Решение № 105 от 19.06.2017, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е № гр. Плевен , 19.06. 2017г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Плевенски окръжен съд

, търговско отделение , в публично заседание на дванадесети юни , през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ

При секретаря А. Д., и в присъствието на

Прокурора…,като разгледа докладваното от

Съдията Данчев т.д.

№ 157 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид :

Постъпилата искова молба по която е образувано делото е от „***“АД-Гърция,чрез клона си с наименование „****** БЪЛГАРИЯ“, гр.София,ЕИК***,чрез пълномощника адв.Т.П.Н..,преупълномощен от Адвокатско дружество“***.“,с посочен съдебен адрес *** против „***“ООД/н/,гр.Плевен,ЕИКТ.П.Н. и Н.Б.С. , като са предявени искове с правно основание чл.646,ал.2,т.3 и по чл.646,ал.2, т.1 от ТЗ,които са предявени при условията на евентуалност, както и иск по чл.34 от ЗЗД вр.чл.55 от ЗЗД, с цена 188 015,83 лв.

Като съищец в производството е конституиран синдика на длъжника „***“ООД/н/,гр.Плевен - ВЕНЦИСЛАВА С.С..

ДОПУСНАТО Е встъпването на „*** „ АД като трето лице –помагач на страната на ищеца

„***“АД,което се обосновава с това ,че ищеца е прехвърлил търговското предприятие на клона си в Република България на „***“АД.

В исковата молба се твърди,че с решение от 30.08.2013г. на ПОС по т.д.№269/12г. по описа на същия съд и на осн.чл.630,ал.2 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на ответника „***“ООД/ Н/, гр.Плевен, ЕИКТ.П.Н., с НАЧАЛНА ДАТА -06.01.2012г.

, открито е производство по несъстоятелност на дружеството със законните от това последици. Твърди се също така ,че с решение от 10.06.2014г. по т.д.№269/12г. по описа на ПОС е спряно производството по несъстоятелност на осн.чл.632,ал.5вр.ал.1 ТЗ и че до тази дата синдикът не е предявил отменителни искове за попълване масата на несъстоятелността на длъжника,което представлява бездействие.Молбата за откриване на производството по несъстоятелност,по която е образувано т.д.№269/12г. на ПОС, е подадена на 30.11.2012г.

Същевременно,в периода след началната дата на неплатежостпособност-06.01.2012г., а именно на 01.10.2012г. длъжникът е извършил плащане чрез банков превод към втория ответник Н.Б.С. в размер на 188 015,83лв. за погасяване на свое парично задължение към това лице .

Ищецът счита,че за него е налице правния интерес в качеството му на кредитор на „***“ООД/н/,Плевен да предяви искове с правно основание чл.646,ал.2,т.3 от ТЗ и чл.646,ал.2,т.1 от ТЗ,при условията на евентуалност с оглед на обстоятелството дали се касае за погасяване на изискуемо или неизискуемо парично задължение към втория ответник,което действие на длъжника е извършено след началната дата на неплатежоспособността и се явява недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

Предявен е и акцесорния иск по чл.34 от ЗЗД вр.чл.55,ал.1 от ЗЗД за връщане на полученото от Н.С. в масата на несъстоятелност на първия ответник –„***“ООД/н/,.

В законовия срок по чл. 367 от ГПК не е постъпил писмен отговор от първия ответник „***“ООД/н/,Плевен. С оглед на това изрично му е указано ,че за него са настъпили последиците на чл. 370 от ГПК.

Постъпил е писмен отговор от втория ответник Н.Б.С. в който най-напред се прави възражение по допустимостта на предявените искове с позоваване на разпоредбата на чл. 649, ал.1 от ТЗ ,която предвижда едногодишен срок за предявяване на иска от датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, което е станало на 30.08.2013 г. с оглед на което крайният срок за предявяване на иска е изтекъл на 01.09.2014 г., докато искът в случая бил предявен на 03.09.2014 г. Развити са съображения и за необходимостта от спиране на производството по делото ,докато приключи въпроса за началната датата на неплатежоспособност на „*** „ ООД .

