Решение № 306 от 25.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. София, 25.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: М.Г. при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от М.Г. Административно наказателно дело № 20211110207989 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ***, ЕИК 203493205, представлявано от управителя К.М.К. срещу наказателно постановление № 22-007307 от 23.03.2021 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда .

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

В периода 19.10.2020 г. - 11.11.2020 г. инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" - София извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в ***, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Средец“, ул. „Позитано“ № 30, за което бил съставен протокол от проверка № ПР2028641/11.11.2020 г. Проверяващите установили, че са налице нарушения на трудовото законодателство, едно от които било, че ***, в качеството си на работодател , е начислил, но не е изплатил на АН. Б. СТ. в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за месец декември 2018 г.

Със същия протокол, в т. 5, на дружеството било дадено предписание , на основание чл. 404, ал. 1 КТ, да изплати в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за м.12.2018 г. , със срок за 1 изпълнение на предписанието до 27.11.2020 г. Протоколът бил връчен на управителя на дружеството на 11.11.2020 г.

От 07.01.2021 г. до 15.02.2021 г. инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" - София извършили последваща проверка на дружеството по спазване на трудовото законодателство, резултатът от която оформили в протокол № ПР2100403/15.02.2021 г. В протокола било посочено, че работодателят не е изпълнил предписанието по т. 5 от протокола от 11.11.2020 г., като не е представил документи, удостоверяващи плащане на трудовото възнаграждение в пълен размер за м.12.2018 г. по отношение на АН. Б. СТ., с което е нарушен чл. 415, ал. 1 КТ. Посочено било, че това представлява нарушение на чл. 128, ал. 2 КТ, а нарушението е извършено на 28.11.2020 г.

Съставен бил акт за установяване на административно нарушение на 15.02.2021 г. от Р. В. АНГ. - „главен инспектор“ при Дирекция "Инспекция по труда" - София за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ. В акта било отразено, че ***, в качеството си на работодател , не е изпълнил дадено му предписание да изплати в пълен размер уговореното трудово възнаграждение за извършена работа за м.12.2018 г. на АН. Б. СТ.. В АУАН било прието, че нарушението е извършено на 28.11.2020 г. в предприятието на работодателя - датата, следваща датата, на която изтича срокът за изпълнение на предписанието.

Деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ. АУАН бил съставен в присъствието на д в а м а свидетели и управителя на дружеството. Актът бил връчен срещу подпис на управителя на дружеството на 15.02.2021 г.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление № 22-007307 от 23.03.2021 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, при пълна идентичност на описаното нарушение и приетата правна квалификация, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 415 ал. 1 от Кодекса на труда .

По делото е представена платежна ведомост за м.12.2018 г., издадена от ***, в която като чиста сума за получаване от АН. Б. СТ. е посочена сумата от 1 534,55 лв.

В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р. В. АНГ. и АН. Б. СТ..

Свидетелят А. поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви доказателства е направила извод за извършено нарушение на трудовото законодателство. В показанията си твърди, че е съставила посочения по-горе АУАН за установеното от нея нарушение.

Свидетелят С. сочи, че е работил в дружеството-жалбоподател като шпакловчик-бояджия. Твърди, че е получил трудовото си възнаграждение за м.12.2018 г., в размер около 2 000 лв., около 25.12.2018 г. Сочи, че сумата е била получена ръка и чрез „Изипей“.

Съдът намира показанията на свидетелите за подробни, последователни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги 2 кредитира с доверие.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Р. В. АНГ. и АН. Б. СТ. и писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - протокол от проверка № ПР2028641/11.11.2020 г., протокол № ПР2100403/15.02.2021 г., ведомости, сигнал, заповед № 30058/11.02.2014 г., заповед № ЧР-977/21.08.2017 г., заповед № ЧР852/11.04.2018 г. и длъжностни характеристики.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

При преценката си за законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. АУАН е бил предявен за запознаване и подписан от валидно упълномощен представител на нарушителя, като в 6 - месечния срок по чл.

34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.

Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.

Процесният АУАН е съставен от Р. В. АНГ., която работи на длъжност "главен инспектор" в Дирекция „Инспекция по труда“ - София. Съгласно длъжностната й характеристика има правомощието да съставя актове за установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.

416, ал. 5 КТ наказателните постановления следва да се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 КТ, или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. В настоящия случай НП е съставено от Димо Георгиев Иванов, който работи на длъжност „директор“ на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, като със заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ е оправомощен да издава НП.

Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в акта и НП правна квалификация на същото. В АУАН и НП е посочена дата на извършване на нарушението - 28.11.2020 г., доколкото се сочи изрично, както в акта, така и в НП, че дружеството - жалбоподател, в качеството си на работодател не е изпълнил задължително предписание, в срока даден му от контролните органи, а именно до 27.11.2020 г., поради което и нарушението е извършено на първия ден, следващ изчитане на срока за изпълнение на предписанието. Посочено е и място на извършване на нарушението - предприятието на работодателя.

Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и 3 неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН , доколкото актът е съставен в присъствието на двама свидетели и на представител на жалбоподателя, на когото екземпляр от акта е бил връчен.

Следователно съдът следва да разгледа спора по същество:

Нормата на чл. 404, ал. 1 КТ урежда възможност за налагане на принудителни административни мерки (ПАМ) с цел предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Конкретната хипотеза на т. 5 от протокола касае даване на задължително предписание на работодателя за изплащане на неизплатено трудово възнаграждение в пълен размер.

По делото безспорно се доказа, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение, като не е представил в дадения му срок доказателства, удостоверяващи плащане на трудовото възнаграждение в пълен размер за м.12.2018 г. по отношение на АН. Б. СТ.. За неизпълнение на задължението за заплащане на възнаграждението е дадено задължително предписание, неизпълнението на което от своя страна представлява нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ. Доколкото срокът и изпълнението на конкретно определено задължение по КТ са елемент от задължителното предписание, то констатацията за влизането му в сила и неизпълнението на задължението в указания срок, са необходимо и достатъчно условие за ангажиране на отговорността на дружеството за неизпълнението на предписанието, съгласно чл. 415, ал. 1 КТ, без да е необходимо да се разглежда по същество доколко т ова предписание е законосъобразно с оглед предвидения за това друг ред на оспорване. Липсват данни предписанието да е било оспорено по надлежния ред /по реда на АПК/, вследствие на което да е било отменено с влязъл в сила съдебен акт, респ. допуснатото по силата на закона предварително изпълнение да е било спряно. Следователно предписанието е влязло в законна сила и подлежи на изпълнение в указания срок, а неизпълнението му е скрепено с налагането на имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв. - чл. 415, ал. 1 КТ. След влизане на предписанието в сила съдът следи единствено за изпълнението на същото, тъй като фактическият състав на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност, включва от обективна страна неизпълнение на това предписание. В този смисъл ирелевантно в настоящото производство се явява обстоятелството дали работодателят е изплатил възнаграждението на АН. Б. СТ. и по какъв начин, след като в дадения му срок не е представил доказателства за това обстоятелство. Жалбоподателят е следвало да ангажира доказателства пред контролните органи на Инспекцията по труда или в производство по реда на АПК. В случая фактическият състав на нарушението, за което е наложено наказание, включва като елемент единствено неизпълнение на вече дадено предписание. Безспорно е, че предписанието не е изпълнено нито в дадения срок, нито по-късно.

В хипотезата на неизпълнено предписание на Инспекцията по труда, нарушението е осъществено с неизпълнение на задължението в определения срок, което в конкретния случай е сторено на 28.11.2020 г., първият ден след изтичане на срока за изпълнение на предписанието, както правилно е посочил административнонаказващият орган.

4

Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението.

Не са налице предпоставки за приложимост на чл. 28 ЗАНН. В тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2010 г. на ОСК, е посочено, че специалният състав на маловажно нарушение п о чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН. В процесния случай разпоредбата на чл. 415в КТ също не може да намери приложение. Съгласно посочената норма за нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в кодекса и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. От цитираната разпоредба, и с оглед установените факти в производството, е видно, че в настоящия случай не са налице предпоставките за приложението й.