Решение № 644 от 08.07.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. С., 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Р. при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20235530103605 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 60, ал. 1 ЗН, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 149, ал. 1 ЗЕ, чл. 42 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването (Обн., ДВ, бр. 25/20.03.2020 г.) и чл. 36, ал. 3 от Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на топлинната енергия (Обн., ДВ, бр. 10 от 4.02.2014 г., изм. и доп.), и чл. 60, ал. 1 ЗН, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Т. твърди в исковата си молба, че -, в качеството си на собственик на топлоснабдения имот, бил клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, били клиенти на ТЕ и длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Насочвал исковата си претенция срещу наследниците на починалия длъжник -, които в качеството си на съсобственици на процесния имот, били клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съгласно чл. 63, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, „при смърт на клиент - физическо лице, наследниците или лицето, придобило 1 жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.12, т. 12 (30-дневен срок), чрез подаване на заявление за промяна на партидата.“. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от ищеца на потребители за битови нужди в -, които се изготвяли от ищеца и се одобрявали от КЕВР към МС. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник, и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Ответницата не била упражнила правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея влезли в сила общите условия за продажба на топлинна енергия от ищеца на потребители за битови нужди в -, които били одобрени с решение от - г. на ДКЕВР, били публикувани във -, в сила от - г. В раздел IX от ОУ, заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение, в чл. 31, ал. 1, било определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. В този смисъл, задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, бил 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, като с приетите ОУ било регламентирано, че не се начислявала лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а в случай че клиентът изпаднел в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. С изтичането на последния ден от месеца ответниците изпадали в забава за тази сума и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД била начислявана законна лихва върху дължимите суми. С ОУ от - г. било установено, че клиентите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Съгласно ОУ от - г. ищецът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. От - г. (влизането в сила на ОУ от - г.) дружеството ежемесечно удостоверявало публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в присъствието на нотариус, като се съставяли констативни протоколи, които удостоверявали явяването на нотариус и 2 извършените действия по публикуване на данни за дължими суми за ТЕ, чрез осигуряване на интернет достъп до индивидуалните партиди на битовите клиенти в масивите на дружеството, който достъп се осъществявал чрез официалната уеб-страница на ищецът на. - използвал доставяната от ищеца топлинна енергия за абонатен № 180286 през процесния период м.05.2019 г. м.04.2021 г., както и за услугата дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., но не бил погасил задължението си. В изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна собственост, в която се намирал топлоснабденият имот, била сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма Б.. Въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имат били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – подпомагащата страна, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки, като съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравнителните сметки бил сума за доплащане, същата се добавяла към първата дължима сума за процесния период, а в случай, че резултатът от изравнителната сметка бил сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадали просрочените задължения, като се започнело от най - старото. Искането по същество е да се осъдят ответниците, като наследници на горепосочения им наследодател, да заплатят разделно на ищеца, сумата от 657.70 лева за главница от неплатена цена за доставена до процесния топлоснабден имот топлинна енергия /ТЕ/ за периода май 2019 г. – април 2021 г., с 94.79 лева мораторна лихва от 15.09.2020 г. до 15.09.2022 г., сумата от 48.22 лева за главница от неплатена цена за дялово разпределение за периода от август 2019 г. до април 2021 г., с 10.40 лева мораторна лихва от 01.10.2019 г. до 15.09.2022 г., и законна лихва върху главниците от подаване на исковата молба в съда до изплащането им, при 3 следните квоти: ответникът да бъде осъден да заплати половината, или 328.85 лева за главница от незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода май 2019 г. – април 2021 г., с 47.39 лева мораторна лихва от 15.09.2020 г. до 15.09.2022 г., с 24.11 лева за главница от неплатена цена за дялово разпределение за периода от август 2019 г. до април 2021 г., с 5.20 лева мораторна лихва от 01.10.2019 г. до 15.09.2022 г., а ответницата да бъде осъдена да заплати останалата половина, или 328.85 лева за главница от незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода май 2019 г. – април 2021 г., с 47.39 лева мораторна лихва от 15.09.2020 г. до 15.09.2022 г., сумата от 24.11 лева за главница от неплатена цена за дялово разпределение за периода от август 2019 г. до април 2021 г., с 5.20 лева мораторна лихва от 01.10.2019 г. до 15.09.2022 г., и законна лихва върху главниците до изплащането им, както и разноските по делото.

