Определение № 18657 от 04.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18657 гр. София, 04.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно гражданско дело № 20261100508401 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба, подадена от длъжника Н. В. Л., чрез упълномощения представител, срещу определение № 46307/06.11.2025 г. по ч.гр.д. № 4705/2024 г. на Софийски районен съд, 52 състав, с което е оставено без разглеждане искането на адвокат В.Л. - пълномощник на длъжника Н. Л., обективирано в молба с вх.№ 128337/10.04.2025 г., за допълване на определение № 11035/07.03.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че заповедният съд неправилно е приел, че производството по подадената молба, с която се иска във връзка с обезсилването на издадената заповед и прекратяването на производството па основание чл.78, ал.4 от ГПК да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по реда па 38 от Закона за адвокатурата съобразно представения към възражението по чл.414 от ГПК договор за правна защита с по рода на чл.248 от ГПК, при което не е спазен преклузивният срок по чл.248. ал. 1 от ГПК. Сочи, че искането на длъжника за разноски не е основано на разпоредбата на чл. 248. ал.1 от ГПК, а на разпоредбата на чл. 78, ал.4 от ГПК, която му дава възможност да иска заплащането на разноски и при прекратяване на делото от този съд с чиито акт заповедното производство приключва.

Излага подробни съображения, като цитира и Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата, като на основание чл.78, ал.4 от ГПК в полза на длъжника бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по реда на 38 от Закона за адвокатурата съобразно представения към възражението но чл.414 ГПК договор за правна защита.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

1

Производството по ч.гр.д. № 4705/2024 г. на Софийски районен съд, 52 състав е образувано по заявление на заявителя „ФОРУКОМ и КОМПАНИЯ“ ООД, срещу длъжника Н. В. Л. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК за сумата 439,47 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 25.01.2024 г. до изплащане на вземането; сумата 104,01 лева, представляваща договорна лихва за период от 05.07.2018 г. до 05.02.2019 г. и сумата 218,35 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.06.2019 г. до 25.01.2024 г.

Съдът е издал заповед № 6736 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК на 29.02.2024 г. за заявените суми, а в законовия срок е постъпило възражение от длъжника по чл. 414 от ГПК, чрез упълномощения адв. В.Л.. Приложен е договор за правна защита и съдействие от 15.03.2024г. по силата на който длъжникът Н. В. Л. и упълномощеният адвокат са се договорили възнаграждението за предоставената адвокатска помощ по исковете да бъде определено от съда на основание чл. 38, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата, чрез изчисляване по реда на НМРАВ и да бъде искано присъждането му за всеки един от предявените искове поотделно.

С определение № 11035/07.03.2025г., заповедният съд на основание чл. 415, ал.

2 от ГПК е обезсилил Заповед № 6736/29.02.2024 г. за изпълнение за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и е прекратил производството по гражданско дело № 4705/2024 година по описа на Софийски районен съд, ІІ Гражданско отделение, 52-ри състав.

С молба вх. № 128337/11.04.2025г. по описа на съда, длъжникът чрез упълномощения представител да бъдат присъдени разноски по делото на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК по представения договор за правна помощ.

За да постанови обжалваното определение заповедният съд е приел, че определение № 11035/07.03.2025 г. е връчено на длъжника на 01.04.2025 г., а молбата по чл.248 от ГПК е подадена на 10.04.2025 г. Формирал е извод, че искането за допълване на решението в частта за разноските не е направено в срока за неговото обжалване, в който по арг. от 248, ал. 1 от ГПК е следвало да бъде направено, поради което е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане. Определението е надлежно връчено на длъжника чрез адв. В. Луканов на 19.11.2025г.

При така установените факти въззивният състав приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването. Внесена е и дължимата държавна такса по сметка на СГС. Поради изложеното жалбата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съобразявайки указанията, дадени на съдилищата с Тълкувателно решение (ТР) № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. дело № 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ от ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, настоящият съдебен състав приема, че следва да изложи мотиви относно приложението на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК при постановяване на обжалваното разпореждане. В мотивите към цитираното ТР е формиран изводът, че обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно, като е извършен исторически преглед и тълкуване на уредбата по действащия Граждански процесуален кодекс (в сила от 01.03.2008 г.) в сравнение с тази по отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г.

2

Въззивният съд намира за изцяло законосъобразни изводите на съда, че искането за допълване на определение № 11035/07.03.2025г. в частта за разноските следва да се остави без разглеждане, тъй като е просрочено, като на основание чл. 278, ал. 4 от ГПК, вр. с чл. 272 от ГПК, препраща към мотивите на обжалваното определение.

За пълнота и с оглед възраженията на частния жалбоподател въззивният съдебен състав приема, че доводите за приложимост на чл. 78, ал. 4 от ГПК са неоснователни. В случая се установи, че заявителят не е предявил иск за установяване съществуване на вземането по чл. 422, ал. 1 от ГПК, т.е. длъжникът не е придобил процесуалното качество „ответник“ в исково производство. Следва, че искането за допълване на съдебния акт, следва да се извърши в срока съгласно приложимата норма на чл. 248, ал. 1, прил. 1 от ГПК, т.е. в срока за обжалване на определението, чието допълване се иска. В определение № 11035/07.03.2025 г. съдът изрично е посочил, че срокът за обжалване е едноседмичен срок от съобщаване на страните. Не е спорно, че съдебният акт е връчен на длъжника на 01.04.2025 г., което е надлежно удостоверено при спазване нормата на чл. 51, ал. 1 от ГПК, а молбата по чл.248 от ГПК е подадена на 10.04.2025г., т.е. след като срокът е изтекъл на 08.04.2025г.

По изложените съображения жалбата е неоснователна, а съдът потвърждава обжалвания акт, като законосъобразен.

Съгласно т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, настоящото определение не подлежи на обжалване.

Страните не претендират разноски и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ЧЖ-І-Н състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 46307 от 06.11.2025 г. по ч. гр. д. № 4705/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 52-ри състав, с което е оставено без разглеждане искането на адвокат В.Л. - пълномощник на длъжника Н. В. Л., ЕГН **********, обективирано в молба с вх.№ 128337/10.04.2025 г., за допълване на определение № 11035/07.03.2025 г. в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3