Решение № 252 от 08.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Стара Загора, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20245530200883 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № СФ–15-ДНСК-199 от 12.10.2022 година на Началник на Дирекция за национален строителен контрол, с което на инж. Ж. Б.

С., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за допуснато административно нарушение по чл. 162, ал.4 ЗУТ, във връзка с чл. 19, ал.3, т.1 от Наредба №4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, във връзка с чл.9, ал.1, във връзка с чл. 10 ал.1 и ал.2 от Наредба №1з1971/29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, във връзка с чл. 232, ал.4, т.2 от Закона за устройството на територията.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, евентуално да бъде преквалифицирано деянието, посочено в обжалваното наказателно постановление и намален размера на наложеното административното наказание „глоба“.

Въззиваемата страна, чрез главен юрисконсулт Р.Р оспорва жалбата и моли съда да потвърди, евентуално да измени правната квалификация на административното нарушение, предмет на обжалваното наказателно постановление.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, направените в жалбата оплаквания и служебно провери правилността на обжалваното наказателно постановление намира за установено следното:

Жалбата е подадена от правоимащо лице, но разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, досежно исканата отмяна на обжалваното наказателно 1 постановление.

На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение № СФ-15 от 21.04.2022 г., за това че е разработил част Конструктивна към инвестиционен проект за „ф.п.л.к...“, находящ се в УПИ I-1654, кв. 34, Индустриална зона „Загоре“, гр. Стара Загора, в нарушение на нормативната уредба. За строеж „ф.п.л.к...“, находящ се в УПИ I-1654, кв. 34, Индустриална зона „Загоре“, гр. Стара Загора, въз основа на съгласуван и одобрен инвестиционен проект във фаза „идеен“ е издадено Разрешение за строеж /РС/ № 19-627/04.10.2021 г. от главния архитект на Община Стара Загора, с предвидено строителство на производствена сграда, състояща се от два отделни обема – склад и производство, със сглобяема стоманобетонова конструкция, пристройка към нея, офис контейнери, техническа площадка и метален навес. Предвид настъпили промени в инвестиционното намерение на възложителя, въз основа на одобрен инвестиционен проект във фаза „технически“ по части Архитектура, Конструкции и Геодезия от главния архитект на община Стара Загора е издадена заповед № 19-24-2/04.01.2022 г. по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ към издаденото разрешение за строеж от 04.10.2021 г. С последната е разрешена промяна в конструкцията на сградата и е увеличена застроената и разгънатата застроена площ на строежа. Техническият проект по част Конструкции, изготвен от инж. Ж. Б. С. предвижда носещата конструкция да се изпълни от сглобяеми стоманобетонови елементи, включително предварително напрегнати греди и покривни греди тип „Лотос“. В конкретния случай не са представени изпитвания, а в одобрения технически проект по част Конструктивна, разработен от инж. Ж. Б. С. не са направени изчисления за огнеустойчивост.

Съгласно чл. 162, ал.4 ЗУТ, проектанта носи отговорност за проектирането на строежа в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, изискванията на чл. 169, ал.1 и ал.3, както и с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Така разработеният проект, в който са нарушени норми за проектиране, не позволява да се извърши преценка за съответствието на проекта с основните изисквания към строежите по чл. 169, ал.1, т.2 ЗУТ. Нарушението е установено на 02.02.2022 г., а е извършено на 20.12.2021 г., в Община Стара Загора, когато изготвеният инвестиционен проект по част конструктивна е внесен за одобрение, съгласно заявление с рег. №19-26-72/20.12.2021 г.

Така описаната фактическа обстановка, актосъставителят е възприел като нарушение по чл. 162, ал.4 ЗУТ, във връзка с чл. 19, ал.3, т.1 от Наредба №4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, във връзка с чл.9, ал.1, във връзка с чл. 10 ал.1 и ал.2 от Наредба №1з-1971/29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

На основание така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както в акта. Със същото Наказателно постановление на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева, като е посочена санкционната разпоредба на чл.

232, ал.4, т.2 от Закона за устройството на територията.

На първо място, съдът намира, че административно-наказателната отговорност 2 в случая е ангажирана спрямо правилния субект съгласно чл. 162, ал.4 ЗУТ. Предвид същата разпоредба, носителят на отговорност за проектиране на строежа в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ, както и с изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съответно и субект на нарушение, при неизпълнение на предвиденото задължение е лицепроектант, като съгласно ал.1 на същата разпоредба проектант е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата проектантска правоспособност. Видно от удостоверение за пълна проектанстка правоспособност, рег.

№42713 /л.102 от НАХД №121/2023 г./, жалбоподателят е лице с пълна проектантска правоспособсност, като видно от обяснителна записка обект „ф.п.л.к... в УПИ I-1654, кв. 34, част от индустриална зона „Загоре“, град Стара Загора, същият е проектирал част „Конструктивна“, на фаза „Технически проект“.

Разглежданото изпълнително деяние е сложно по своята правна природа и се състои от два елемента: действие – изготвяне на инвестиционен проект във фаза технически и бездействие – невключване в същия инвестиционен проект резултати от изпитвания, изчисления и сравнения на огнеустойчивостта на включените в техническия проект строителни материали. Съгласно чл. 9.,ал. 1 от Наредба №Iз-1971/29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар строителните конструкции и елементи се проектират с огнеустойчивост, която да удовлетворява приложимите критерии съгласно изискванията на наредбата. Предвид чл. 10, ал.2 от същата наредба - огнеустойчивостта на строителните конструкции и елементи се определя въз основа на резултатите от: 1. изпитвания; 2. изчисления; 3. сравнения (при използването на таблици), а съгласно чл. 19, ал.3, т.1 от Наредба № 4 от 21.10.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти - с техническия проект се доизясняват и допълват проектните решения на идейния проект, респ. се изработват проектни решения, които служат за оценка на съответствието с изискванията към строежите по чл. 169 ЗУТ. В тази връзка, изготвеният от жалбоподателят технически проект, видно от приложената по а.н.дело № 121/2023 г. обяснителна записка /л.-106-111 от НАХД №121/2023г./ не съдържа изискуемите от цитираните разпоредби изпитвания, изчисления и сравнения. Ето защо съдът намира, че от обективна страна е осъществено изпълнителното деяние на разглежданото административно нарушение.

Деянието извършено при форма на вина – умисъл. Нарушението е на формално извършване, поради което липсата на вредни последици е ирелевантна.

В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност на обжалваното НП съдът не констатира и нарушения на процесуалния закон, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП, опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в частност – административнонаказателното обвинение е формулирано достатъчно пълно, точно и ясно, щото жалбоподателят да може да го разбере и да организира адекватно защитата си.

При така установеното от административно-наказващия орган изпълнително 3 деяние, същият е приложил санкционната норма на чл. 232, ал.4, т.2 от Закона за устройството на територията, съгласно която се наказва с глоба от 3000 до 15 000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание, лице, което, като проектант изработва проекти, несъобразени с този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството или не упражнява авторски надзор, съобразно сключения договор. В конкретния случай, обаче, настоящият съдебен състав споделя становището на Административен съд Стара Загора, досежно неправилното прилагане на цитираната санкционна разпоредба. Описаното в Наказателното постановление деяние, представляващо неизпълнение от проектант на задължение по чл.

162, ал.4 от ЗУТ е въздигнато в самостоятелно основание за носене на административнонаказателна отговорност по чл. 232, ал.10 от ЗУТ, което се явява специално, спрямо по-общото, предвидено в чл. 232, ал.4, т.2 от ЗУТ. Съгласно чл. 232, ал.10 ЗУТ се наказва се с глоба от 1000 до 15 000 лв. проектант, неизпълнил задължение по чл.

162, ал. 4 от същия закон. Следователно в разглеждания нормативен акт е предвиден специален, по-леко наказуем състав за санкциониране на нарушение.

При условията на чл. 337, ал.1, т.2, от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН съдът може да измени НП, като преквалифицира деянието по чл. 162, ал.4 ЗУТ, във връзка с чл. 19, ал.3, т.1 от Наредба №4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, във връзка с чл.9, ал.1, във връзка с чл. 10 ал.1 и ал.2 от Наредба №1з-1971/29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, във връзка с чл. 232, ал.10 от Закона за устройството на територията и приложи по-леко наказуемия състав.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че на нарушителя следва да бъде наложено административно наказание „глоба“ в размер – минимален, съобразно преквалифицираното нарушение, тъй като степента на обществена опасност на дееца е ниска, т.к. няма данни да е извършител на други нарушения по ЗУТ. По критериите на чл. 27, ал.1-3 от ЗАНН във връзка с целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН справедлив размер на наказанието "глоба" се явява сумата от 1000 лв., поради което съдът намира, че следва да намали размера на глобата от 3000 лв. на 1000 лв. В този смисъл решение № 124 от 06.06.2018 година, постановено по к.а.н.дело № 92/2018 година по описа на Административен съд град Сливен, решение № 22 от 26.01.2018 година постановено по к.а.н.дело № 349/2017 година по описа на Административен съд град Кюстендил, решение № 127 от 30.05.2018 година постановено по к.а.н.дело № 91/2018 година по описа на Административен съд град Сливен и други.

Предвид изложеното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като бъде преквалифицирано деянието на такова по по чл. 162, ал.4 ЗУТ, във връзка с чл. 19, ал.3, т.1 от Наредба №4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, във връзка с чл.9, ал.1, във връзка с чл. 10 ал.1 и ал.2 от Наредба №1з-1971/29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, във връзка с чл. 232, ал.10 от Закона за устройството на територията 4 и бъде намален размерът на наложеното административно наказание глоба от 3000 лева на 1000 лева.

Съобразно изхода на делото и на основание чл. 63д ЗАНН, във връзка с чл. 143 и ч. 144 АПК и чл. 78 ГПК следва да бъде осъден въззиваемия да заплати на жалбоподателя сумата в размер на 800,00 лева за сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство и сумата в размер на 960,00 лева за сторени в хода на производството по к.а.н.дело № 351/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора.