Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1104 от 19.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4800/2025
Вид
Решение № 1104
Подписан
19.01.2026
Състав
ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 59 · Наказателен кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 1104 гр. С, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110104800 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от П. У. О. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул. „Т“ № 47 срещу ПРБ с БУЛСТАТ: ****** и адрес: гр. С, бул. „В“ № 2, с която са предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 25000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато му обвинение за престъпление по чл.

152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 НК, по което е бил признат за невиновен с влязла в сила на 19.11.2022 г. Присъда от 03.11.2022 г. по НОХД № 9251/2019 г. по описа на СРС, 134 състав, които неимуществени вреди се състоят в преживян стрес, психично разстройство, причинило душевни болки и страдания, накърнено лично достойнство и чест, както и законната лихва върху тази сума, считано от 19.11.2022 г. (датата на влизане в сила на оправдателната присъда) до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 15.02.2012 г. e привлечен като обвиняем по д. п. № 380/2012 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 4737/2012 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 НК. Сочи, че престъплението, в което e обвинен е, че на 14.02.2012 г. се е съвкупил с лицето Д К., като я принудил за това със сила. Поддържа, че е бил задържан за срок от 72 часа, като впоследствие му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и образувано НОХД № 8843/2012 г. по описа на СРС, 102 състав.

Твърди, че с Присъда от 12.07.2016 г. по НОХД № 8843/2012 г. по описа на СРС, 102 състав е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 НК, като след протест на СРП е образувано ВНОХД № 827/2019 г. по описа на СГС, I въззивен състав, по което с Решение от 04.06.2019 г. оправдателната присъда е 1 отменена, а дело НОХД № 8843/2012 г. - върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, поради което е образувано НОХД № 9251/2019 г. по описа на СРС, 134 състав, НО. Твърди, че с Присъда от 03.11.2022 г. по НОХД № 9251/2019 г. по описа на СРС, 134 състав е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 НК и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение. Поддържа, че оправдателната присъда е влязла в сила на 19.11.2022 г. Сочи, че в продължение на десет години е бил обвиняем и подсъдим, като в този период изпитвал притеснение дали ще получи ефективна присъда, изпаднал в тежка депресия, затворил се в себе си и не контактувал с никого. Посочва, че в резултат от преживяното е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в сериозно засягане на психическото му здраве, личността и достойнството, както и причинени болки и страдания. Моли за уважаване на иска.

Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Възразява относно размера на претендираното обезщетение, което счита за прекомерно, доколкото същото не отговаря на твърдените вреди и на икономическия стандарт в страната, а и предвид обстоятелството, че ищецът е лице, което е имало предходни осъждания търпи неимуществени вреди в по-занижен размер.

Оспорва наличието на пряка причинно – следствена връзка между действията на прокуратурата по повдигане на обвинението и твърдените вреди. Счита, че са налице основанията за прилагане на чл. 5 ЗОДОВ за намаляване, респ. изключване на претендираното обезщетение, доколкото от диспозитива на присъдата се установява, че времето през което ищецът е бил задържан под стража, на основание чл. 59 НК, е приспаднато, като приспаднато било и времето през 2012 г., както и времето от 28.01.2016 г. до 05.07.2016 г., което от своя страна показвало, че ищецът в хода на вече висящо производство е осъществил поведение, което е наложило повторното му задържане под стража. Поддържа, че не са доказани характера и интензитета на твърдените вреди, като при определяне на техния размер следва да се вземе предвид, че ищецът е лице със съдебно минало, като същият е зрял и социално активен мъж, което предполага по-висока устойчивост на стрес и житейски изпитания. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема фактическа и правна страна: следното: от

Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда вследствие обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от 2

ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение, е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон.

В случая се установява, че на 15.02.2012 г. ищецът e привлечен като обвиняем по ДП № 380/2012 г. по описа на 02 РУ – СДВР, пр. пр. № 4737/2012 г. по описа на СРП за извършено престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 НК. Задържан е за срок от 24 часа съгласно заповед за задържано лице от 14.02.2012 г., 19,35 ч. /л. 7 ДП/ и за срок от 72 часа съгласно Постановление от 15.02.2012 г. /л. 54 от ДП/, след което му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ с протоколно определение от 17.02.2012 г. по НЧД № 3198/2012 г. /л.69 от ДП/. По повдигнатото обвинение с обвинителен акт на 11.05.2012 г. образувано НОХД № 8843/2012 г. по описа на СРС, 102 състав. Проведени са заседания на 29.05.2012, 03.07.2012 г., 28.08.12 г. и 25.09.2012 г., в които ищецът се е явявал лично като е привеждан от СЦЗ. С протоколно определение от 25.09.2012 г. е изменена мярката за неотклонение на ищеца от задържане под стража“ в „парична гаранция“, въз основа на което съгласно данните по делото /л.114, т. 1 на НОХД/ на 03.10.2012 г. е освободен. В насроченото следващо о.с.з. на 25.10.2012 г. и в последвалите осем съдебни заседания ищецът не се е явил, което е наложило отлагане разглеждането на делото в открито съдебно заседание, обявяването му за издирване, а впоследствие спиране на производството с протоколно определение от 15.09.2015 г. с оглед установяването му в затвор в Република Гърция за изтърпяване на наложено наказание 10 г. лишаване от свобода и отлагане на предаването му от гръцките власти по издадената ЕЗА след изтърпяване на това наказание видно от Решение на Председателя на Апелативния съд - Солун. Впоследствие ЕЗА от 30.09.2014 г. е изпълнена и ищецът е предаден на българските власти и на 28.01.2016 г. е настанен в ареста въз основа на изменената в о.с.з. на 14.11.2013 г. мярка за неотклонение в „задържане под стража“. След задържането на ищеца са насрочени осем открити съдебни заседания, за които с изключение на едно (08.04.2016г.) е привеждан от затвора в гр. С. С Присъда от 12.07.2016 г. по НОХД № 8843/2012 г. по описа на СРС, 102 състав ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 и пр. 2 НК, а мярката за неотклонение е изменена в „подписка“.

