Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6399 от 23.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2995/2026
Вид
Решение № 6399
Подписан
23.10.2026
В сила
23.10.2026
Състав
Татяна Димитрова, Дамян Ивайлов Христов, Вергиния Мичева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 3, б. "ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • Чл. 4 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 184 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 17 · Закон за особените залози
  • чл. 17,ал.3 · Закон за особените залози
  • чл. 7 · Закон за особените залози
  • чл. 8, ал. 3 · Закон за особените залози
  • чл. 8, ал. 4 · Закон за особените залози
  • чл.11,ал.1, т.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 6399 гр. София, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20261100502995 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба подадена от „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД срещу решение № 21612/26.11.2025г., постановено по гр. д. № 22342/2025г. на СРС, 46 с-в, с което са отхвърлени исковете на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу И. М. К., с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.240, ал. 1 и 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК , във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца: сумата от 2810 лева (две хиляди осемстотин и десет лева), представляваща дължима главница – задължение по договор за паричен заем № 4550738/29.07.2022 г., сключен между „Изи асет мениджмънт” АД и длъжника, сумата от 152.36 лева (сто петдесет и два лева и тридесет и шест стотинки) договорна лихва за периода 07.08.2022 г. – 27.08.2023 г., сумата от 454.57 лева (четиристотин петдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки) обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода 28.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.09.2024 г. до изплащане на вземането за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д.

№53742/2024 г. на СРС.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като се излагат 1 следните съображения: първата инстанция неправилно приела, че ищецът няма активна легитимация поради липса на изрично писмено съгласие от заложния кредитор съгласно чл.

17,ал.3 от ЗОЗ, тъй като прехвърлянето на вземането било извършено от цедента („Изи Асет Мениджмънт“ АД) в кръга на обичайната му търговска дейност, а съобразно трайната практика на ВКС в тези случаи цесията е валидна, поражда транслативен ефект и погасява залога спрямо придобитото вземане. Поддържа се, че СРС неправилно приел, че следва да отхвърли иска и тъй като с процесния договор било погасено предходно задължение по друг договор с цел заобикаляне на нищожни клаузи, тъй като предходният договор не бил предмет на производството пред СРС, не е бил изследван и ищецът не бил страна по него.

Твърди се, че съдът неправилно приел, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора била уговорена неустойка, представляваща скрита печалба за кредитора, тъй като процесният договор въобще не съдържал клаузи, уреждащи неустойки. По изложените съображения моли съдът да отмени процесното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи така предявения иск.

В законустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

За да постанови така обжалваното решение, първата инстанция е приела, че върху прехвърленото вземане предварително е бил учреден особен залог, а съгласно императивните норми на чл. 17, ал. 3 и чл. 8, ал. 3 от ЗОЗ, залогодателят няма право да се разпорежда със заложеното вземане без изричното писмено съгласие на заложния кредитор, вписано в ЦРОЗ. Предвид липсата на такова съгласие първата инстанция е прела, че договора за цесия е нищожен, а ищецът не е придобил процесното вземане. Посочено е още, че преведената от кредитора сума е използвана за погасяване на задължения по предходен договор за заем, с което кредитодателят целял да заобиколи нищожните си клаузи в предходния договор за заем. Прието е и, че предвидената „неустойка“ при неизпълнение на задължението за предоставяне на поръчител представлява скрита договорна лихва и тъй като тази сума не е включена в ГПР същия се явява недействителен на основание чл.22,ал.1, т.9 и 10 от ЗПК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи 2 императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай попада и в двете изключения посочени в тълкувателното решение, защото от една страна правилата на ЗПК са императивни и съдът следи за тяхното приложение служебно, а от друга по аргумент от чл.7,ал.3 от ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договор сключен с потребител.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно по следните съображения:

От представения по делото договор за паричен заем № 4550738/28.07.2022г., сключен между „Изи асет Мениджмънт“ АД – заемодател и ответника се установява, че заемодателят е предал на ответника заем в размер на 2810 лева, които последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия: срок на заема – 56 седмици; брой вноски – 56; размер на месечната погасителна вноска – 53.01 лв.; фиксиран годишен лихвен процент по заема – 10 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден – 0,03 %; обща сума дължима от заемателя – 2968.48 лв.; годишен процент на разходите по заема – 10.49 %.

В чл. 3 от договора изрично е посочено, че заемателят заявява, че желае, а заемодателят се съгласява, с отпусната заемна сума, посочена в чл. 2 да се погасят изцяло задълженията на заемателя, възникнали по повод Договор за паричен заем № 4334244, общо в размер на 2810.0 лева, като се направи прихващане между двете суми.

В чл. 14, ал. 1 е посочено, че заемателят заявява, че е уведомен за учредения върху вземането на Заемодателя по договора особен залог, вписван в ЦРОЗ към МП, а именно: 1.

Първи по ред особен залог върху всички вземания, произтичащи от сключени договори по кредитен продукт: Изи Кредит (Easy Credit) за регион „Север - Център", регион „Север Запад и регион „Север - Изток", учреден по силата на Договор за залог на вземания от 03.09.2012 г. в полза на „Обединена българска банка“ АД и всички анекси към него. 2.

