Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 936 от 23.11.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1143/2021
Вид
Решение № 936
Подписан
23.11.2021
В сила
10.03.2022
Състав
Радостина Методиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 45, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.128, т.2 · Кодекс на труда
  • чл. 270 · Кодекс на труда
  • чл.270, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 270, ал.2 и 3 · Кодекс на труда
  • чл. 403а, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл. 414, ал.1 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 936 гр. Варна, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20213110201143 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Стела турс 2001“ ЕООД ЕИК 130536859, със седалище в гр.Варна, к.к. „Златни пясъци“, хотел „Елена“ подадена чрез адв. И.С. от ВАК, против НП № 03-013149 от 16.12.2020год. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. на основание чл. 414, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр. чл.270, ал. 2 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, че било издадено при пълна липса на доказателства потвърждаващи нарушението и при наличие на такива за изплащане в цялост на трудовото възнаграждение на А.Д. на 31.08.2020год.. Сочи, че в НП липсвало пълно описание на евентуалното нарушение, а приетото от АНО в НП не съответствало на описаното в АУАН. Отделно от това сочи, че в НП не били изложени каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното наказание, което се явявало прекомерно и определено в нарушение на чл. 12 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено като претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебното производство въззивното дружество се представлява от надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. С., който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка изложена в НП. Във фазата по същество пледира за отмяна на НП като акцентира на това, че от свидетелските показания се установявало, че нарушение не било извършено възнаграждението било изплатено своевременно. Отправя искане за 1 присъждане на разноски съобразно представения още с жалбата списък на такива.

В съдебното производство въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Ошавкова – Кафалийска, която заявява, че оспорва жалбата, а във фазата по същество пледира за потвърждаване на НП като изразява становище за безспорна доказаност на адм.наказателното обвинение. Сочи, че проверката била многократно отлагана и в нейния ход не били представени РКО, представени в последствие с жалбата, както и че при въззивното дружество като работодател имало практика да не изплаща своевременно заплатите, както и да не ги изплаща по съответния ред – издавали се ордери само с отбелязана сума без да се посочва за какво е точно тази сума. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с постъпили в Д „ИТ“ Варна жалби от работници на въззивното дружество за неизплатени заплати, на 21.10.2020год. служители на Д „ИТ“ Варна, в това число и св. М.Д. извършили проверка в обект хотел „Елена“ находящ се в к.к. „Златни пясъци“ и стопанисван от въззивното дружество. На тази дата проверяващите връчили и призовка по чл. 45, ал.1 от АПК на Р.Н. – лице по чл. 403а, ал.2 от КТ с определена в нея дата за явяване и представяне на редица документи в това число трудови досието, ведомости за заплати за периода от м.06.2020год. – момента, фишове и др. На посочената дата документи не били представени като било отправено искане за удължаване на срока за представяне на документи с мотив, че лицето което обработва и съхранява документите било с положителен тест за Ковид -19 и се лекувало в домашни условия. Определена била друга дата за представяне на документи.

В хода на документалната проверка от страна на въззивното дружество били представени ведомост за заплати за месец август 2020год., отчетна форма за явяване на работа за месец август 2020год. разходен касов ордер от 31.08.2020год. за изплатена на А.Д. сума в размер на 474лв., вътрешни правила за организация на работната заплата в „Стела Турс 2001“ ЕООД, ТД сключен на 28.07.2020год. между въззивното дружество като работодател и АНДР. ИВ. ДР. като служител (рецепционист).

При проверка на представените документи св. Д. установила, че във ведомостта за заплати за месец август липсва подпис на А.Д.. Въз основа на представените от въззивника документи св. Д. приела, че въззивното дружество като работодател не било изплатило в пълен размер в договорения срок договореното трудово възнаграждение на лицето АНДР. ИВ. ДР. ЕГН ********** на длъжност рецепционист в хотел „Елена“ за извършената работа през месец август 2020год..

2

За констатираното нарушение на въззивното дружество бил съставен АУАН № 03-013149/10.12.2020год., в който било посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.2 и 3 от КТ, както и че нарушението било извършено на 01.10.2020год. в гр.Варна, к.к. „Златни пясъци“, хотел „Елена“.

Актът бил надлежно предявен и връчен на надлежно упълномощено от представляващия дружеството лице, което го подписало отбелязвайки, че ще представят възражения в тридневен срок.

На 16.12.2020год. въз основа на акта, АНО издал процесното НП. В него АНО приел изцяло фактическите констатации отразени в акта, приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.128, т.2 вр. чл. 270, ал.2 от КТ и на основание чл. 414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв..

В съдебното производство като свидетели са разпитани актосъставителката М.Д. и АНДР. ИВ. ДР., а по искане на защитата показания е дала и Р.Н..

В показанията си пред съда св. Д. сочи, че поводът за проверката е била сигнал от работници за неизплатени заплати, в това число и на А.Д.. Сочи, че от представените й документи – платежно разчетна ведомост и разходен касов ордер от 31.08.2021год. установила, че заплатата на Д. за месец август 2020год. не била изплатена в пълен размер, както и че проверката била многократно отлагана.

В показанията си пред съда св. Д. сочи, че работила за въззивното дружество от средата на месец юли 2020год. до средата на месец септември същата година. Сочи, че си получавали заплатите на ръка като подписвали разписки, както и че за месец август била получила само половината си заплата. Заявява, че им плащали пътни и си била взела пътните за месец август, но не и заплатата.

След предявяване на приобщените по делото три броя разходни касови ордера един от 15.08.2020год. и два от 31.08.2020год. съответно за сумите от 318лв. от 74лв. и 474лв. заявява, че е получила сумите по тези ордери и подписа е неин.

В показанията си пред съда св. Р.Н. заявява, че е работила за въззивното дружество като отчетник счетоводител. Сочи, че заплатите се изплащали в брой с РКО в края на съответния месец, както и че заплатата на А.Д. била изплатена изцяло в законния срок.

Като писмени доказателства към АНП са приложени отчетна форма за явяване на работа за месец август 2020год., разходен касов ордер от 31.08.2020год. за сумата от 474лв. изплатена на А.Д., вътрешни правила за организацията на работната заплата на „Стела Турс 2001“ ЕООД, ТД № 1413/28.07.2020год. сключен между въззивното дружество и АНДР. ИВ. ДР., платежна ведомост за месец август 2020год., сигнал (жалба) от Светослав Валентинов Янчев адресирана до Д „ИТ“ Варна, Протокол № 3

ПР2029270/10.12.2020год., призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, пълномощно изходящо от Стела Стефанова Деянова към Павлин Димитров Парушев, идентификационна карта, сигнал(жалба) от Кристина Красимирова Велчева адресирана до Д „ИТ“, Заповед № 0280/03.09.2010год. на ИД на ИА „ГИТ“, както и кореспонденция водена между въззивното дружество и Дирекция „ИТ“ Варна.

Като писмени доказателства допълнително в хода на съдебното следствие са представени от защитата, и съответно приети от съда протокол от 15.08.2020год., протокол от 30.07.2020год., РКО от 15.08.2020год. за изплатена на А.Д. сума в размер на 318лв., РКО от 31.08.2020год. за изплатена на А.Д. сума в размер на 74лв., и РКО от 31.08.2020год. за изплатена на А.Д. сума в размер на 474лв. както и ел. кореспонденция между въззивното дружество и Д „ИТ“ Варна, както и писмо изходящо от въззивното дружество и адресирано до Д „ИТ“ Варна.

Като писмено доказателство допълнително в хода на съдебното следствие е приет и представен от страна на въззиваемата страна сигнал (жалба) изходящ от А.Д. и адресиран до Д „ИТ“ Варна.

От събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал съдът не кредитира единствено показанията на св.Д. в частта в която сочи, че не била получила заплатата си за месец август в пълен размер, тъй като в тази им част показанията й са в противоречие с приложените по делото 3 бр. РКО удостоверяващи плащане за този месец общо в размер на 866лв. и второ с оглед показанията на самата Д., че тя е получила сумите по ордерите.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които се кредитират от съда изцяло с доверие като непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението.

Макар и твърде лаконични фактическите обстановки изложени в АУАН и НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение – неизплащане в срок на заплатата за месец август 2020год. на АНДР. ИВ. ДР. – „рецепционист хотел“ в хотел „Елена“ находящ се в к.к. „Златни пясъци“, посочени са дата и място на нарушението както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата които според АНО подкрепят 4 адм.наказателното обвинение. Нормата на чл. 128, т.2 от КТ вменява в задължение на работодателя да плаща в установените срокове трудово възнаграждение, а тази на чл. 270 от КТ определя начините за плащане.

Допуснати съществени нарушения в хода адм. наказателното производство съдът не констатира.

Що се касае до направеното в жалбата възражение за допуснато нарушение на процес. правила свързано с това, че АУАН и НП не съдържат описание на релевантните по делото факти и по-конкретно не бил посочен размера на трудовото възнаграждение, не било посочено, че били дадени предписания то не се споделя от съда. От една страна размерът на конкретното трудово възнаграждение не влияе върху съставомерността на деянието, поради което не посочването му не ограничава правото на защита на наказаното лице. От друга страна отговорността за описаното в НП нарушение е предвидена на самостоятелно основание, наред с възможността да се реализира такава за неизпълнение на задължителното предписание за отстраняването му в посочения в протокола за проверка срок, поради което даването на предписание в този смисъл не създава неяснота относно констатациите на актосъставителя и волята на АНО във връзка с конкретното нарушение.

С НП на въззивното дружество е наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 128, т.2 от КТ вр. чл. 270, ал.2 от КТ.

Съгласно чл. 128 т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Според разпоредбата на чл. 270 ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, а нормата на чл. 270 ал.3 изр.1 от КТ предписва, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки.