Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 80 от 16.04.2024, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Гражданско дело 186/2023
Вид
Решение № 80
Подписан
16.04.2024
В сила
06.06.2024
Състав
Людмила Людмилова Митрева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Сливница, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20231890100186 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр.с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба от „ЕОС М.“, ЕООД срещу В. П. В., с който е поискано да признае, че В. В. дължи на ищеца сумата от 132.58 лева, представляваща главница- по договор за кредит от 23.04.2010 г., сключен между ОББ АД и В. П. В., както и сумата от 176, 32 лева, представляваща договорна лихва за периода от 23.04.2010 г. до 01.04.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 422 от 26.09.22 г., по ч. гр. д. № №633/22 г. по описа на СлРС.

В исковата молба се твърди, че на 23.04.2010 г. е сключен договор за потребителски кредит между ОББ АД и В. П. В., по силата на който на последния е бил предоставен кредит в размер на 25500 лева. Уговорен е бил ГПР в размер на 17,54 %, годишния лихвен процент е бил в размер на 16.25 %, като ответника се е задължил да погасява задължението си на 120 месечни анюитетни вноски. За крайна дата/падеж/ за погасяване на задължението е било определена датата- 01.04.2020 г. Твърди се, че след усвояване на кредитния лимит, ответникът не е погасил претендираните вземания. Ищецът сочи, че на 31.03.2018 г. е бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземанията, по силата на който е придобил вземането спрямо ответника от сключения по рано договор за предоставяне на кредит без обезпечение между него и ОББ АД. Твърди, че договорът за цесия е породил своето действие, като и това, че крайният срок, в който е следвало да се заплати цялото задължение по договора е изтекъл, което обуславя и неговия интерес от водене на настоящото дело.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който твърди, че искът е неоснователен и недопустим. Сочи, че приложеният по делото договор от 23.04.2010 г. не е актуален между посочените страни, доколкото задължението е рефинансирано със следващ договор за потребителски кредит без обезпечение, сключен на 16.11.2011 г. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност на претендираното задължение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна 1 страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 633/2022 г. по описа на РС- Сливница, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал в срок възражение срещу нея. Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

По същество:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК, във вр. с чл.99 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи наличие на валидно сключен договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя, уговорка за заплащане на договорна лихва за забава, размер и падеж на вземанията, размер на обезщетението за забава, сключване на договор за прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване за това от цедента/, настъпване на предсрочна изискуемост на вземането, а по възраженията за изтекла погасителна давност следва да докаже настъпване на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. Ответникът носи насрещно доказване, а при установяване на горното от ищеца, че е платил в срок главницата, договорните лихви по договора за заем, както и възраженията си за недействителност на договора и клаузите от него.

Безспорно между страните е че между ответника в качеството на кредитополучател и банка „ОББ“ АД, като кредитодател е сключен договор за кредит без обезпечение от 23.04.2010 г, по който на ответника е предоставена сума в размер на 25 500 лева, която сума последният е усвоил изцяло и се е задължил да върне в срок до 01.04.2020 г. Не се спори и че вземанията по този договор са прехвърлени на ищеца, за което ответникът е надлежно уведомен.

Спорно по делото е заплатени ли са сумите по договора за кредит, евентуално погасени ли са същите по давност.

В исковата молба ищецът претендира сума в размер на 132.58 лева – неплатен остатък от главница по посочения договор за кредит и 176.32 лева – договорна лихва.

По отношение на вземането за договорна лихва исковата молба е била нередовна, доколкото не е посочен вида на договорната лихва – дали е за забава или възнаградителна.

С Молба от 07.03.2024 г. ищецът уточнява, че сумата в размер на 176.32 лева е уговорена в договора наказателна лихва за забава по чл.7.

С оглед установяване обстоятелството дали вземанията по процесния договор са погасени чрез плащане от ответника по делото е допусната Съдебно-счетоводна експертиза /л.180/.

От същата се установява, че по процесния договор за кредит ответникът е заплатил сума в размер на 6400 лева, с която кредиторът е погасил вземане за главница, лихви – договорна и наказателна, такси, застраховки и др. След тази сума от ответника е рефинансирал кредита със сума в размер на 25102 лева с Договор за потребителски кредит без обезпечение от 16.11.2011 г. След рефинансирането е останал дължим остатък от 308.90 лева, а именно 132.58 лева – главница и 176.32 лева – наказателна лихва за забава, от която 60.24 лева за периода 18.11.2011 г. до 21.12.2013 г. и 116.08 лева – за периода 21.12.2013 г. до 31.01.2018 г.