Първи по ред особен залог върху съвкупност от настоящи и бъдещи вземания портфейл от вземания по продукт "Easy Мах", учреден по силата на Договор за учредяване на особен залог върху вземания от 11.05.2021 г., в полза на „Обединена българска банка" АД. 3. Първи по ред особен залог върху съвкупността от всички настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от отпуснати от Заемодателя договори за заем (редовни и с до 30 дни просрочие) съгласно кредитни портфейли по продукти Изи Кредит (Easy Credit) (с изключение на вземанията, произтичащи от сключени договори по този продукт за регион „Север - Център, регион „Север - Запад" и регион „Север - Изток"), Пенсионер (Pensioner) и Изи Месец (Easy Month), и втори по ред особен залог върху съвкупността от всички настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от отпуснати от Заемодателя договори за заем (редовни и с до 30 дни просрочие) съгласно кредитни портфейли по продукт Изи Кредит 3

(Easy Credit) за регион „Север - Център", регион „Север - Запал" и регион „Север - Изток, учреден по силата на Договор за учредяване на залог върху парични вземания от 15.07.2021 г. в полза на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД.

По делото не се спори и че ответника е заплатил по процесния договор сумата от 83, 60 лева.

По делото е представен и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г., сключен между „Изи асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на цедент и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, в качеството му на цесионер, с който страните се споразумяват, че Продавачът прехвърля на Купувача свои ликвидни и изискуеми Вземания, произхождащи от договори за заем по смисъла на Закона за задълженията и договорите и Търговския закон и договори за потребителски кредити по смисъла на Закона за потребителския кредит, които същият е отпускал на свои клиенти, като вземанията ще се индивидуализират в Приложение № 1 към договора. От представения заверен препис от Приложение № 1/01.11.2023 г. към горепосочения договор за цесия под № 92 фигурира вземане по договор за кредит 4550738 с длъжник И. М. К., с отпусната главница в размер на 2810 лв., общо дължимо по кредита към дата на продажбата– 3143.72 лв., в.т.ч. лихви за просрочие и такси.

По делото е представено и пълномощно с което цедентът е упълномощил цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания на дружеството, които то е цедирало съгласно рамковия договор, като по делото е представено и писмо, с което цесионера е уведомил длъжникът за извършената цесия.

При така установената фактическа страна от правна съдът намира следното:

На първо място настоящият състав на съда не споделя изводите на първата инстанция, че процесния договор е нищожен по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.17,ал.3 от ЗОЗ залогодателят няма право да се разпорежда, нито повторно да залага заложеното вземане без съгласието на заложния кредитор.

Противно на изложеното от първата инстанция ако залогодателя се разпореди със заложеното вземане без съгласието на кредитора, то сделката не е нищожна, а относително недействителна спрямо заложения кредитор, т.е. тя му е непротивопоставима.

Съображения за това са следните: Нормата на чл.17, ал.3 от ЗОЗ безсъмнено е забранителна, 4 но според настоящия състав нарушаването й не води до нищожност на сключената в противоречие с нея сделка. На първо място нищожност при сключване на сделка, в противоречие с чл.17,ал.3 от ЗОЗ, не е предвидено от самия закон, за разлика от други подобни случаи /напр. чл. 184 ЗЗД, 366 ЗЗД, чл. 486 ТЗ, чл. 602 ТЗ и др. /. Подобен извод не може да се изведе и при тълкуването на нормата, вкл. буквално, систематично и логически във връзка с останалите разпоредби от ЗОЗ, касаещи правата и задълженията на страните по договора за залог и извършването на разпоредителни сделки със заложеното имущество.

Аналогично на коментираното правило се съдържа и в чл. 8, ал. 3 ЗОЗ, който предвижда необходимостта от изрично съгласие на заложния кредитор, при това - вписано в ЦРОЗ и в съответния друг регистър, при извършване на разпоредителни сделки със заложеното имущество, извън посочените в чл. 7 ЗОЗ. В отлика от чл. 17 ЗОЗ обаче чл. 8, ал. 4 ЗОЗ, предвижда, че когато съгласие по ал. 3 не е дадено, приобретателят придобива правата върху заложеното имущество, обременени със залога, и има положение на залогодател. Това правило се прилага и по отношение на всеки следващ приобретател на заложеното имущество, освен ако той установи, че е бил добросъвестен. Настоящия въззивен състав намира, че посоченото правило следва да се приложи по аналогия и спрямо хипотезата на сключена сделка в нарушение на чл.17,ал.3 от ЗОЗ. Предвид горното съдът намира, че липсата на съгласие на заложния кредитор за сключване на процесния договор за цесия не обосновава нищожност на същия, поради противоречието му със закона, а води до непротивопоставимост на така сключения договор на заложения кредитор с първи по ред залог, респ. на тази относителна недействителност може да се позове единствено заложения кредитор и съдът не може да прогласи сделката за нищожна./ в този смисъл виж решение № 180/19.03.2024 г., постановено по в. т. д. № 60/2024 г. на Софийски апелативен съд недопуснато до касация с Определение № 3104 от 26.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1738/2024 г., II т. о., ТК/.

Съдът не споделя и изводът на първата инстанция, че процесния договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11,ал.1, т.1 от ЗПК, доколкото с него се предвиждала неустойка за непредоставяне на обезпечение, тъй като в чл.4 от договора такава клауза въоще не е предвидена.