Определение № 132 от 03.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132 гр. Пловдив, 03.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20235000600142 по описа за 2023 година

Производство по Глава 22 НПК- чл.440 ал.2 НПК.

С протоколно определение № 173/14.03.2023г., постановено по ЧНД № 339/2023г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик е била оставена без уважение молбата на лишения от свобода С. А. Г. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка в размер на 8 м. и 28 дни / към 14.03.2023г. / от наложеното му наказание за срок от три години лишаване от свобода по НОХД № 1134/2018г. по описа на Районен съд- Пазарджик.

Недоволен от определението е останал осъдения С. А. Г., поради което го е обжалвал чрез защитника си адв.С. А. с подробно изложени съображения, че е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да се отмени и се постанови исканото условно предсрочно освобождаване.

Постъпило е възражение от началника на Затвора гр.*, с което се изразява несъгласие с доводите във жалбата, която счита за неоснователна и моли да се остави без уважение.

Пловдивският апелативен съд констатира, че жалбата е подадена в срок от пълномощника на лишения от свобода С. А. Г., поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Първоинстанционният съд се е съобразил и правилно преценил приложените по делото материали, включително становището на началника на Затвора гр.* и експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода С. А. Г., изготвена от психолога Ц. Я. по повод на молбата му за предсрочно условно освобождаване, като обосновано е приел, че не са налице в съвкупност предпоставките на чл.70 ал.1 от НК за 1 уважаване на искането, тъй като по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода осъденият Г. не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а от НПК. От материалите по делото е видно, че лишеният от свобода С. А. Г. изтърпява наказание в размер на три години лишаване от свобода по НОХД № 1134/2018г. по описа на Районен съд- Пазарджик.

Начало на наказанието - 02.05.2021 година. Към 01.03.2023 г. е изтърпял фактически 2 години 1 месец и 25 дни, а остатъкът към 14.03.2023г. е в размер на 8 м. и 28 дни.

В становището е посочено, че при изготвената първоначална оценка на правонарушител, рискът от рецидив бил разположен в средните стойности по скалата на OASys - 43т. Като проблемни са отразени следните гранични зони:

Криминално минало- осъждан 6 пъти за шофиране без СУМПС. Нарушавал е условно осъждане. Имал е и административно наказание за подобно поведение, което също е подценил и омаловажил.

Настоящо правонарушение- извършено е умишлено след употреба на алкохол, което е замъглило адекватната му преценка, а действията му са били насочени срещу органи на властта по време на изпълнение на служебните им задължения.

Отношение към извършеното престъпление – омаловажавал отговорността за собственото си криминално поведение и не приемал напълно наложеното му наказание.

Злоупотреба с алкохол- категорично отричал злоупотреба с алкохол.

Твърдял, че рядко употребява, тъй като имал здравословни проблеми, които не кореспондират с прекомерна употреба. Въпреки това престъплението, за което изтърпява наказание лишаване от свобода, е извършено именно след употреба на алкохол.

Умения за мислене- умеел да дефинира проблеми, но не прилагал адекватни решения. Не разпознавал напълно основните си нужди, поради което бил затруднен и при разрешаването им. Целеполагането било краткосрочно.

В становището още е отбелязано, че осъденият Г. първоначално изявил желание да бъде трудово устроен и със заповед № 140/25.2.2022 г. на началника на затвора бил назначен да полага доброволен труд като чистач на 8-мо отделение на 8-часов работен ден, при 5-дневна работна седмица, но със заповед №4/17.01.2023г. било прекратено участието му в трудовия процес, поради несправяне с поставените му задачи като хигиенист на отделението.

Сочи се, че изготвената първоначална оценка на правонарушителя определяла ниско ниво на риск от вреди по отношение както за него самия него, останалите лишени от свобода, така и за служителите в условията на изолация. До момента не са били наблюдавани поведенчески изяви, които да инициират рисково поведение.

Посочено е във връзка с оценката на риска от рецидив, че при направената 2 преоценка степента на риска от рецидив на престъпленията продължава да бъде в средните стойности - 43т. по скалата на ОЕйСис без да са регистрирани промени в зоните на нужди, които продължават да са следните:

Отношение към правонарушението- не бил напълно самокритичен и частично приемал отговорност. Възприемал се по-скоро като жертва и смятал наказанието си за завишено, независимо от факта, че първоначално определената присъда в размер на 4 години лишаване от свобода била намалена на 3 години / по НД/В/ №42/2021г. по описа на ПАС/.

Умения за мислене - не разпознавал напълно или по-скоро омаловажавал основните си проблеми, които са свързани с неговото собствено поведение за извършване на поредното престъпление. Осъзнавал последствията едва след като постъпил в затвора.

Според началника на затвора * осъденият Г., макар и да е изтърпял фактически изискуемия срок от наказанието, съгласно чл.70, ал.1 от НК, към момента не са изпълнени целите от плана на присъдата и корекционните мероприятия не са приключили. Изрично е посочено, че прогнозата за развитието на личността, поведението и възможностите за успешна ресоциализация на лишения от свобода на този етап е негативна, както и че същият не е дал доказателства за своето поправяне и не е налице трайна и необратима положителна промяна. В тази връзка е указано, че два месеца след като вече е изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода за управление на МПС без свидетелство за правоуправление и е бил условно предсрочно освободен, е осъществил ново престъпление, което показва липсата на самокритичност и желание за корекция на начина на живот.

В депозираното по делото психологическо становище е прието, че на този етап становището за условно предсрочно освобождаване е негативно с оглед изискванията за приложението му.

При тези фактически данни съдът обосновано е преценил, както се посочи и по –горе, че не е изпълнено второто изискуемо условие на чл. 70, ал. 1 от НК за постановяване на предсрочно условно освобождаване на осъдения С. Г., тъй като с поведението си и начина си на мислене, не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне и превъзпитание по смисъла на чл.439а ал.1 НПК. Напротив, с оглед гореизложеното и предвид фиксираните проблемни зони в актуалната оценка, включително отношението му към извършеното престъпление и предвид липсата на осъзната отговорност, не сочат за постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл. 70, ал.

1 от НК.

Съдът обосновано е отчел и факта, че осъденият Г. е извършил престъпление в изпитателния срок на постановеното му условно предсрочно освобождаване, който факт сам по себе си говори, че не са постигнати в достатъчна степен целите на наложеното наказание, както и че е налице все още неосъзната необходимост от промяна в избора на поведение. В разглеждания случай, предвид и на принципните указания в Постановление на Пленума на Върховния съд №7/1975 г., изм. с ППВС № 8/1987 г. за 3 постановяване на предсрочно условно освобождаване, доказателствата за резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата на лишения от свобода и оценката за осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, не установяват да е постигната нужната трайна, необратима и категорична промяна в неговите нагласи и поведение за постигане на целите на наказанието, както неправилно се твърди в жалбата, поради което и с оглед на коментираните рискове при живот на свобода, корекционният процес с осъдения Г. следва да продължи в условията на пенитенциарното заведение.

Като е приел този извод, окръжният съд е преценил и приложил правилно разпоредбата на чл.70 ал.1 НК и законосъобразно, с оглед на изложените мотивни съображения, е отказал да постанови предсрочно условно освобождаване спрямо лишения от свобода С. Г.. Ето защо ПАС ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 173/14.03.2023г., постановено по ЧНД № 339/2023г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4