Решение № 41 от 19.04.2023, Районен съд - Каварна
- Съд
- Районен съд - Каварна
- Дело
- Гражданско дело 384/2022
- Вид
- Решение № 41
- Подписан
- 19.04.2023
- В сила
- 26.05.2023
- Състав
- Веселина Михайлова Узунова Панчева
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3, ал.2 · Закон за общинската собственост
- чл.19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.18ж, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.18з, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 41 гр. Каварна, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Веселина М. Узунова Панчева при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Гражданско дело № 20223240100384 по описа за 2022 година
Производство е по чл.124, ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх.№2657/12.09.2022г., подадена от С Т.
М. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, ж.к.***, против Община Шабла, с адрес за призоваване гр.Шабла, ул.“Равно поле“, №35, представлявана от Кмета М.н Ж.
В исковата си молба ищцата излага, че баща й ТХМ е владял от 1970г., т.е. около 52 години два съседни парцела – имот с идентификатор *** и парцел VIII – 25 в кв.15 в с.Захари Стояново, общ.Шабла. На 20.08.1990г. праводателят й ТХМ е узаконил втория парцел с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, наследство и отказ от наследяване № 6, том III, дело № 859/1990г. на Балчишкия районен съд за собственост. За поземлен имот с идентификатор ***, наследодателят на ищцата нямал издадени документи за собственост.
Ищцата сочи още, че след смъртта на родителите й тя останала единствен техен наследник. В кадастралната карта, поземлен имот с идентификатор *** бил записан като земеделска земя, общинска частна собственост, с площ от 18 517 кв.м.
Моли съда да признае за установено по отношение на Община Шабла, че ищцата С Т. М. с ЕГН ********** е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с 1 идентификатор ***, с площ от 18 517кв.м., находящ се в с.Захари Стояново, общ.Шабла, обл. Добрич на основание давностно владение.
В о.с.з., ищцата, редовно призована, поддържа исковата молба чрез адв.А. А..
Ответникът – Община Шабла е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. С него счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан.
Посочва, че съгласно приложената извадка от Разписен лист и Кадастрален и регулачен план на с.Захари Стояново, ок.Балчишка, утвърден през 1953г. със Заповед № 3138, наследодателите на ищцата не са били съседи на имот с идентификатор *** с № по предходен план ***, с адрес на поземления имот: с.Захари Стояново, общ.Шабла, местност „Край селото”, каквито били твърденията на ищцата. Твърди, че съгласно същия план наследодателите на ищцата са владеели имот VIII – 25 в кв.15, като тава било отразено в нотариалният акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, наследство и отказ от наследяване № 6, том III, дело № 859/1990г. на Балчишкия районен съд.
Ответникът излага още, че съгласно Скица № 15 – 1101960 – 23.09.2022г. за поземлен имот с идентификатор ***, издадена от СГКК – гр.Добрич, одобрена със Заповед № РД – 18 – 10/29.03.2006г. на Изпълнителният директор на АГКК, същият е с площ от 18 517кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: 3/трета/, собственик: община Шабла ***, с акт за собственост № 0606 от 03.09.1993г., издаден от ОСЗГ – Шабла. С Решение № 0606/03.09.1993г.
Общинската поземлена комисия Шабла при спазването на разпоредбите на чл.19 от ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1, чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, ОСЗГ – Шабла, е възстановила правото на собственост в съществуващи стари реални граници на имот / № 5 в решението / като „пасище, мера от 18,502дка, трета категория, местност „Край селото”, имот *** по картата на землището, при граници № 24 – полски път на Община Шабла, землищна граница; № 49 – населено място на Община Шабла; 24025 – друга селищна територия на насл. на ХМИ;
№ 49 – населено място на Община Шабла, землищна граница.
