Решение № 36 от 20.02.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Стара Загора, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Георгиев

Членове:

Спасена В. Драготинова

Цветислава Ив. Стайкова при участието на секретаря М.Ж.Т. в присъствието на прокурора Г. Н. като разгледа докладваното от Спасена В. Драготинова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245500600034 по описа за 2024 година Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.

Постъпила e въззивна жалба от защитника на подсъдимата С. Т. Н., адв. Св.М. от АК-Стара Загора, против присъда № 161/ 05.12.2023 г., по НЧХД № 1291/ 2023 г. по описа на РС-Стара Загора, с която същата е призната за виновна в това, че на 27.10.2022 г. в гр. Стара Загора, като длъжностно лице – управител на „****, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в гр.

********, не изпълнила влязло в сила на 04.10.2022 г. съдебно решение, а именно Решение № 451 от 03.11.2021г. по гр.д. № 2255/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, потвърдено с решение № 109/15.04.2022г. по в.гр.д. № 106/2022г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, за възстановяване на Р. К. Н., ЕГН: ********** на заеманата преди уволнението й длъжност- „касиер“ в „****, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в гр. ********, представлявано от С. Т. Н. – 1 престъпление по чл. 172, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 78а НК я е освободил от наказателна отговорност като и е наложил административно наказание– глоба в размер на 1 000 лева. Със същата се правят оплаквания за необоснованост на присъдата. Моли постановената присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подзащитната му да бъде призната за невиновна по повдигнатото в тъжбата обвинение. В жалбата е направено и алтернативно искане- в случай, че бъдат установени допуснати съществени процесуални нарушения, делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд от фазата, където те са допуснати, като същите бъдат законосъобразно отстранени. В съдебното заседание на въззивната инстанция са представени Допълнителни писмени изложения към въззивната жалба.

Срещу присъдата е постъпила и въззивна жалба от повереника на тъжителката по НЧХД № 1291/2023 г. по описа на РС-Стара Загора Р. К. Н.адв. П. Х. от АК-Стара Загора, в ЧАСТТА и относно размера на наложеното административно наказание – глоба от 1 000 лева. В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, както и явна несправедливост на наложеното наказание, което било неправилно определено поради липса на каквито и да е смекчаващи вината обстоятелства и липса на каквато и да е самокритичност и разкаяние, и неуважение към съдебната система. Моли на основание чл. 337, ал.2, т.1 от НПК присъдата да бъде изменена като бъде увеличено наложеното наказание на подсъдимата към предвидения максимален размер. В съдебно заседание същата се поддържа от преупълномощения повереник на тъжителката адв. А.К. от АКСтара Загора.

В предоставената и дума за лична защита подсъдимата жалбоподателка С. Т. Н., заявява, че поддържа казаното от адвоката си и няма какво да добави. В последната си дума заявява, че не се чувства виновна, тъй като нямало умисъл в действията и.

След като се запозна подробно и задълбочено с материалите по първоинстанционното НЧХД № 1291/ 2023 г. по описа на Старозагорския районен съд, както и с оплакванията в жалбите, и след като обсъди обстойно доводите на страните пред настоящата инстанция и анализира мотивите на първоинстанционната присъда, въззивният съд в настоящия си съдебен състав 2 възприема напълно приетата за установена фактическа и правна обстановка: от първоинстанционния съд

По въззивната жалба на подсъдимата:

В мотивите си районният съд обосновано е приел за установена очертаната фактическа обстановка въз основа на събраните по съответния процесуален ред доказателства. Правилен и законосъобразен, напълно кореспондиращ със събраните по делото доказателства, е изводът на съда, че на датата 27.10.2022г. в гр. Стара Загора, като длъжностно лице – управител на „****, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в гр. ********, не изпълнила влязло в сила съдебно решение, а именно Решение № 451 от 03.11.2021г. по ГД № 2255/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, потвърдено с Решение № 109/15.04.2022г. по ВГД № 106/2022г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, влязло в сила на 04.10.2022 г., в ЧАСТТА за възстановяване на Р. К. Н., ЕГН: ********** на заеманата преди уволнението й длъжност „касиер“ в „****, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление в гр. ********, представлявано от С. Т. Н. – престъпление по чл. 172, ал. 2 НК.

