае за повреда в електрическата мрежа, която е настъпила по независещи от дружеството причини, като се позовава на чл. 57, ал. 7 от ОУ. Оспорва в имота на Валери Меков да е подадена ел. енергия с напрежение извън допустимото, като съобразно Показатели за качество на електроснабдяването, издадени от ДКЕВР м. 2004 г., допустимото отклонение е в границите на +/10 %. В евентуалност заявява, че не е спазен от потребителя срока от три работни дни по чл. 56 от ОУ за уведомяване, което изключва отговорността.

Позовава се на съставен от служителите му констативен протокол за причинените щети едва на 16.01.2019г.

Становището на третото лице помагач на страната на ответника е за неоснователност на иска.

Съгласно очертаните предметни предели на въззивна проверка по чл. 269 от ГПК, съдът следи служебно за валидност на обжалваното решение в цялост, за допустимост в обжалваната му част, а относно преценка законосъобразността на акта, съдът е ограничен от доводите, развити в жалбата, както и следи за спазването на императивни правни норми.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По правилността 3 настоящият състав намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД от застраховател по имуществена застраховка, субругирал се в правата на застрахованото лице, срещу виновния причинител на вредата, вследствие неизпълнение на договорно задължение.

За основателност на регресния иск следва да се докаже безспорно: валидно сключен договор за застраховане; настъпило застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие, представляващо покрит риск; увреждането да е причинено от трето лице, отговарящо пред застрахования по правилата на договорната отговорност; застрахователят да е изплатил дължимото застрахователно обезщетение на застрахования.

Безспорно по делото е, че за процесния период Валери Меков е бил потребител на електрическа енергия за имот, находящ се в село Ценово, ул.

„Никола Обретенов“ № 13 с краен снабдител ответника по делото „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД. Не е спорно и обстоятелството, че на 07.01.2019 г. от 01:48 до 2:20 часа е изключил автоматично целият извод „Белцов" 20 kV в подстанция „Латекс“ /захранваща и имота на потребителя/, поради усложнена метеорологична обстановка – силен снеговалеж и вятър.

От представените в първоинстанционното производство доказателства /л. 8 по делото/ се установява, че към 07.01.2019 г. между Валери Меков и „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е била налице валидно сключена имуществена застраховка за горепосочения имот, „Комфорт за дома“, с включен застрахован риск домашно имущество, клауза Д15 – „късо съединение или токов удар“ /Общите условия на договора – л. 36/, при застрахователна стойност в размер на 13 000 лева.

Видно от констативен протокол /л.19 по делото/, служители на дружеството електропреносител са посетили адреса на застрахованото лице на 16.01.2019 г., като са констатирали повреда в имуществото, описано в исковата молба, а именно Телевизор Samsung UE-55KS7502UXXN и лаптоп Toshiba Satellite Р50-В-10. Не е спорно, че същото е собственост на застрахованото лице, а и това се установява от представените по делото платежни документи за закупуване на техниката /л. 16 и л. 17 по делото/.

По делото са представени 2 бр. протоколи за оглед на битова техника от 18.01.2019 г., извършен от дружеството „Опал-5“ ООД /л. 14 и л. 15 по делото/, в които е констатирано, че техниката е повредена, вследствие на токов удар, като е посочено, че уредите не подлежат на ремонт, доколкото се нуждаят от тотална подмяна на части, което би превишило себестойността им.

При така установените факти, настоящият състав намира следното по основанието на иска:

Спорно пред въззивната инстанция е дали е налице неизпълнение на договорните задължения на електроразпределителното дружество – ответник, което неизпълнение се намира в причинно-следствена връзка с настъпилите увреждания по застрахованото имущество, собственост на Валери Меков, или уврежданията са настъпили вследствие на събитие /непреодолима сила/, за което ответникът не отговаря.

За установяване причината за настъпване на вредите по делото пред ВРС са проведени две СТОЕ /л. 169-176/, като заключението по първата е 4 оспорено от ищцовата страна. Съгласно заключението, което макар и оспорено съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява, че вредите са настъпили вследствие на „токов удар“, което състояние представлява подаване на ел. енергия с драстично променени параметри. Според вещото лице, за да се достигне до такива повреди при уреди от висок клас, каквито са повредените в настоящия случай, се е получил скок в напрежението, като вместо допустимото 220V +/- 10 %, e подадено напрежение от 380V /л.174/. На л.8 от залючението /л.176/ експертът сочи, че поради бурята, най-вероятно е прекъснало снабдяването с ел. енергия, доколкото въздушният елетропровод „въздушните линии“ са особено чувствителни, като токов удар може да се получи „при възстановяване на подаването“. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че именно по констатираните увреждания в техниката може да се съди за това каква е причината за тях. Изяснява, че е подадено напрежение от 380 волта, което е причина за настъпване на повредите.