По съществото на спора е изразено становище ,че исковете са неоснователни ,тъй като „***“ ООД / в н./ е извършило процесното плащане в кръга на обичайната си дейност и то в т.см. попада под регулацията на чл. 646, ал.5 от ТЗ ,която пък изключва приложението на чл. 646 , ал. 2 т.1 и 3 от ТЗ. Сочи се ,че вземането , което е погасено произтича от договор за цесия ,като сумата е платена в срок по –малък от 30 дни от датата на падежа. Прави се доказателствено искане да бъде задължен ищеца да представи доказателства за това какъв е размера на неудовлетвореното му вземане към датата на подаване на настоящата искова молба,произтичащо от договора за кредит № 512/ 2007 г. на основание на което ищеца е конституиран като кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „*** „ООД /в несъст./

Постъпила е допълнителна искова молба от „***“АД-Гърция,чрез клона си с наименование „****** БЪЛГАРИЯ“, гр.София в която се поддържа становище ,че исковете са допустими ,тъй като исковата молба е подадена в срока по чл. 649, ал.1 от ТЗ ,по искането за спиране е изразено становище ,че то вече не е основателно с оглед наличието на окончателно решение по въпроса за началната дата на неплатежоспособността -06.01.2012г.

Прави се искане за задължаване на ответника Н.С. да представи в оригинал договора за цесия ,писмата за уведомяване за цесията ,двата договора за заем ,както и четирите анекса към тях.,като се прави възражение че те са симулативни / абсолютна симулация / ,тъй като задълженията по двата договора за заем и анексите към тях изобщо не съществуват , а датите на падежите им са уговорени непосредствено преди или след извършване на плащанията ,поради което не е налице основание за прилагане на чл. 646,ал. 5 от ТЗ.Счита се ,че процесните договори за заем са нищожни като привидни – чл. 26 ал.2 изр. 2 ,накрая от ЗЗД.

Счита се ,че е нищожна и сделката по прехвърляне на вземането на *** на Н.Б.С. ,поради невъзможен предмет на договора–липса на валидно вземане на сочената като заемодател *** / основание по чл.26, ал.2 предл.

Първо от ЗЗД / .

Прави се доказателствено искане за назначаване на

СИЕ,която да изследва дали сумите по двата договора за заем се били реално предоставени чрез банкови преводи в полза на ответника „***„ООД и по какъв начин са били осчетоводени.

Прави се и искане за допускане до разпит на свидетел за разкриване симулацията по отношение съдържанието на договорите и анексите.

Постъпил е допълнителен писмен отговор от Н.С. чрез пълномощника и адв.

К.П. в който е изразено становище ,че са неоснователни твърденията за симулативност на договорите за заем и цесия ,като се сочи ,че всички суми са били превеждани по банков път.Прави се искане за допълване задачата на Съдебно-икономическата експертиза с два въпроса ,формулирани в допълнителния отговор .

Най –напред ПлОС намира ,че исковете са допустими ,тъй като са предявени в едногодишния срок от откриване на производството по несъстоятелност,което е станало с решение от 30.08.2013г. с оглед на което срокът изтича на 01.09.2014 г. /който е първият работен ден след почивните 30 и 31.08.2014 г./ и поради това ,че исковата молба е подадена по пощата с клеймо от 01.09.2014г. ,макар да е постъпила в канцеларията на съда на 03.09.2014г.

С определение № 34 от

14.01.2015 г. Плевенски окръжен съд е спрял на осн. чл. 229, ал.1 т. 4 от ГПК производството по т.д.№ 162/ 2014г. до приключване с влязло в сила решение на спора относно началната дата на неплатежоспособността на длъжника „*** „ ООД / в несъст./.

След извършени служебни справки за движението на т.д.№ 269/2012 г. на ПлОС,касаещо спорния въпрос за началната дата на неплатежоспособността ,се установява ,че вече има влязло в сила решение по този въпрос,тъй като с решение № 76/ 08.04.2016 г. по в.т.д.№ 268/ 2016 г. на Апелативен съд-Велико Търново е било потвърдено решение № 166/ 30.08.2013г. по т.д.№ 269/ 2012г. на Плевенски окръжен съд, а решението на ВТАС не е било допуснато до касационно обжалване ,което е видно от определение № 778/ 12.10.2016 г. по т.д.№ 1627/ 16 г.на ВКС. От изложеното следва , че има влязло в сила решение определящо началната датата на неплатежоспособността на „*** „ООД / в несъст./ и тази дата е 06.01.2012г. С оглед на това вече е отпаднала процесуалната пречка за движението на т.д.№162/ 2014 г. на ПлОС ,поради което с определение № 812/20.10.2016 г. производството по делото е възобновено.

