Решение № 268 от 07.03.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Варна, 02.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20223100502533 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 72217 от 21.10.2021 г., депозирана от община Варна, чрез юрк. Б., срещу решение № 2899 от 28.09.2022 г., постановено по гр. д. № 7088/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което жалбоподателят е осъден да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Е. Г. М. да упражнява правото си на собственост, като премахне антипаркинг скоба от приложената на л. 175 от делото схема, която приподписана от съда представлява неразделна част от настоящото решение, поставена на тротоара пред сграда с адрес: гр. Варна, ул. „Гаврил Кръстевич“ № 5, на основание чл. 109 ЗС.

В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Жалбоподателят сочи, че въздействието не създава пречки за ползването на имота. Позовава се на разпоредбата на чл. 64 ЗС, според която ищцата не може да противопостави във всички случаи упражняването на своето право на собственика на земята. Сочи, че недвижимите имоти не са използвани по предназначение, откъдето извежда извод, че не е доказано възпрепятстване за ползването им. Оспорва пасивната процесуална легитимация на община Варна по съображение, че действията не са неправомерни и не са извършени от ответника. Моли за отмяна на 1 решението. Претендира разноски.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на Е. Г. М., чрез адв. М. Б.. В същия се излагат доводи за неоснователността на жалбата. Сочи, че ответникът неправомерно е дал разрешение за поставяне на антипаркинг скоба, не е издал акт за премахването й и с това си поведение пречи на ищцата да упражнява своето право на собственост според предназначението му в пълен обем. Позовавайки се на съдебна практика, намира, че легитимирано да отговаря по иска по чл. 109 ЗС е всяко лице, което поддържа противоправното състояние в имота, а не само извършителят на действието. За правилно намира съобразяването на Наредба за организация на движението на територията на община Варна. Счита, че от приетите по делото писмени доказателства се установява, че са създадени пречки за използването на недвижимите имоти, доколкото входът към тях е през тротоара и металната врата. Твърди, че за използването на гаража по предназначение е необходимо да се осигури достъп до него, от който Е. М. е била лишена. Моли за потвърждаване на решението.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът – община Варна, не се представлява. В молба, депозирана от юрк. Б. се поддържа въззивната жалба. Моли за отмяна на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Въззиваемата, редовно призована за същото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 7088/2021 г. по описа на РС-Варна е образувано по предявен негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС от Е. Г.

М. срещу община Варна за преустановяване на неоснователните действия, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост, като премахне антипаркинг скоба, поставена на тротоара пред сграда с адрес: гр.

Варна, ***.

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на гараж с идентификатор № ***, със застроена площ от 21,88 кв. м., както и на офис с идентификатор № ***, със застроена площ от 28,66 кв. м., разположени в сграда, находяща се на адрес: гр. Варна, ул.

„Гавраил Кръстевич“ № 5. Сочи, че офисът е разположен на ниво – едно, като достъпът и до двата обекта се осъществява от пътното платно през тротоар /общинска собственост/ и входа на прохода към вътрешния двор. Твърди, че пред прохода на тротоара е монтирана антипаркинг скоба, която възпрепятства достъпа й до имота, посредством моторно превозно средство, респ. за упражняването на дейността й в рекламното ателие и галерия, посредством възпрепятстване на достъпа на автомобилите на клиентите.

2

Моли за постановяване на решение за осъждане на ответника да премахне антипаркинг скобата.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от община Варна, чрез юрк. М. Б.. В същия се излагат доводи за недопустимост на иска по съображения, че общината не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по иска по чл. 109 ЗС, доколкото неправомерните действия не са извършени от ответника. Сочи, че поставянето на антипаркинг скоба се регламентира в Наредба за организация на движението на територията на община Варна, като посочва, че процедурата започва по инициатива на заинтересованото лице. Твърди, че по молба с вх. рег. № ИИБ2000427ВН_001ВН/09.12.2020 г. на Е. Н. Д., в качеството й на собственик на парцела, върху който е построена сградата е разрешено поставянето на скобата. Сочи, че по жалбата на ищцата от 22.01.2021 г. е извършена проверка от страна на служители на община Варна, следствие, на която не са констатирани нарушения на изискванията за монтаж на антипаркинг скобата.

За недоказани намира доводите за възпрепятстване на ползването на земята.

Доколкото скобата е поставена върху тротоара, който е общинска собственост, счита, че не са извършени действия, с които се навлиза или препятства упражняването на правото й на собственост. Излага доводи, че община Варна не е автор на извършеното действие. Моли за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на предявения иск. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, и като взе предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установени следните фактически положения:

В производството е безспорно, че по силата на договор за учредяване на право на строеж от 9.09.2005г., обективиран в нотариален акт № 45/2005г., Т.Ив.С., Н.Ф.С. и Л.АтVМ., като съсобственици на УПИ IV-11, с административен адрес: гр. Варна, ***, взаимно си учредяват право на строеж за обекти от жилищна сграда, която предстои да бъде изградена в недвижимия им имот. Изрично в полза на „Спасов“ ЕООД е учредено право на строеж върху гараж № 1, със склад на първи и сутеренен етаж с обща площ от 50.54 кв. м., от които 21.88 кв. м. - на гаража и 28.66 кв. м. – на склада, при граници на гаража: проход, коридор, магазин, гараж № 2, вътрешен двор и на складовото помещение: машинно, изба № 10, калкан, вътрешен двор, изба № 9, избен коридор.