По протест на СРП срещу присъдата е образувано ВНОХД № 827/2019 г. по описа на СГС, по което е проведено едно о.с.з. на 20.05.2019 г. с участие на ищеца и е постановено Решение от 04.06.2019 г., с което оправдателната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС, поради което е образувано НОХД № 9251/2019 г. по описа на СРС, 134 състав, НО. При новото разглеждане на делото пред първа инстанция са насрочени тринадесет открити съдебни заседания в периода от 07.10.2019 г. до 03.11.2022 г., като две са пренасрочени с оглед епидемичната обстановка, свързана с Ковид-19, а в някои от проведените ищецът не се е явявал по разрешение на съда, като не е станал причина за отлагането им, което е наложено основно от неоткриване на свидетели. С Присъда от 03.11.2022 г. по НОХД № 9251/2019 г. по описа на СРС, 134 състав, влязла в сила 3 на 19.11.2022 г, ищецът е признат за невиновен по повдигнатото обвинение.

Следователно е налице посочената в чл. 2, ал.1, т.3, предл. 1 от ЗОДОВ хипотеза – повдигнато срещу ищеца обвинение в извършване на престъпление, по което е бил оправдан и Държавата дължи обезщетение за неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от това незаконно обвинение.

Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, за които държавата и общините носят отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост.

Понятието „справедливост“ по смисъла на закона не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение – тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания /в този смисъл – постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 223 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., ІV г.о./.

При съобразяване на горното съдът в случая отчита, че периодът от привличане на ищеца като обвиняем /15.02.2012 г. / до влизане в сила на присъдата, с която окончателно е оправдан /19.11.2022 г./ е 10 години, 9 месеца и 4 дни, като спрямо него е изпълнявана ефективно мярка за неотклонение „задържане под стража“ в периода от 14.02.2012 г. до 03.10.2012 г. и от 28.01.2016 г. до 12.07.2016 г. (т.е. за общо 1 година 34 дни). Видно от изисканото наказателно дело. Съдът съобразява и че в хода на съдебната фаза на наказателния процес, видно от протоколите от о.с.з, ищецът се явил лично в 17 открити съдебни заседания. В част от останалите съдебни заседания, проведени по НОХД № 9251/2019 г. след 02.08.2021 г. на ищеца е разрешено да не се яви, а в последното о.с.з. на 03.11.2022 г. е участвал чрез видеоконференция. Общата продължителност на наказателното производство категорично е извън разумния срок за приключване на делото, но в тази връзка следва да бъде отчетено, че забавянето на производството в периода от 25.10.2012 г. до възобновяването му с Определение от 02.02.2016 г. /л. 416 от нохд № 8843/2012 г. е наложено от отсъствието от страната на ищеца, поради това, че е задържан в Република Гърция за изпълнение на наложено му наказание. Поради това не може да се приеме, че в рамките на този период същият е търпял неимуществени вреди конкретно и в пряка причинна връзка с повдигнатото му обвинение. Също така след възобновяване на делото съдебното следствие е започнало отначало с оглед настъпили в продължителния период от време промени в съдебния състав, дал ход на същото.

Следва да се отчете и фактът, че видно от справката за съдимост привличането на ищеца като обвиняем и първоначалното му задържане са в срока на отложеното изпълнение 4 на наказание лишаване от свобода, наложено с протоколно определение от 26.04.2010 г. по НОХД № 9153/2009 г. Предвид предходните осъждания на ищеца и освобождаването му от наказателна отговорност по АНД 334/2021 г. на РС Бяла Слатина в хода на процесното наказателно преследване, може да се заключи, че самото участие в наказателно производство конкретно по отношение на интензитет на стресови усещания от самата процедура е в по-ниска степен увреждащо в сравнение с това, което лице, без предходно участие в каквото и да е наказателно производство би изпитало.