Поради което и на основание чл. 78а НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание – глоба в размер на 1 000 лева.

Правилно РС- Стара Загора е приел за безспорно установена фактическата обстановка по делото, описана в обвинителния акт.

Подсъдимата по делото С. Т. Н., с ЕГН: ********** е управител на „**** както и на „**** В това си качество същата е приела на работа тъжителката Р. К. Н., която е била назначена в „****, гр. Стара Загора на длъжност: „Продавач-консултант“ с трудов договор № 00000036/29.05.2020г..

Договорът е бил с 6-месечен изпитателен срок по смисъла на чл. 70, ал. 1 КТ.

С допълнително споразумение № 00000047/23.03.2021г., сключено на основание чл. 70, ал. 1 и 2 КТ, незаконосъобразно в противоречие на разпоредбите на КТ е бил уговорен нов 6-месечен изпитателен срок в полза на работодателя, като е била извършена промяна в длъжността на Р. К. Н. от заеманата длъжност на длъжност продавач-консултант „***“. Със заповед № 00000024/30.03.2021г. на основание чл. 71, ал. 1 КТ /обявена от 3 съда за незаконна впоследствие/ е било прекратено трудовото правоотношение между Р. К. Н. и „****, гр. Стара Загора.

РС обосновано е приел, проследявайки хронологията на влезлите с сила съдебни актове по приложените граждански дела развитието на възникналото и впоследствие прекратено трудово правоотношение на тъжителката, както и развитието на съдебния процес относно отмянана на незаконосъобразното и уволнение и възстановяването на заеманата длъжност.

Обосновано с оглед на тези доказателства е прието, че с Решение № 451/03.11.2021г. по гр.д. № 2255/2021г. по описа на Районен съд - Стара Загора било признато за установено по отношение на „****, гр. Стара Загора, че уговорената клауза за срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя в допълнително споразумение № 00000047/23.03.2021г. към трудов договор № 00000036/29.05.2020г. е недействителна, поради противоречие със закона, и е била отменена като незаконосъобразна заповед № 00000024/30.03.2021г. на „****, гр. Стара Загора, с която на основание чл. 71, ал. 1 КТ е било прекратено трудовото правоотношение на Р. К. Н.. Законосъобразен е и направеният от съда извод, че с това решение тъжителката Н. е била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност: „Касиер в „****, гр. Стара Загора. Никъде в това решение не се споменава, че длъжността е „***“. С последващо решение № 584/14.12.2021г. по гр.д. № 2255/2021г. по описа на Районен съд - Стара Загора на основание чл. 247 ГПК е била отстранена допусната очевидна фактическа грешка в Решение № 451/03.11.2021г., постановено по гр.д. № 2255/2021г. по описа на същия съд, като вместо диспозитива, с който се отменя като незаконосъобразна заповед № 00000024/30.03.2021г. на „****, гр. Стара Загора, с която на основание чл.

71, ал. 1 КТ било прекратено трудовото правоотношение на Р. К. Н., било постановено, че се признава за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Р. К. Н., извършено със заповед № 00000024/30.03.2021г. на „****, гр. Стара Загора, с която на основание чл. 71, ал. 1 КТ 2 е прекратено трудовото правоотношение на Р. К. Н. и се отменя като незаконосъобразна заповед № 00000024/30.03.2021г. на „****, гр. Стара Загора. С решение № 109/15.04.2022г. по в.гр.д. № 106/2022г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора било потвърдено решение № 451/03.11.2021г. по гр.д. № 2255/2021г. по описа на Районен съд - Стара Загора, коригирано по реда на чл. 247 ГПК с решение № 584/14.12.2021г. по гр.д. № 2255/2021г. по описа на Районен съд 4 Стара Загора. Поради неотстраняване на нередовности в нея е била върната с разпореждане № 373/30.08.2022г. на съдията-докладчик подадената от „****, гр. Стара Загора касационна жалба с вх. № 6047/10.06.2022г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора против решение № 109/15.04.2022г. по в.гр.д. № 106/2022г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, като окончателно решението за възстановяването на тъжителката е влязло в сила на 04.10.2022 г..

