Решение № 223 от 30.06.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Стара Загора, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20265500500231 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на Р. М. К., ЕГН - **********, с адрес: гр. С., ***, ет.1, действаща чрез АД „Б., Д. и А.“, чрез адв. Л. А., срещу решение № 1153/17.12.2025 г. по гр.д.№ 1172/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта му, в която е отхвърлена претенцията по сметките на Р.

М. К. срещу Р. А. К. за разликата над присъдените 3781,50 лв. до претендираната сума от 11 982,33 лв.

С жалбата тази част от първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон, и поради необосноваността му.

Излагат се оплаквания за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение при оставяне без уважение на искането на въззивницата за назначаването на повторна съдебно-оценителна експертиза пи надлежно направено от страната оспорване на приетото от съда заключение, изготвено от вещото лице инж. Ж.К..

Сочи се, че кредитирайки оспореното от въззивницата заключение първоинстанционният съд е направил необосновани изводи относно стойността на извършените СМР, т.к. вещото лице е определило неправилно 1 площта на ремонтирания покрив и себестойността на отделните извършени работи.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяването на ново, с което Р. А. К. бъде осъдена да заплати на Р. М. К. сума от още 8 201,33 лв.

В срока за отговор на въззивната жалба ответницата по претенцията по сметките Р. А. К., действаща чрез адв. И. Д., е подала такъв, с който е оспорила жалбата като неоснователна.

В отговора на въззивната жалба са изложени доводи за правилност на решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част.

Развити са съображения, че направеното от въззивната страна пред първоинстанционния съд оспорване на заключението, изготвено от вещо лице инж. Ж.К., е било зле мотивирано, т.к. изтъкнатите аргументи не са обосновавали наличието на хипотеза по чл.200, ал.3 от ГПК за назначаване на повторна експертиза.

Посочено е също така, че кредитирайки оспореното от въззивницата заключение първоинстанционният съд не е направил необосновани изводи относно площта на покрИ. и себестойността на отделните извършени СМР.

Претендира се потвърждаването на първоинстанционното решение в обжалваната му част и присъждането на разноските за въззивната инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание въззивницата се представлява от своя пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа жалбата и пледира за отмяна на първоинстанционното решение в съответната му обжалвана част и постановяване на ново, с което се претенцията по сметките бъде уважена съгласно приетото във въззивното производство заключение на съдебностроително-техническата експертиза. Претендира и за присъждането на направените разноски, съгласно представеният списък на разноските.

От своя страна въззИ.емата се представлява от своя пълномощникадвокат, чрез когото оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение в съответната му обжалвана част при съобразяване отчасти на приетото във въззивното производство заключение на съдебно-строително-техническата експертиза. Претендира и за присъждането на направените разноски, съгласно представеният списък на разноските.

След обсъждане на твърденията и възраженията на страните, и събраните доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения в закона срок за обжалване от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол в съответната му част съдебен акт.

Първоинстанционният съд е сезиран с претенция по сметките по чл.30, ал.3 от ЗС от Р. М. К. срещу Р. А. К., с която се претендира присъждането на сумата от 11 982,33 лв., съответстващата на квотата на ответницата в съсобствеността ½ част от направените от ищцата необходими разноски за ремонт на покрИ. на съсобственият на страните недвижим имот – къща, 2 находяща се в гр.С.З., ***.

Ищцата е заявила твърдения, че през лятото на 2019 г. е извършила неотложен цялостен ремонт на покрИ. на съсобствената на страните къща, за който е заплатила сума от 23965,66 лв. за вложеният труд и материали.

Ответницата е оспорила претенцията по основание и размер.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил иска частично до размера на 3 781,50 лв., т.к. въз основа на приетото заключение на изготвената от вещото лице инж. Ж.К. съдебно-строително-техническа експертиза е приел, че твърденият ремонт е бил извършен, но количеството на отделните извършени СМР и на вложените материали е било по-малко от твърдяното, т.к. площта на покрИ. е 70 кв.м., а вложеният труд е бил от лице, което не е действало като търговец.

Във въззвното производство е прието заключение на повторна съдебностроително-техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. Ю. К., съгласно което твърденият ремонт е бил извършен, като количеството на отделните извършени СМР и на вложените материали е за площ от 74,21 кв.м., а стойността им към лятото на 2019 г. е в размер на 9240 лв., в начислени ДДС и печалба върху стойността на вложените материали и стойността на труда.

По-голямата площ на покрИ. с 4,21 кв.м. вещото лице е констатирало поради наличието на удължаване на покривната конструкция в резултат на конструктивна особеност при изпълнение на таванската плоча над входа.

При така установените факти въззивният съд намира жалбата за частично основателна.

Безспорно е установено, че през лятото на 2019 г. Р. М. К. е извършила ремонт на покрИ. на съсобствената на страните жилищна сграда.

Ремонтът е бил извършен от свидетеля К. на приятелски начала, като положеният от него труд му е бил заплатен от Р. М. К..

Съгласно заключението на първоначалната експертиза стойността на труда е 2168,32 лв., без ДДС, а съгласно заключението на повторната експертиза тя е 2150,63 лв., без ДДС, включваща като отделни период труд, механизация и допълнителни разходи.

Стойността на вложените материали съгласно заключението на първоначалната експертиза е 5178,01 лв., с ДДС и 10% печалба, а съгласно заключението на повторната експертиза тя е 6128,96 лв., с ДДС, 10 % печалба и неописани разходи от 5 %.

Съдът намира, че следва да определи стойността на разходите за извършеният от Р. М. К. като остойности вложеният труд без ДДС и печалба, т.к. е установено, че ремонтът е бил извършен на приятелски начала от свидетеля К., като средноаритметична стойност от дадените от двете вещи лица суми, а именно на 2159,48 лв.

Вложените материали следва да бъдат остойностени съобразно заключението на повторната експертиза, което съдът кредитира като попълно, а именно на 6128,96 лв.

С оглед на това общата стойност на направените за ремонта разходи е 3

8288,44 лв., от която сума припадащата се на Р. А. К. половина е 4144,28 лв.

При това положение първоинстанционното решение следва да се отмени частично в отхвърлителната му част като в полза на Р. М. К. се присъди допълнително сума от 363,72 лв. /185,9 7 евро/, а в останалата му отхвърлителна част за разликата над 4144,28 до 11982,33 лв. следва да се потвърди.

Относно разноските:

При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК всяка от страните има право на разноски по съразмерност на уважената, респ. отхвърлената част от иска.

Въззивницата е направила разноски в производството в общ размер от 1071,12 евро за платени държавна такса от 83,86 евро, възнаграждение за вещо лице от 300 евро и 687,26 евро – адвокатско възнаграждение, съгласно представените доказателства и списък на разноските.

Процентното съотношение на допълнително уважената част от иска към материалният интерес е 4 % /0,04/, поради което в нейна полза следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на 42,84 евро /четиридесет и две евро и осемдесет и четири евроцента/.

В полза на въззИ.емата следва да се присъдят разноски във въззивното производство, в размер на 96 % /0,96/ от платеното от нея адвокатско възнаграждение от 600 евро, или 576 евро /петстотин седемдесет и шест евро/.

Присъдените в първата инстанция в полза на Р. А. К. разноски по претенцията по сметките не следва да бъдат редуцирани съобразно допълнително уважената част от иска.

В нейна полза са присъдени разноски в размер на 1026,63 лв., представляващи според първоинстанционният съд съразмерната на отхвърлената част от претенцията по сметките част от платеното от нея адвокатско възнаграждение.

От представеният договор за правна защита и съдействие е видно обаче, че страната е заплатила възнаграждение от 1500 лв. по претенцията по сметките, поради което присъдените на страната разноски обективно не представляват математически верен резултат като процентно съотношение на отхвърлената част от иска.

Не се е развило производство по реда на чл.248 от ГПК, поради което въззивният съд не следва да се произнася по въпроса за разноските по претенцията по сметките в първата инстанция, т.к. за да ги редуцира на практика следва да извърши произнасяне, каквото би било дължимо по подадена по реда на чл.248, ал.3 от ГПК частна жалба.

Относно обжалваемостта на съдебният акт:

Съгласно чл. 280, ал. 3 т.1 от ГПК /редакция съгласно ДВ, бр. 86/2017 г./ настоящото съдебно решение подлежи на касационно обжалване, т.к. цената на иска е над 5000 лв.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.3-то и чл.78, ал.3 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1153/17.12.2025 г. по гр.д.№ 1172/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта му, в която е отхвърлена претенцията по сметките по чл.30, ал.3 от ЗС на Р. М. К., ЕГН - **********, с адрес: гр. С., *** срещу Р. А. К., ЕГН – **********, с адрес: гр. К., *** за разликата над присъдените 3781,50 лв. до сумата от 4144,28 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл.30, ал.3 от ЗС Р. А. К., ЕГН – **********, с адрес: гр. К., *** да заплати на Р. М. К., ЕГН - **********, с адрес: гр. С., ***, сумата от още 185,97 е в р о / с левова равностойност 363,72 лв./, представляваща неприсъдената в първоинстанционното производство част от ½ от стойността на направените от Р. М. К. необходими разходи за неотложен ремонт на покрИ. на сграда с идентификатор № ***, с адрес: гр.

С.З., ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1153/17.12.2025 г. по гр.д.№ 1172/2024 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта му, в която е отхвърлена претенцията по сметките по чл.30, ал.3 от ЗС на Р. М. К., ЕГН - **********, с адрес: гр. С., *** срещу Р. А. К., ЕГН – **********, с адрес: гр. К., *** за разликата над 4144,28 лв. /четири хиляди сто четиридесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/ до претендираната сума от 11982,33 лв. /единадесет хиляди деветстотин осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки/.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р. А. К., ЕГН – **********, с адрес: гр. К., *** да заплати на Р. М. К., ЕГН - **********, с адрес: гр. С., ***, сумата от 42,84 евро /четиридесет и две евро и осемдесет и четири евроцента/, представляваща направени разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение във въззивното производство по съразмерност на уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Р. М. К., ЕГН - **********, с адрес: гр. С., ***, да заплати на Р. А. К., ЕГН – **********, с адрес: гр. К., *** сумата от 576 евро /петстотин седемдесет и шест евро/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство по съразмерност на отхвърлената част от иска.