Определение № 695 от 05.12.2025, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 339/2023
- Вид
- Определение № 695
- Подписан
- 05.12.2025
- В сила
- 05.12.2025
- Състав
- Красимира Веселинова Тагарева, Галина Иванова Вълчанова Люцканова, Светла Рускова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.118 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.423 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 695 гр. Ямбол, 05.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Красимира В. Тагарева
Членове:
Светла Р. Димитрова
Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20232300500339 по описа за 2023 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на „Флекспак“ ЕООД чрез пълномощника адв.С. С. от АК ******* срещу определение, с което се оставя без разглеждане възражението на жалбоподателя по ч.гр.д.№ 2340/2022 г. по описа на ЯРС.
Определението се счита незаконосъобразно, тъй като в изпълнение на даденото от съда указание е преведена сума в полза на съда, който е институция част от съдебната система.
След като съдът е счел, че е налице нередовност в изпълнение на указанията, би следва да се даде възможност те да бъдат отстранени, а не жалбата да бъде оставена без разглеждане. Тъй като окръжният съд е компетентен да се произнесе по възражението по чл.423 от ГПК, то това е съдът, който би следва да прекрати производството, а не районния съд. Според жалбоподателя, тъй като в ГПК няма предвидено задължение за заплащане на такса по чл.423 от ГПК, следва да се прилага нормата на чл.414 от ГПК, съгласно която при производство по възражение не се събират такси. По тези три причини обжалваното определение се счита за незаконосъобразно и се желае неговата отмяна.
В срока по чл.276 от ГПК насрещната страна по жалбата „ЛОГЕЛ“ ООД гр.София е депозирало отговор, с който счита същата за неоснователна и се желае оставяне в сила на обжалваното определение. Счита се, че след като не са изпълнени дадените от съда указания, в срок, съдът правилно е оставил без разглеждане подаденото възражение.
Съдът след като се запозна със становището на страните по частната жалба, както и с делото на ЯРС, образувано като заповедно производство, приема за установено следното:
Ч.гр.д. № 2340/2022 г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК със заявител „ЛОГЕЛ“ ООД гр.София и длъжник „Флекспак“ ЕООД гр.Ямбол за задължение, произтичащо от неплатена сума по фактура, включващо главница и лихви. ЯРС е уважил искането по заявлението като е издал заповед № 1139/31.08.2022 г. за претендираните от длъжника суми.
Несъгласен с извършеното връчване на заповедта на длъжника, считайки, че е извършено ненадлежно, длъжникът „Флекспак“ ЕООД гр.Ямбол чрез адв.С. е подал пред ЯОС възражение по чл.423 от ГПК. С определение № 417/26.05.2023 г. ЯОС е прекратил образуваното производство по чл.423 от ГПК и изпратил делото на ЯРС за администриране на възражението, тъй като на подалия го длъжник да внесе по сметка на ЯОС ДТ в размер 1
25 лв. по чл.16 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК (вж. т.15 от ТР по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГК на ВКС), представи препис от възражението за връчване на насрещната страна и представи доказателства за момента на узнаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1139/31.08.2022 г. по ч.гр.д. № 2340/2022 г. по описа на ЯРС.
След изпращане на делото в ЯРС, с разпореждане № 1623/31.05.2023 г. съдът е оставил без движение подаденото възражение по чл.423 от ГПК и е указал на „Флекспак“ ЕООД да изправи нередовностите, констатирани от ЯОС, които са посочени отново с този акт, а именно, че следва да представи: документ за платена ДТ в размер на 25 лв. по сметката на ЯОС; препис от възражението по чл. 423 ГПК за връчване на насрещната страна и доказателства за момента на узнаване за Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по чгд № 2340/22г., както и е указал, че при неизпълнение на указанията възражението ще бъде оставено без разглеждане.
В срока за изпълнение дружеството е депозирало молба, с която представя екземпляр от възражението, препис от покана за доброволно изпълнение с обратна разписка за връчване и документ за платена такса в размер 15 лв. по сметка на ЯРС. При така представените доказателства, районният съд е постановил обжалваното определение, с което в мотивите му констатира, че не са изпълнени указанията, дадени в производството по оставяне на възражението по чл.423 от ГПК без движение в частта за внасяне на ДТ, като с непрецизно съставен диспозитив оставя без разглеждане възражението по чл.423 от ГПК вместо да впише, че връща същото на длъжника поради неотстранени нередовности.
При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Въззивният съд разглежда обжалваното определение не като произнесено от районния съд за оставяне на възражението по чл.423 от ГПК без разглеждане, а за неговото връщане с оглед изложението в това определение мотиви на съда, които съответстват на установената фактическа обстановка.
Определението е правилно, тъй като са налице предпоставките за връщане на възражението по чл.423 от ГПК, след като депозиралият го длъжник не е отстранил посочените нередовности по него и по-конкретно не е представил доказателства за внесена ДТ в пълен размер по сметка на въззивния съд, в случая ЯОС. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за това, че по аналогия с възражението по чл.414 от ГПК след като законодателят не е предвидил изрично по възражение по чл.423 от ГПК да се дължи такса, то такава е недължима. В т.15 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че ДТ по възражение по чл.423 от ГПК е в размера по т.16 Тарифа за ДТ по ГПК, т.е.
25 лв. Дължимата ДТ за разглеждане на възражението от по-горния съд следва да бъде заплатена на този съд и както е указал районния съд – следва да се представят доказателства за платена ДТ по сметка на ЯОС. Длъжникът, представил доказателства за това, че нито е внесъл пълния размер ДТ, нито таксата е внесена по сметка на надлежния съд.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя в тази връзка, а именно, че преведената сума в полза на съд, който е институция част от съдебната система. Съгласно т.5.2 от Протокол № 16/30.06.2026 г. от заседание на Комисията по правни въпроси към Пленума на ВСС, е допълнено решение на Комисията по т.3 от протокол № 3/10.02.2020 г. и същата гласи, че внасянето на държавни такси в съда, в който е образувано или следва да бъде образувано дело, се удостоверява единствено с документ, от който е видно, че сумата е постъпила по сметка на съответния съд, с изключение на случаите по чл.118 ал.2 от ГПК, съгласно решение на ВСС по т.6 от протокол № 11/23.03.2011 г. Сумите, които следва да постъпят в приход на орган на съдебна власт се смятат за надлежно внесени след 2 постъпването им в приход на съда, посочен в съответния съдебен акт. Т.е. при ясно указан от съда размер на ДТ, която следва да бъде внесена и съда, по чиято сметка следва да бъде внесена, длъжникът е представил доказателство за това, че не е внесъл пълния размер и то не по сметка на ЯОС, с което действие същият не е изпълнил нередовността и възражението му по чл.423 от ГПК следва да бъде върнато.
При това положение, както ЯРС е достигнал до този извод, възражението по чл.423 от ГПК се явява нередовно и не може да бъде разгледано от по-горния съд, поради което е върнато, частната жалба срещу определението за връщавенот му следва да бъде оставена без уважение.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Флекспак“ ЕООД чрез пълномощника адв.С. С. от АК ******* против определение № 1226/21.06.2023 г., постановено по ч.гр.д.№ 2340/2022 г. по описа на ЯРС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3