Определение № 419 от 07.02.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 419 гр. София, 07.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20261800500022 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от К. В. П. срещу определението, постановено в открито съдебно заседание на 07.10.2025г. по гр.д. № 116/2025г. на Свогенския районен съд, с което е върната исковата молба, по която е било образувано делото, и е прекратeно производството по него.

Жалбоподателката настоява за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Оспорва мотивите към този съдебен акт. Твърди, че делото е продължило далеч извън разумния срок.

Описва в хронологичен ред действията на съда в продължение на девет месеца от изпращането на делото по подсъдност на Районен съд – Своге. Счита за необясним факта, че съдията- докладчик е променил датата на откритото съдебно заседание, за което страната била уведомена едва няколко дни след провеждане на заседанието. Изтъква, че в протокола от това заседание не било отразено изказването на процесуалния й представител относно прекратяване на производството по гр. дело № 116/2025г. в частта, с която е поискано обявяване нищожност на заповед № РД-08-270 от 01.04.2024г. на началника на РУО - София област и заповед № 110 от 02.04.2024г. на временно изпълняващата длъжността директор на ОУ „Елин Пелин“, с. Владо Тричков.

Счита, че с действията си съдията- докладчик е нарушил чл.344, ал.1 от Кодекса на труда, тъй като е игнорирал точка първа, точка втора и точка четвърта от тази разпоредба. Оспорва тезата на съдията за приложимост на Тълкувателно решение №1/2010г. от 30.03.2012г. по т.д. № 1/2010г. на ОСГК на ВКС, и извода му, че по процесните искове надлежен ответник е Основно училище „Елин Пелин“, с.Владо Тричков. Поддържа, че в настоящия случай това тълкувателно решение е неприложимо, тъй като е постановено през 2010г. и е издадено във връзка със Закона за народната просвета, който е отменен с §6 т. 1 от ПЗР към Закона за предучилищното и училищното образование (ДВ. бр. 79 от 13 октомври 2015г„ в сила от 01.08.2016г.). Прави извод, че поради това към процесния случай действащ и приложим е именно този закон. Цитира разпоредбата на чл.217, ал.2 от него, въз основа на която 1 прави извод, че ответник по делото следва да бъде Регионално управление на образованието (РУО) - София област, тъй като именно началникът на РУО сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища, а ищцата е назначена и уволнена от него. Сочи, че според нормата на чл.254, ал.2 от ЗПУО в изпълнение на своите функции и правомощия, началниците на Регионално управление на образованието издават заповеди, като именно на базата на такива ищцата е била назначена и - съответно уволнена. Прави извод, че е изключено, директорът на училището и самото училище да бъдат ответник по делото. Счита, че единствен ответник е началникът на Регионално управление на образованието - София област, издал процесиите заповеди. Моли съда да отмени обжалваното протоколно определение по гражданско дело № 202518800100116 и да върне делото за ново разглеждане от друг състав.

В срока за отговор е постъпил такъв от въззиваемия ОУ „Елин Пелин”, с. Владо Тричков, с който подадената частна жалба се оспорва. Въззиваемият изтъква, че на ищцата били дадени многократно разяснения и указания от страна на съда във връзка с отстраняване на нередовностите на исковата молба, вкл. за посочване на надлежен ответник по делото - както преди проведеното съдебно заседание, така и в самото заседание. Подчертава, че в това заседание процесуалният представител на ищцата изрично оттеглил иска срещу ОУ „Елин Пелин” с.Владо Тричков и го насочил срещу РУО- София област. Солидаризира се с постановените от съдията- докладчик съдебни актове, които счита за обективни, безпристрастни и основани на закона, при зачитане на участващите страни в производството и съдържащи ясни, точни и изчерпателни указания. Сочи, че съдът не може служебно по свой почин да измени съдържанието на исковата молба, както и обстоятелствата и твърденията изложени в нея. Моли съда да приеме частната жалба за неоснователна и да потвърди обжалваното определение.

Настоящият съдебен състав констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Внесена е и дължимата държавна такса.

От фактическа страна, съдът констатира, че 22.04.2024г. К. В. П., чрез адв.

В., е подала искова молба до АССО, с която е претендирала да се обявят за нищожни и недействителни Заповед № РД-08-270 от 01.04.2024г. на началника на РУО - София област и Заповед № 110 от 02.04.2024г. на временно изпълняващата длъжността директор на ОУ „Елин Пелин“, с. Владо Тричков, както и да бъде възстановена на заеманите от нея длъжности „директор“ и „начален учител“ в това училище, ведно със съответното парично обезщетение за времето, през което е останала без работа.

С Определение № 203 от 13.02.2025г., постановено по адм.д. № 479/2024г. на АССО, производството пред този съд е било прекратено, а делото - изпратено по подсъдност на Районен съд – Своге.

С разпореждане № 128 от 18.02.2025г. по гр.д. № 116/2025г. на РС- Своге съдията- докладчик е оставил исковата молба без движение и е дал указания за отстраняване на констатирани в нея нередовности.

В отговор на указанията, ищцата е подала молба от 11.03.2025г.

Преценявайки, че с тази молба не се изпълняват дадените указания, съдът е постановил Разпореждане № 208 от 11.03.2025г., с което отново е оставил исковата молба без движение, като е дал изрични указания за посочване на надлежен 2 ответник съгласно Тълкувателно решение №1/2010г. от 30.03.2012г. по т.д. № 1/2010г. на ОСГК на ВКС, както и за уточняване на исковите претенции.

На 15.04.2025г. е подадена нова молба от ищцата, с която заявява, че ответници по делото са началникът на РУО- София област и временно изпълняващият длъжността директор на ОУ „Елин Пелин“, с. Владо Тричков.

В молбата са възпроизведени формулировките на исковите претенции от предходната молба.

Констатирайки, че нередовностите на исковата молба отново не са отстранени, Свогенският районен съд е постановил Разпореждане № 362 от 28.04.2025г., с което за пореден път е оставил исковата молба без движение със съответни указания.

С молба от 30.05.2025г. ищцата е повторила вече формулираните претенции без промяна и уточнение.

С Определение № 213 от 02.06.2025г. (поправено с Определение № 253 от 25.06.2025г.) Свогенският районен съд е прекратил производството по гр. дело № 116/2025г. в частта, с която се иска обявяване на нищожността на заповед № РД-08270 от 01.04.2024г., издадена от Р. И., началник на Регионално управление на образованието - София област и заповед № 110 от 02.04.2024г., издадена от К. А. Д.

- временно изпълняващ длъжността „директор“ на ОУ „Елин Пелин“, с. Владо Тричково, общ.Своге, Софийска област, и е върнал исковата молба в съответните й части. Няма данни, това определение да е било обжалвано.

В деня след постъпване на отговор на исковата молба съдът е постановил разпореждане по чл. 312 от ГПК, с което се е произнесъл по доказателствените искания на страните, насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание и им е съобщил проекта за доклад.

Със становище от 30.09.2025г. ищцата е поискала отвод на съдиятадокладчик.

С Определение № 335/30.09.2025г. съдията- докладчик е оставил искането без уважение.

На 07.10.2025г. е било проведено единственото открито съдебно заседание по делото, в което процесуалният представител на ищцата отново е настоял, че ответник по делото е РУО- София област.

В отговор на изрични указания на съда, основани на Тълкувателно решение №1/2010г. от 30.03.2012г. по т.д. № 1/2010г. на ОСГК на ВКС, ищцата отново е заявила, че желае ответник по делото да бъде РУО- София област, а ОУ „Елин Пелин“, с. Владо Тричково, не е надлежен ответник по делото, като е оттеглила иска си спрямо последния.

При тези данни и с оглед изричните изявления на процесуалния представител на ищцата, съдът е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Неоснователно жалбоподателят поддържа, че надлежен ответник по делото е РУО- София област, а Тълкувателно решение №1/2010г. от 30.03.2012г. по т.д. № 1/2010г. на ОСГК на ВКС,

Също неоснователно жалбоподателят счита, че това тълкувателно решение било неприложимо в настоящия случай. Наистина, то е постановено през 2010г. и е издадено във връзка със Закона за народната просвета, който е 3 отменен с §6 т. 1 от ПЗР към Закона за предучилищното и училищното образование (ДВ. бр. 79 от 13 октомври 2015г„ в сила от 01.08.2016г.). От този факт, обаче, не произтичат претендираните от жалбоподателя правни последици. Следва да се има предвид, че това тълкувателно решение не е нито отменено, нито е загубило значението си, поради което представлява задължителна съдебна практика и към настоящия момент. То следва да се прилага и при действието на Закона за предучилищното и училищното образование, тъй като разпоредбата на чл. 37, ал. 4 от ЗНП (отм.), във връзка с които е постановено, е напълно идентична с разпоредбата на чл. 217, ал. 2 от ЗПУО в частта, касаеща правомощието на началника на регионалния инспекторат по образованието да сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища (какъвто е процесният казус). Това разрешение се възприема и от съдебната практика при действието на ЗПУО (напр. Решение № 327 от 31.10.2025 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 632/2025 г., Решение № 1516 от 13.12.2024 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 229/2024 г.) Поради това настоящият съдебен състав намира, че надлежен ответник по предявените от П. искове е самото училище (юридическото лице), а не Регионалното управление на образованието или неговият началник, независимо че трудовият й договор е бил сключен (респ. прекратен) от началника на РУО съгласно чл. 217, ал. 1 от ЗПУО.

Като допълнителен аргумент в подкрепа на този извод следва да се изтъкне, че в случая началникът на РУО е подписвал заповедите за назначаване и освобождаване на ищцата в качеството си на горестоящ спрямо работодателя орган по смисъла на чл. 61, ал. 2 от КТ. Същевременно, ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 от КТ е самият работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, т.е. в случая - училището като юридическо лице със самостоятелна правосубектност. В същия смисъл е правната теория от период след влизане в сила на ЗПУО (Мръчков В., Средкова Кр., Василев А., Мингов Е., „Коментар на Кодекса на труда“, изд. „Сиби“, 2021г., стр. 185, 186, 1066). В съответствие с горното биха били и последиците при евентуално уважаване на исковете – напр. обезщетението по чл. 225 от КТ следва да се изплати от бюджета на училището, а не от бюджета на РУО или от бюджета на Министерството на образованието.

По тези съображиня, противно на поддържаното от жалбоподателката, посоченият от нея единствен ответник (Регионално управление на образованието - София област, респ. неговия началник) не е надлежен такъв.

А след като тя не е насочила исковете си срещу надлежен ответник, въпреки многократно даваните й за това указания, правилно районният съд е прекратил производството като недопустимо.

Не обосновават обратен извод изтъкнатите в частната жалба доводи за прекомерна продължителност на делото, за промяна на датата на откритото съдебно заседание и за неотразяване в протокола от проведеното открито съдебно заседание на изказването на адв. В. относно частичното прекратяване на производството по гр. дело № 116/2025г. Всички тези обстоятелства нямат никакво значение за прекратяване на производството по делото, поради което съдът не ги обсъжда.