Определение № 796 от 30.09.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 796 гр. Враца, 30.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500581 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба на Т. А. Т., подадена чрез пълномощника му адв.М. С., против Определение № 742/07.07.2026 г. по гр.д.№ 230/2026 г. по описа на Районен съд-Козлодуй в частта, в която са присъдени разноски след компенсация.

В жалбата се поддържа, че в атакуваната част определение е неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят посочва, че с определението съдът е уважил молбата на ответника по чл.248 ГПК и е намалил присъдените му разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство от 2 033,14 лв. на 1 042,80 лв., но в тази част счита определението за правилно и не го оспорва. Намира, че съдът неправилно е извършил изчисляване на дължимите от страните разноски, изчислявайки ги по компенсация. Навежда доводи, че за да се определи отговорността на страните за разноски по компенсация, е необходимо да е заявено компенсаторно изявление най-късно в съдебното заседание, в което приключва разглеждането на делото пред съответната инстанция, като се позовава на съдебна практика в този смисъл.

Подчертава, че по делото не е направено компенсаторно изявление от никоя от страните, а районният съд се е произнесъл служебно и по този начин е определил ответникът да заплати на ищеца разноски за процесуално представителство в размер по-нисък от сторените, с което е нарушил процесуалните разпоредби, както и материалния закон – чл.104, ал.1 ЗЗД.

Счита, че в нарушение на чл.236, ал.1, т.6 ГПК и разясненията, дадени в т.9 на ППВС № 7/28.11.1973 г. съдът не е постановил два отделни диспозитива по насрещните вземания на противните страни, с които да присъди разноски съответно по чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.

Прави се искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт в 1 частта, в която „Профи Кредит България“ ЕООД е осъдено да заплати сумата 317,68 евро, представляваща разликата между дължимите на всяка от страните разноски след извършена компенсация и да се постанови друго определение, с което „Профи Кредит България“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на Т. А. Т. разноски в размер на 533,118 евро (1042,80 лв.), а Т. А. Т. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД разноски в размер на 215,30 евро (421,10 лв.).

Постъпил е отговор от насрещната страна „Профи Кредит България“ ЕООД, подаден чрез пълномощника му юрисконсулт Е. К., с който се оспорва основателността на подадената частна жалба и се изразява становище, че определението е правилно.

Навеждат се доводи, че разноските по делата не представляват нито санкция, нито пък средство за неоснователно обогатяване на едната страна в процеса за сметка на другата. Развиват се и съображения относно принципите, които следва да бъдат спазвани при редуциране на адвокатското възнаграждение.

Прави се искане за оставяне на жалбата без уважение.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

С Решение № 199/03.06.2026 г., постановено по гр.д.№ 230/2026 г. по описа на КРС, е признато за установено по отношение на Т. А. Т. съществуване на вземане на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД в размер на 2 279,29 евро /4 457.90 лева/, представляващо остатък от чистата стойност на кредита по недействителен Договор за потребителски кредит № 40018606832 от 11.07.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане. Със същия съдебен акт е отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу Т. А. Т. установителен иск за разликата над 2 279,29 евро /4 457,90 лв./ до пълния предявен размер от 2 490,47 евро /4 851,37 лв./, като неоснователен, както и предявеният осъдителен иск за заплащане на сумите: 1178.96 евро /2305.84 лева/ – договорно възнаграждение, 994.16евро /1944.40 лева/ – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, 1789.52 евро /3500 лева/ – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, 316.76 евро /619.52 лева/ –лихва за забава, и 719.19евро /1406.62 лева/ – законна лихва от 04.12.2024г. до датата на подаване на заявлението, като неоснователен. Районният съд е осъдил „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, да заплати на Т. А. Т., ЕГН **********, направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 1039.53евро /2033.14 лв./, представляваща разликата между дължимите на всяка от страните разноски.

По делото е постъпила молба по чл.248 ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за изменение на решението в частта относно разноските. В молбата се поддържа, че присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и се иска неговото намаляване до размер от 200,00 евро.

От ответника Т. А. Т. е подаден отговор, в който се изразява становище 2 за неоснователност на молбата. Навеждат се доводи, че присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 1039 евро не е прекомерно и е под минимално предвиденото с оглед броя и цената на предявените искове.

С обжалваното Определение № 742/07.07.2026 г. първоинстанционният съд е приел за частично основателно възражението за прекомерност на първоначално присъденото адвокатско възнаграждение и е изменил Решение № 199 от 03.06.2026 г., постановено по гр. дело № 230/2026 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, в частта за разноските, като е осъдил „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, да заплати на Т. А. Т., ЕГН **********, сумата от 317.86 евро /621.70 лв./, представляваща разликата между дължимите на всяка от страните разноски след извършена компенсация.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Единственото оплакване в частната жалба е свързано с начина, по който районният съд е разпределил отговорността на страните за разноски, а именно – в условията на служебно извършена компенсация.

Настоящият съдебен състав споделя принципното становище, че прихващане на дължимите между страните разноски до по-ниския размер не може да бъде извършвано служебно от съда при постановяване на решението.

В правилата за присъждане на разноските по чл.78 ГПК липсва предвидена такава възможност съдът да извършва служебно прихващане (компенсация) на дължимите между страните разноски. При това положение последиците от прихващането не могат да настъпят по право, а могат да са единствено следствие на едностранно волеизявление на един от длъжниците, отправено до насрещната страна.

В конкретния случай такова компенсаторно изявление не е направено от никоя от страните, поради което районният съд не е следвало да присъжда съдебните разноски в условията на компенсация. Това оплакване на частния жалбоподател обаче е ирелевентно в рамките на настоящето съдебно производство, поради следните съображения:

Разноските са били присъдени по компенсация още с постановеното по делото Решение № 199 от 03.06.2026 г. Изменение на този съдебен акт по реда на чл.248 ГПК обаче не е било поискано от настоящия жалбоподател Т. А. Т., а само от насрещната страна „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и то единствено с доводи за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. При това положение доводите на жалбоподателя за неправилно присъждане на разноските по компенсация са неотносими, тъй като са направени не по установения ред, а по реда на инстанционния контрол, упражняван по отношение на развилото се производство по чл.248 ГПК, инициирано само от противната страна. Предмет на настоящия контрол може да е единствено правилността на определянето на отговорността за разноски и по-конкретно размера на присъденото адвокатско възнаграждение, с което първоначално е била задължена поискалата изменението страна. В частната жалба обаче се сочи изрично, че в частта, в която е извършено намаление на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение определението е правилно и не се оспорва. Не се навеждат и доводи, свързани с начина на изчисляване на дължимите разноски. Отправеното с жалбата искане по своята същност представлява претенция за изменение на решението в частта относно 3 разноските чрез присъждането им по различен начин, но това право е преклудирано. В този смисъл – вж Определение № 477 от 11.06.2014 г. на ВКС по т.д.№ 3450/2013 г., І т.о, ТК; Определение № 243 от 28.05.2021 г. на ВКС по ч.тд.№ 1308/2020 г., ІІ т.о., ТК и др.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 742/07.07.2026 г. по гр.д.№ 230/2026 г. по описа на Районен съд-Козлодуй.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4