Ответникът -, редовно призован, не е подал писмен отговор, като в съдебно заседание заема становище, че и за двамата ответницата е платила исковите суми, за което я бил упълномощил да го извърши, както и че всички, каквото е трябвало е платено, а с подадения в срок отговор ответницата заема становище, че дължимата сума била платена на 18.10.2023 г., поради което моли да се прекрати делото, като прилагала заверено от банката платежно, а в съдебно заседание, редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

Третото лице Б. – помагач на страната на привлеклият го ищец, редовно призовано, не изпраща представител и не взема становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяването на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

От представеният от ищеца и неоспорен от ответниците нотариален акт № - г. на нотариус - се установява, че наследодателят на ответниците – -, е бил от закупуването му със същия н.а. на - г., до смъртта си на - г., собственик на процесния топлоснабден имот в -, - (л. 19-20 от прил. гр.д. № 28212/2023 г. на С.). Поради това на - г., след закупуването му, е подал заявление до ищеца за промяна на негово име на партидата за същия имот (л. 21-22 от прил. гр.д. № 28212/2023 г. на С.). От това му заявление и представените от ищеца исковата 4 му молба протокол от - г. от общо събрание и решение на същото събрание на посочената сграда – етажна собственост, в която се намира процесният топлоснабден имот, се установява, че същото събрание е избрало подпомагащата ищецът страна за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия в същата сграда (л. 21-27 от прил. гр.д.

№ 28212/2023 г. на С.). При това положение, съдът намери за установено по делото, че за периода от - г. до - г., включващ и исковия период, наследодателят на ответниците – - е бил битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ на доставяната от ищеца до топлоснабдения му имот топлинна енергия за битови нужди, поради което е имал за същия период открита при него партида за доставката й. Продажбата на същата енергия от ищеца се е осъществявала при представените с исковата му молба, и влезли в сила, публично известни общи условия (л. 11 от прил. гр.д. № 28212/2023 г. на С.).

Поради това съдът намери за установено по делото, че между ищецът и този наследодател на ответниците, е бил сключен за исковия период, при същите, задължителни за последния и без писменото им приемане от него съгласно чл.

150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ищеца на клиентите му в - - договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът се задължил да доставя такава до този процесен топлоснабден имот, при дялово разпределение на същата в сградата - етажна собственост от подпомагащата го страна, а посоченият наследодател на ответниците се задължил да му заплаща консумираната топлинна енергия от имота му по начина на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска, в 45-дневен срок от датата на публикуването от ищеца на издадените от него за дължимите суми фактури на интернет страницата му (чл. 155 ЗЕ и чл. 31, ал. 1 от общите условия).

Страните не спорят, а се и установява от представените от ищеца с исковата му молба и неоспорени от ответниците общи фактури №№ 1006726594/31.08.2020 г. и № 1013952337/31.07.2021 г., и справка (л. 28-32 от прил. гр.д. № 28212/2023 г. на С.), че за исковия период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., наследодателят на ответниците има неплатена цена от 657.70 лева за доставената му от ищеца за същия период топлинна енергия до топлоснабдения му имот, с 94.79 лева мораторна лихва за забава в плащането й от 15.09.2020 г. до 15.09.2022 г., както и неплатена цена от 48.22 лева за 5 извършената му за исковия период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. услуга за дяловото разпределение, с 10.40 лева мораторна лихва за забава в плащането й за периода от 01.10.2019 г. до 15.09.2022 г.

На - г. този наследодател на ответниците е починал (л. 45-46 от прил. гр.д. № 28212/2023 г. на С.). При това положение, приелите наследството му негови наследници, носят след смъртта му, пред ищеца, договорната отговорност за плащането на тези оставени в наследство от същия неплатени цени, с мораторни лихви за забава в плащането им, съобразно дяловете, които получават от наследството му (чл. 60, ал. 1 ЗН). Договорът има действие между страните по него, а спрямо трети лица – само в предвидените в закона случаи (чл. 21, ал. 1 ЗЗД). Поради това след смъртта на този наследодател на ответниците, задълженията му за плащане на тези горепосочени искови суми, тежи върху приелите наследството му негови наследници (чл. 60, ал. 1 ЗН).

Разпечатката съдържа 18 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f85d1e37-5c04-429a-af37-fd903d9d1995