Съдът е намерил за основателно доказателственото искане на ищеца за назначаване на СИЕ,която да изследва дали сумите по двата договора за заем се били реално предоставени чрез банкови преводи в полза на ответника „*** „ООД и по какъв начин са били осчетоводени.Основателно е било също така и искането на ответника Н.С. за допълване задачата на тази СИЕ с два въпроса : 1. Как са били осчетоводени вземанията на Н.С. към „*** „през периода от предоставяне на заемните суми до 31.12.2012г. и 2 .За какво са били разходвани заемните суми ,връщането на които е предмета на настоящото дело и дали са били разходвани при и по повод текущата дейност на „*** „ ООД? Макар последният въпрос да включва в себе и правна преценка ,съдът го допуска във вида в който е формулиран от ответника,като все пак конкретната преценка дали се касае за обичайната текуща дейност на ответника „*** „ООД ще бъде извършена от съда на базата на посочеинте от вещото лице –икономист данни.

При наличието на писмен отговор от втория ответник може да се приеме ,че се признава от него извършеното от страна на „***“ ООД / в несъст./към Н.С. плащане на 01.10. 2012г.на сумата 188 015,83лв.

Съдът намира ,че всички обстоятелства свързани с движението на производството по несъстоятелност по т.д.№ 269/2012г. на ПлОС, подлежащи на обявяване в Търговския регистър, не се нуждаят от друго доказване от страните в този процес ,поради това ,че вписванията в Търговския регистър са достъпни както за страните, така и за съда.

Не е спорно и обстоятелството ,че лицето в чиято полза е извършено плащането на сумата 188 015,83лв.-Н.С. , е съпруга на управителя на „*** „ООД/ в несъст./ -Валентин Стоев.

По

Фактическата обстановка,обуславяща претенциите на ищеца :

По делото са представени с отговора на исковата молба от Н.С. два договора за заем :

1.договор от

19.02.2008 г. по който заемодател е лицето *** , а заемател е „*** “ООД за сумата 40 000 лв. с първоначално уговорен срок за връщане до 19.02.2009 г. / т.е едногодишен срок / . С анекс № 1 от 18.02.2009 г. срокът за връщане на заетата сума по този договор за заем е удължен до 30.06.2010 г. , а с анекс № от 30.06.2010 г. срокът за връщане на заетата сума е удължен до 30.09.2012г.

2. договор от 26.02.2009 г. по който заемодател е лицето *** , а заемател е „*** “ООД за сумата 50 000 лв. с първоначален срок за връщане – 31.12.2009 г.

,който срок впоследствие с анекс № 1 е удължен до 30.06.2010 г. , а с анекс № 2 към същия договор този срок е удължен до 30.09.2012г.

С договор за прехвърляне на вземане от 08.10.2011 г. ,сключен между ***/ цедент / и Н.Б.С. /цесионер / , цедентът прехвърля възмездно на цесионера срещу сумата от 90 000 лв. частично вземанията си и правата си по посочените по –горе два договора за заем , както следва :общо дължимата главница от 90 000 лв. /олихвяема сума /,както и сумата 25 957,89 лв. представляваща лихви по договорите за заем , при заплащане на цената от

90 000 лв. в срок до 08.10.2014 г.

Към договора за цесия е приложено и уведомление до длъжника „*** „ ООД ,изходящо от *** за прехвърлянето на вземането на Н.С. ,което уведомление е получено от единият управител на дружеството –длъжник - В. Ц..

Тъй като всички тези документи са били представени от ответника по иска във вид на заверени от него копия ,а ищецът е изискал тяхното представяне в оригинал ,то съдът е задължил ответника Н.С. да представи в оригинал всички тези документи .В о.с.з. на 13.02.2017 г. са представени оригиналите на договора за прехвърляне на вземане и на самото уведомление за извършената цесия , като съдът е констатирал идентичност на съдържанието на оригиналите и на вложените в делото заверени копия.

В следващото съдебно заседание от 13.03.2017г. вече са били представени и оригиналите на двата договора за заем и анексите към тях и е констатирана идентичност на съдържанието на оригиналите с това на заверените копия /констатация, отразена на л. 226 на гърба от делото / .

Заедно с това, в съдебното заседание от 13.02.2017 г. ответникът Н.С. чрез процесуалния си представител е представила във вид на заварени от страната копия още два договора за заем по които страна заемодател е вече самата тя –Н.С. , а заемател е „***“ ООД ,както следва: