Решение № 1199 от 23.10.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./……….2019 г. гр. ****

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА при секретар Димитричка Георгиева, като разгледа докладваното от съдията

Кавърджикова въззивно гражданско дело № 942 по описа за

2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на П.Н.К., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д.Я., против решение № 1331/01.04.2019г. по гр.д. № 5239/2018г. на 49-ти състав на ВРС, с което е признато за установено по иска, предявен от И.М.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу него, че дължи сумата от 14900

(четиринадесет хиляди и деветстотин) лева, представляваща сума по договор за правна помощ и съдействие от 18.05.2009г. с предмет защита и процесуално представителство по Дознание № 296/2004г. по описа на Пето РПУ ****, НОХД № 5236/2005г. на Районен съд - ***,

ВНОХД № 736/2007г. на Окръжен съд ****, Наказателно отделение и НОХД № 3087/2007г. по описа на Районен съд ****, Наказателна колегия, 23 състав във връзка с повдигнато от Районна прокуратура **** обвинение срещу К. в престъпление от общ характер включително за дадените множество устни консултации във връзка с гореописаното обвинение, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 09.02.2018 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1017/12.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 2021/2018 г. на ВРС, осъден е да заплати на И.М.Л., ЕГН: **********, с адрес: *** направените по ч.гр.д.№ 2021/2018 г. на ВРС разноски в размер на 1278лв. и направените пред първата инстанция разноски в размер на 1298 лв.

Поддържа, че неправилни и необосновани са изводите на ВРС с които е приключил откритата проверка за неистинност на процесния договор за правна помощ, като е следвало да бъде изключен от доказателствата по делото, на осн. чл. 194, ал. 2 предл. 2 от ГПК, но не е. Неправилно е възприет и разрешен от съда възражението за нищожност на договора поради липса на предмет и основание при подписването му. Неправилно съдът е разрешил въпроса за прекомерността на претендираното адвокатско възнаграждение.

Неправилно най-сетне ВРС не е възприел доводите за изтекла погасителна давност на претендираното от ищеца вземане по процесния договор.

Моли се да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск, като недопустим, евентуално да бъде отхвърлен изцяло депозирания иск, като неоснователен, евентуално да бъде отхвърлен иска в частта, в която претендираното възнаграждение за адвокатски услуги надхвърля справедливия/доказания размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от И.М.Л., ЕГН ********** ***, чрез адв. П.Г., в който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно, законосъобразно и мотивирано.

В с.з. на 17.09.2019г.

П.Н.К., чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба, а И.М.Л., чрез своя процесуален представител я оспорва, становище поддържано и в представените по делото писмени защити.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

В исковата си молба ищецът И.М.Л., чрез адв. **** излага, че е адвокат от Адвокатска колегия - **** и е защитавал ответника П.Н.К. по Дознание № 296/2004г. по описа на Пето РПУ *****, НОХД № 5236/2005г. на Районен съд - *****, ВНОХД № 736/2007г. на Окръжен съд *****, Наказателно отделение и НОХД № 3087/2007г. по описа на Районен съд ****, Наказателна колегия, 23 състав, във връзка с повдигнато от Районна прокуратура **** обвинение срещу К. в престъпление от общ характер, включително. даване на множество устни консултации във връзка с гореописаното обвинение. На 18.05.2009г. сключил с ответника, тогава подсъдим П.К., договор за правна помощ и съдействие, с предмет защитата /процесуално представителство/ по гореописаните дела. Договорено било адвокатско възнаграждение в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, от което сумата от 14 900 лева следвало да бъде платено по банков път в срок до 18.05.2015г. Обяснява високия размер на уговореното адвокатско възнаграждение с обстоятелството, че на ответника П.К. е било повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление от общ характер, с изключително негативен отзвук в обществеността, включително международната, тъй като в отнетия от П.К. автомобил /според обвинителния акт/ се е намирало петгодишно малолетно момиче, гражданин на Република *****. Оправдалите се очакванията за тежко и продължително наказателно производство, приключило все пак с оправдателна присъда. Делото било водено на две инстанции и върнато от ВОС на ВРС за ново разглеждане. Проведени били множество съдебни зседания. Същевременно се налагало пътувания от **** до **** за всяко заседание ,съпроводени с допълнителни разходи и загуба на време от страна на адвоката. Още в досъдебната фаза ищецът твърди, че е осъществявал множество устни консултации. По време на делото от 2004г. до 2009г. П.К. нямал възможност да заплати сумата от 14900.00лв., поради което адв. Л. осъществявал процесуално представителство, без да изисква незабавно плащане на дължимата сума, а отсрочил плащането с идеята, че все пак ще я получи. Сумата останала дължима към датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 2021/2018г. на 39-ти състав на ВРС като изискуемостта е настъпила на 19.05.2015г. Не е заплатена от П.К. и до момента. Моли се да бъде установено, че ответникт му дължи сумата от 14900.00лв., представляваща дължима такава по договор за правна защита и съдействие от 18.05.2009г., с предмет защита и процесуално представителство по Дознание № 296/2004г. по описа на Пето РПУ-****, НОХД № 5236/2005г. на ВРС, ВНОХД № 736/2007г. на ВОС и НОХД № 3087/2007г. на ВРС, всички те във връзка с повдигнатото от ВРП обвинение срещу К. в пппредстъпление от общ характер, включително даваните многобройни устни консултации с оглед посоченото обвинение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК-09.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед хза изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2021/2018г. на 39-ти състав на ВРС.

В отговора на исковата молба П.Н.К., действащ чрез адв. Д.Я. поддържа становище за недопустимост на иска, евентуално за неоснователност. Не оспорва факта, че адв. Л. е осигурявал правна защита по описаните досъдебни и съдебни производства. Оспорва останалите факти и обстоятелства, наведени в исковата молба - размера на дължимото възнаграждение, падежа за неговото плащане, валидността на представения договор за правна защита и съдействие и неговото съдържание.

Недопустимостта на иска мотивира с намерението си да установи, чее договорът за правна защита и съдействие е неистински докуммент по отношение дописания ръкописен текст, поради което за ищеца не би бил налице правен интерес, съответно активна процесуална легитимация да води иска. На следващо място прави възражение за нищожност на процесния договор за правна защита и съдействие, поради противоречие със (алтернативно - заобикаляне на закона). Адвокатското възнаграждение по наказателни дела се дължи и заплаща авансово. Единствено чл.

36, ал. 4 от ЗА допуска отлагане на плащането, но в случаите, когато е уговорен резултатвен хонорар, но по наказателни дела законът не допуска такава възможност. Договорите за правна защита и съдействие, подписани след извършването й и такива, в които е уговорено отлагане на плащането, противоречат хна закона, съответно го заобикалят. Процесният договор противоречи на чл. 14, ал. 3 от ЕКА. Адвокатът е поел защитата на подсъдимия, без предварително да му е съобщил размера на дължимото адвокатско възнаграждение, като в последствие, след приключване на съдебните производства, е претендирал такова, в размер надхвърлящ многократно минималния размер, определен съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. към момента на осъществяване на правната помощ. На същото основание договорът е унищожаем и поради измама. Ищецът ее въвел ответника в заблуждение досежно дължимия хонорар. Сумата в договора е дописана в последствие. Едва при предявяване на иска ответникът е разбрал за дължимия размер, то това е и моментът, в който е разкрил измамата и от тогава тече давността по чл. 32, ал. 2 от ЗЗД.

Сключеният договор за правна защита и съдействие, според ответника, има своето значение за страните, но не обвързва съда в преценката му за неговата законосъобразност и справедливост, което следва от разпоредбите на чл. 36, ал. 2 и 4 от ЗА.

Размерът следва де е справедлив и обоснован, съгласно фактическата и правна сложност на делото. Следващото наведено от ответника оплакване е, че процесният договор не отговаря на стандартите за първичен счетводен документ, очертани в чл. 6, ал. 1 от ЗС и при забраната на чл. 9 от същия закон, при предвидената в чл. 68 от същия закон административно-наказателна отговорност. Съдът не може да се дезинтересира, според страната, от решаване на въпроса доколко претендираният размер на адвокатското възнаграждение е доказан, обоснован и справедлив, и относно наказателните дела. Позовава се и на практиката на ЕСПЧ, цитирайки определени решения, спред които „правилата за разноскте следва да избягват налагането на прекомерен товар върху страните”, че те „не следва да съставляват неразумно ограничение на правото на достъп до съд” и разходите и разноските се възстановяват само дотолква, доколкото е доказано, че са били действително направени и необходими и са били разумни по размер”. В случая мнималното възнаграждение за една инстанция е в размер на 300.00лв., съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1. За три инстанции ив досъдебното производство възнаграждението би следвало да е в размер на 1200.00лв. За едната инстанция възнагражеднието обачеп е заплатено. Възнаграждението би следвало да се приеме, че е в размер на 900.00лв. Необосновано и прекомерно е претендираното такова от 14900.00лв.

Прави се възражение и за изтекла погасителна давност. Плащането на дължимото възнаграждение по наказателни дела не може да се отлага и по тази причина ответникът счита, че предявената претенция е погасена по давност, изтекла най-късно на 19.05.2014г., дори и да се прееме, че представеният договор за правна защита и съдействие е валиден. Освен това „разсрочено” се свързва с раздробяване на плащането, а ищецът не е ангажирал доказателства на колко вноски и с какъв падеж е разсрочено плащането.

Не се дължи възнаграждение по процесния договор и на още едно основание. Договорът е сключен с двама адвокати-адв. **** и адв. Л.. Неясно е на кой от двамата адвокати и в какъв размер възлиза задължението за заплащане на адвокатско възнаграждение. Договорът е и неистински, сключен при крайна нужда. Ответникът е бил принуден да подпише бланков вариант, предложен му от адв. ****. Ищецт, без съгласието му е добавил името си и размера на адвоокатското възнаграждение. Адв. Л. е многократно наказван от ВАС по дисциплинарен ред адвокат.

Моли за отхвърлянето на иска, като недопустим и изцяло неоснователен. Евентуално се моли да бъде отхвърлен за горницата над справедливия и/или доказан размер. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Съставът на ВОС има предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима за разглеждане. Тя е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежно легитимирано лице-ответник по делото, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес.

Следва произнасяне на съда по същество.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, както и предвид становищата на страните пред въззивната инстанция приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от ч.гр.д. № 2021/2018г. на 39-ти състав на ВРС се установява, че производството се развива след проведено заповедно такова по реда на чл.410 от ГПК, като в полза на заявителя-ищец И.М.Л. е издадена срещу ответника П.Н.К. Заповед № 1017 от 12.02.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 14 900 лева / четиринадесет хиляди и деветстотин лева/, представляваща дължимо възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.05.2009г. с предмет защита и процесуално представителство по Дознание № 296/2004г. по описа на Пето РПУ - ****, НОХД № 5236/2005г. на Районен съд - ****, ВНОХД № 736/2007г. на Окръжен съд - ****, Наказателно отделение и НОХД № 3087/2007г. по описа на Районен съд - ****, Наказателно отделение 23 състав, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 09.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 1278 лева /хиляда двеста седемдесет и осем лева/ разноски по делото от които: 298 лева платена държавна такса и 980 лева адвокатско възнаграждение. Видно, на 28.02.2018г. е връчено на П.Н.К. съобщение за издадената заповед за изпълнение и в срока по чл. 413 от ГПК, на 12.03.2018г. е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК. На 20.03.2018г. е съобщено на И.М.Л. постъпилото възражение. В предвидения в закона едномесечен срок, още на 11.04.2018г. е постъъпила в регистратерата на ВРС исоквата молба с правно осн. чл. 422 от ГПК.