Обосновано съдът е приел и че на 27.10.2022г., в срока по чл. 345, ал. 1 КТ, тъжителката Н. се е явила за да заеме длъжността в магазин „***, където било работното й място на длъжността „Касиер“ съгласно приложеното по делото Допълнително споразумение № 00000047/23.03.2021г. към трудовия й договор и където се намирал офиса на С. Т. Н. - управител на дружеството работодател на „****, гр. Стара Загора. С предаденото от нея на подсъдимата писмено уведомление, за последната е възникнало задължението да изпълни съдебното решение за възстановяването и на преди заемана длъжност, от която е била незаконосъобразно уволнена.

Въпреки че на датата 27.10.2022г. подсъдимата С. Т. Н. привидно се съгласила с това да възстанови тъжителката на преди заеманата длъжност, в изготвенат аот нея собственоръчно разписка, посочила, че в качеството си на управител на новорегистрираното от нея дружество „ОРХИДЕИ СТ“ ЕООД, гр. Стара Загора, към която прехвърлила дейността на старото дружество, е получила заявлението от Р. К. Н.. Впоследствие с писмо от имет она „**** гр.

Стара Загора подсъдимата уведомила тъжителката Н., че „**** гр. Стара Загора не е било страна по гр.д. № 2255/2022г. по описа на Районен съд Стара Загора и постановеното по това дело решение няма сила на присъдено нещо спрямо това дружество. Освен това я уведомило, че магазинът, в който желае да постъпи на работа не се стопанисва от „****, гр. Стара Загора.

Горните факти са безспорно установени по делото. Точно това обстоятеилство се явява спорно по делото. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че подсъдимата Н. умишлено е вписала в разписката наименованието на междувременно регистрираното си друго дружество- **** /Към този момент то действително вече е било учредено /видно от официалната справка от Търговския регистър/- на 20.06.2022 г./. Въззивният съд напълно се солидаризира с извода, че умисълът за извършване на деянието се извлича именно от тези обективни действия на подсъдимата. Законосъобразно съдът е 5 приел, че към 27.10.2022г. по отношение на „****, гр. Стара Загора не е било открито нито производство за ликвидация, нито производство по несъстоятелност. Съдът извърши проверка в ТР и установи, че такова не е открито и до момента.

Обстоятелството, което се установява от представените от защитата доказателства, че към 27.10.2022г. търговската дейност, осъществявана от „****, гр. Стара Загора е била преустановена и се е осъществявала само от „**** гр. Стара Загора, е без правно значение. Изборът на единствения собственик и управител в лицето на подсъдимата с кое от дружествата си да извършва търговската си дейност, което би могло във всеки един момент да претърпи промяна, не би могло да я оневини по някакъв начин. При положение, че това дружество също е с единствен собственик и представител подсъдимата С. Т. Н., продължавало е да съществува в правния мир и единствено от подсъдимата е зависело дали да запази или промени длъжността в собственото и еднолично акционерно дружество, не е съществувала никаква пречка тъжителката да бъде възстановена на преди заеманата длъжност от нея съгласно съдебното решение- „Касиер в ****- гр.

Стара Загора. Дали дейността на това дружество е претърпяло някаква реорганизация, поради което към момента на влизане в сила на съдебното решение вече не е съществувал отдел 3, към който преди това е била прикрепена длъжността „касиер“ също е без никакво правно значение. А такъв довод изобщо не се прави като няма събрани и никакви доказателства в тази насока. Във възможностите на подсъдимата е било както да продължи да осъществява дейността именно с дружеството, в което е била назначена и възстановена на длъжността тъжителката, така и да измени трудовото и правоотношение и място на работа с нейно съгласие. В този смисъл изложените в допълнителните писмени съображения доводи от защитника на подсъдимата са неоснователни, а цитираната от него съдебна практика е неотносима в случая.