От представеното удостоверение № 0-38/11.04.2007 г., се установява, че жилищна сграда, състояща се от осем жилища, едно ателие, един магазин, един гараж, един гараж с офис, четири паркоместа в двора“, находяща се в УПИ IV-11 с административен адрес гр. Варна, ***, е

3 въведена в експлоатация.

Видно от съдържанието на представения констативен нотариален акт № 114/2007 г., рег. № 2088, дело № 272/2007 г. се установява, че „Спасов“ ЕООД е признат за собственик въз основа на реализирано право на строеж на офис с гараж № 1, разположен на първи етаж и сутеренен етаж, в жилищна сграда, с адрес: гр. Варна, община Варна, област Варна, ул. „Гаврил Кръстевич“ № 5, на първи сутеренен етаж с обща площ 50,54 кв. м., от които 21,88 кв. м. - на гаража и 28,66 кв. м. - на офиса, като офисът е бившият склад към гараж № 1, променен по време на строителството с екзекутивна документация.

По силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 197, том ІV, рег. № 6328, дело № 636/2016 г. по описа на нотариус Петър Петров, „Спасов“ ЕООД прехвърля на Е. Г. М. собствеността върху горепосочените обекти.

От съдържанието на представено удостоверение за наследници с изх. № АУ1155237ОД от 27.11.2020 г. на община Варна, се установява, че Е. Н. Д. е дъщеря на Н.Ф.С., починал на 23.05.2013 г.

Видно от представената молба с вх. рeг. № ИИБ20004274ВН от 30.11.2020 г., Е. Н. Д. отправя искане до дирекция „ИИБ“, община Варна за издаването на разрешение за поставянето на антипаркинг скоба на тротоарната площ пред гаража й, намиращ се на адрес гр. Варна, ул. „Гаврил Кръстевич“ № 5.

В производството от страна на Е. Г. М. е оспорена автентичността на депозираните молби и заявления от страна на Е. Д., представени в производството от страна на община Варна. Изрично ответната страна в молба от 21.03.2022 г. /л. 135 от делото на ВРС/ е заявила, че ще се ползва от представените и оспорени документи. В о. с. з. от 12.05.2022 г. е открито производство по реда на чл. 193 ГПК по оспорване истинността на молбата на Е. Н. Д. с рег. № ИИБ20004274ВН от 30.11.2020 г., намираща се на л. 53 от делото на ВРС, в частта относно положения подпис. Изрично в проведеното о. с. з. съдът е указал на община Варна, че носи доказателствена тежест да установи истинността на оспорения документ. Въпреки разпредЕ.та доказателствена тежест, на основание чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК, община Варна не е предприела каквито и да е действия във връзка с оспорването, поради което оспореният документ е изключен от доказателствения материал по делото от страна на първоинстанционния съд.

Видно от съдържанието на писмо от 9.12.2020 г., директорът на дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустройство“ при община Варна, дава на молитЕ.та Е. Н. Д. принципно съгласие за поставянето на съоръжения, с цел предотвратяване на нерегламентирано паркиране, от типа – антипаркинг скоба на тротоарните плочки пред подхода, водещ към гаражните клетки на сграда с адрес: гр. Варна, ***.

От съдържанието на представеното писмо с рег.

№

4

УСКОР2002525ВН_004ВН от 22.01.2021 г. на директора на дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустройство“ при община Варна, адресирано и до Е. М., се установява, че следствие на жалба от 14.01.2021 г. на последната е извършена проверка на място, като съобразно мястото на монтажа на скобата, не са констатирани нарушения по повод на монтажа на антипаркинг устройството.

В производството е представена строителна документация във връзка с процесната сграда, а именно: обяснителна записка от техническия инвестиционен проект, виза за проектиране, както и удостоверение № 0-38 от 11.04.2007 г. за въвеждане в експлоатация на строеж – „жилищна сграда с осем жилища, едно ателие, един магазин, един гараж, един гараж с офис, четири паркоместа в двора“, находяща се в УПИ IV – 11, кв. 573, 14 м. р., с административен адрес: гр. Варна, ***.

В първоинстанционното производство е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението, по която съдът кредитира като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните. От същото се установява, че проходът към вътрешния двор на процесната сграда обслужва самостоятелни обекти с идентификатори № *** - гараж, №

*** - офис, № ***, както и площ, предвидена за паркиране на автомобили. Експертът е заключил, че единственият възможен достъп до офиса е посредством вътрешна стълба от гаража.

Изрично е констатирал, че достъпът до горепосочените гараж и офис, чрез моторни превозни средства се осъществява единствено през прохода. Вещото лице след оглед на място е установило точното местонахождение на процесната антипаркинг скоба, а именно: пред прохода на жилищната сграда, на разстояние 1,10 м. от ръба на тротоара и на 2,51 м. от сградата, по средата на прохода, като изрично я е нанесъл на изготвената схема за разположение, която е неразделна част от заключението /л. 175 от делото на ВРС/. Излага, че скобата е монтирана в бетоновата настилка на тротоара, като от двете й страни са разположени антипаркинг колчета, които не препятстват достъпа до обектите с моторни превозни средства.