Твърди, че съгласно нормата на чл.86 от ЗС не може да бъде придобита по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост, а съгласно чл.3, ал.2 от Закона за общинската собственост публичната 2 общинска собственост са имотите и вещите, определени със закон, видно от разпоредбата чл.25, изр.втора – собствеността на общите върху мерите и пасищата е публична, т.е. по силата на закона поземлен имот с идентификатор ***, издадена от СГКК – гр.Добрич, одобрена със Заповед № РД – 18 – 10/29.03.2006г. на Изп.директор на АГКК, същият е с площ от 18517кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище е публична общинска собственост и не може да бъде придобит по давност и владение.
В о.с.з., ответникът редовно призован, представлява се от юрк.Р.Г., който поддържа отговора и оспорва иска.
Каварненският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Установява се от представеният нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, наследство и отказ от наследяване № 6, том III, дело № 859/1990г. на Балчишкия районен съд, че ТХМ, живущ в с.Захари Стояново, общ.Шабла за собственик по давност, наследство и отказ от наследство, върху следния недвижими имот: дворно място от 800 кв.м., урегулирано в парцел VІІІ-25, в кв.15, по регулационния план на с.Захари Стояново, общ.Шабла, в който собственикът участва с 785 кв.м., при съседи:
ИЧ и от две страни улици, заедно с една къща от две стои и салон.
От Удостоверението за наследници, изх.№011/17.08.2022г., издадено от Кметство с.Захари Стояново, общ.Шабла е видно, че наследници на ТХМ са М. В М. – съпруга, починала на 28.12.2021г. и С Т. М. – дъщеря (ищцата в настоящото производство(.
Представени са скица на поземлен имот №15-1101960-23.09.2022г., издадена от СГКК гр.Добрич и Удостоверение за данъчна оценка, изх.05808000827/27.09.2022г., издадено от Община Шабла за процесния имот ***. В о.с.з., ищцата представя скица на сграда №15-1447776-14.12.2022г., с идентификатор ***.1, с твърдението, че наследодателят на ищцата е построил в процесния имот сграда, негова собственост.
С отговора на исковата молба ответникът представя Решение №0606 от 03.09.1993г. на Поземлена комисия гр.Шабла, с което се възстановява правото на собственост на Община Шабла в съществуващи стари реални граници на следните имоти…, като под №5 е вписано пасище, мера от 18,502 дка, трета 3 категория, местност „Край селото“, имот №*** по картата на землището на с.Захари Стояново, при съседи: №24 – полски път на Община Шабла, №49 – населено място на Община Шабла, №24025 – др.селищна територия – наследници на ХМИ.
В с.з. са разпитани свидетели, водени от ищцата.
Свидетелят ИГР живущ в с.с. посочва, че около къщата на ищцата има лозе, има стопански сгради. Свидетелят не може да определи колко е площта на имота, владян от нея, но посочва, че е доста голям, около 3 или 4 дка.
Свидетелят твърди, че имота е ограден и се обработва от ищцата.
Свидетелката РИВ, живуща в с.Захари Стояново също твърди, че бащата на ищцата е имал къща, наследена от неговия баща. В последствие той е достороил къщата и обработвал двора, около 5 дка. Двора бил ограден с каменна ограда отпред. Имало лозе и постройки за животните, защото отглеждали животни.
От изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно изготвено се установява, че първия одобрен регулационен план на с.Захари Стояново, околия Балчишка е от 1953г. По този план, за имот с пл.№25 са отредени парцели VІ-25, VІІІ-25 в кв.15. В разписния лист към плана, имот с пл.№25 е записан на ХМИ, като допълнително е вписан ТХМ (съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, наследство и отказ от наследяване № 6, том III, дело № 859/1990г. на Балчишкия районен съд).х съседният имот №24 е записан на КМИ След това е последвало изключване от регулация ан част от имотите в с.Захари Стояново, като от целия кв.15, в регулация остават парцели VІІ-24 и VІІІ-25 в кв.15.
Вещото лице посочва, че през 1996-1997г. е изработен план по програма „Фар“, който не е одобрен, но по този план процесния имот е с пл.№25 и са отредени парцели VІ-25 и VІІІ-25 в кв.15 и е част от имот с пл.№1.
В имотния регистър към кадастралния план, имот с пл.№1 е записан на ТХМ, съгласно нотариалния акт и на КМИ Вещото лице е установило, че в имот с пл.№1 по кадастралния план са заснети и нанесени пет сгради – три в средната част на имота и две в северозападния ъгъл на имота. Дворното място от 800 кв.м., урегулирано в парцел VІІІ-25 в кв.15, попада в ПИ с идентификатор ***, като в този имот попада и парцел VІІ-24, както и 4 част от улица, която не е реализирана на място.
Вещото лице е установило, че парцел VІІІ-25 в кв.15 не попада в ПИ с идентификатор ***. същевременно този парцел е част от имот с идентификатор *** и той е съседен на имот с идентификатор ***, ***, ***, *** и *** по КККР на с.Захари Стояново.
Вещото лице е установило, че по първия план от 1953г. в парцел VІІІ225, в кв.15 са нанесени две сгради, а по нереализирания план от 1996-1997г., са нанесени пет сгради. В ПИ с идентификатор са нанесени сгради с идентификатор *** с площ от 47 кв.м., сграда с идентификатор *** с площ от 94 кв.м. и сграда с идентификатор *** с площ от 49 кв.м.
При изследването си вещото лице е констатирало, че за сградите в имот с идентификатор *** не са открити данъчни партиди. Двете сгради, които попадат в този имот са декларирани от ищцата С Т. М., подадена на 17.02.2022г.
При посещение на место,, вещото лице е констатирало, че имот с идентификатор *** не е ограден, част от него с площ от 736 кв.м. е заграден и попада в имот с пл.№1 по кадастралния план от 1996-1997г.
Вещото лице е изследвало, че имот с идентификатор *** е частна общинска собственост и е с площ от 18 517 кв.м., идентичен с имот *** по КВС на землище Захари Стояново.
Според заключението на вещото лице частта, която се е владеела от наследодателя на ищцата, а в последствие и от нея е с площ от 736 кв.м., част от имот с идентификатор 24.1. Според вещото лице тази част е оградена на место и е с координатни точки 1, 2, 3 и 4 от Скица – приложение №1 към заключението и оцветена в жълт цвят.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим.
Същият, разгледан по същество, е частично основателен.
С оглед събраните доказателства съдът счита, че ищцата е собственик на 736 кв.м., част от поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ от 18 5
517 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: 3, находящ се в местността “Край селото“, в землището на село Захари Стояново, община Шабла, област Добрич, на основание давностно владение.
Установи се, че всъщност само тази малка част от целия имот 24.1 е ограден и владян от ищцата и нейните наследодатели. Не се установи да са владели тези 18 517 кв.м.
По изложените съображения съдът следва да се приеме за установено по отношение на ответника Община Шабла, че ищцата С Т. М. е собственик на основание наследство и давностно владение на част от недвижим имот, находящ се в землището на село Захари Стояново, община Шабла, област Добрич, а именно: поземлен имот с площ от 736 кв. м, целият с площ от 18 517 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята: 3, находящ се в местността “Край селото“.
По изложените съображения съдът намира, че предявения установителен иск се явява частично основателен, като за разликата до претендираните 18 517 кв.м. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед на частичното уважаване на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи на ищеца сторените по делото разноски. Доказателствата за сторени разноски са: 300 лева за адвокатски хонорар, 10 лева за удостоверения, 50 лева за платена държавна такса, 232 лева депозит за вещо лица и 700 лева за втори адвокат. Или съразмерно на уважената част от ищцовата претенция, на ищцата й се дължи сумата от 52 лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът също има право на разноски, като доказателства за такива са 231,65 лева за вещо лице и 300 лева за юристконсултско възнаграждение. Математически изчислено, ищцата следва да заплати на ответника сумата от 510 лева разноски в производството.
Разпечатката съдържа 48 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f86262d4-0596-4f08-a5e0-3db18cdcdd38