2

В съдено заседание, проведено на 12.03.2024 г. вещото лице уточнява, че при рефинансирането на процесния кредит със сумата от 25102 лева са извършени погасявания не само на главницата по кредита, но и на наказателни и възнаградителни лихви по същия договор.

От представения от ответника Договор за потребителски кредит без обезпечение от 16.11.2011 г. /л.58/, който се твърди да е сключен за рефинансиране на процесния кредит, се установява, че на ответника е отпуснат нов кредит в размер на 25 102 лева с цел покриване на потребителски нужди. В договора не е посочено и уговорено, че същият се отпуска с цел рефинансиране на кредита, предоставен с договора от 23.04.2010 г., както и ред за погасяване на вземанията по същия. Поради което съдът не приема, че именно това е била целта на отпускане на кредита по договора от 2011 г., за да приложи разпоредбата на чл.76, ал.1, изр.1 ЗЗД и да приеме, че при рефинансиране на кредита длъжникът е заявил, че се погасява кредита, разбиран като главницата, а след това другите вземания по него, за да бъде обвързан кредиторът с изявлението на длъжника и да покрие със сумата първо главницата, а след това другите си вземания.

В случая по делото действително се установява, че с отпуснатия кредит с договора от 2011 г. ответникът е погасил задълженията си по процесния договор за кредит, като не се установи от същия, че е заявил пред кредитора, че с платената сума погасява първо главницата, а с остатъка и другите задължения по него, поради което кредиторът е приложил разпоредбата на чл.76, ал.2 и е погасил с платената сума – първо натрупаните лихви и найнакрая главницата. Като при това погасяване е останал дължим остатък от 132.58 лева – главница.

Ищецът утони, че сумата в размер на 132.58 лева, представлява остатък от последната вноска по кредита, която е с падеж 01.04.2020 г., което е и съобразно поредността, предвидена в чл.76, ал.1, изр.3 ЗЗД, а именно при няколко еднакво обременителни задължения – погасява се най-старото, в случая са погасени вноските за главница като се започне от най-старото задължение и се следва поредността на вноските.

По делото не се твърди и не са представени доказателства кредитът по процесния договор да е бил обявен за предсрочно изискуем, което да променя крайния падеж на същия.

Горното е важимо при сключване на един валиден договор за потребителски кредит.

В тази връзка, съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ за противоречие на договора със закона и добрите нрави, както и за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвиденото в императивните разпоредби на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 ЗПК /преди доп. от 2014 г./ и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК/в сила от 25.03.2010 г. преди сключване на процесния договор/, съдържание.

Съобразявайки горното и изследвайки съдържанието на процесния договора съдът намира, че при неговото изготвяне са допуснати нарушения обосноваващи неговата недействително. Това е така доколкото в договора не е предвидено императивното съдържание, визирано в чл.11, ал.1, т.12 и т.20 ЗПК.

В договора липсва информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания – чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. Като 3 и наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден.

Липсата на това съдържание води до недействителност на договора за кредит, съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК.

С оглед изложеното съдът приема, че страните не са обвързани от валидно сключен договор за кредит. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, а именно усвоената главница.

От ССчЕ се установи, че по кредита са заплащани, наред с главницата, и наказателна и възнаградителна лихва в размер на 6400 лева, като поради недействителността на договора с тази сума съдът приема, че е погасена главницата, тоест ответникът е заплатил в пълен размер дължимата по кредита главница, дори е надвнесъл суми.

С оглед изложеното съдът приема, че ответникът е заплатил в пълен размер чистата стойност на кредита, а именно усвоената от него сума.

Наред с това, се явява основателно и възражението на ответника за изтекла погасителна давност за вземането, направено в срока по чл.131 ГПК.

Доколкото в случая съдът прие, че договорът за кредит е недействителен то връщането на кредита не е на договорно основание, а на плоскостта на дадено без основание – чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

В този случай е приложима общата 5-годишна давност, която започва да тече от датата на изискуемост на вземането. Вземането по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД става изискуемо в момента на плащането, в случая в момента на усвояване на кредита – 26.04.2010 г. Това е така, доколкото същия е заплатен без основание – по недействителен договор и се дължи връщането му веднага. От дата 26.04.2010 г. започва да тече 5-годишната давност за вземането. Същата е прекъсната на 16.11.2011 г. с погасяване на голяма част от кредита, с което плащане ответникът е признал задължението си в цялост. От 16.11.2011 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност, която е изтекла на 17.11.2016 г., като от тази дата вземането в размер на 132.58 лева е погасено по давност.

Ищецът не доказа други обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.