Решение № 55 от 31.05.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Велико Търново, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Търговско дело № 20224100900023 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415 от ГПК във връзка с чл.

79 ЗЗД.

Ищецът, „О.А.И.“ ЕООД, ЕИК ..., представлявано от Й.К.Г. и пълномощник юрисконсулт А. П. твърди, че е носител на спорното право на вземане спрямо ответника А.

ЕООД и солидарно задължения с него втори ответник „С.С.“ ЕООД за сумата 35547,02 лв. – представляваща арендно плащане по сключен с първия ответник договор за аренда на земеделски земи с обща площ 691,067 дка., в землищата на подробно описани в исковата молба населени места, а плащането е за стопанската година 2020/2021г., цена на декар 26,29977 едро или годишно плащане 18174,90 евро. Това задължение следвало да бъде изпълнено в български лева. Твърди, че за забавеното изпълнение на главното задължение по договора за аренда, съгласно чл. 26 от Договора ответникът дължал и обезщетение в размер на 6255.04 лв., считано от 31.03.2020 г. до деня на подаване на заявлението по чл.

417 ГПК. За това вземане по ЧГД № 203/2021г. на Еленски районен съд била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист. След като било образувано изпълнително дело е постъпило възражение от страна на длъжника – „А.“ ЕООД. Вторият ответник е солидарен длъжник с първия, съгласно чл. 39 от Договора за аренда, а не поръчител. Предвид това ищецът моли съда да ги призовем с ответниците и след като доже твърденията си да бъде постановено решение, с което да бъде признато, че спорното вземане съществува. В допълнителна искова молба оспорва възраженията на ответника. Претендира разноски, включително и тези по заповедното производство.

1

ОВЕТНИКЪТ „А.“ ЕООД с ЕИК ..., представлявано от управителя Д.З.Т. и ответникът „С.С.“ ЕООД ЕИК ..., представлявано от управителя Д.З.Т. са подали отговор на исковата молба и допълнителен отговор на допълнителната искова молба. Оспорват предявения иск като неоснователен. Оспорва вземането на ищеца. Твърди, че липсва предаване земеделските земи, предмет на договора за аренда и те не са били годни за обработка. Ищецът не осигурил спокойно и безпрепятствено ползване на тези имоти.

Оспорва съдържанието на договора. Прави възражение за нищожност на договора в частта за уговорената неустойка. Възразява, че вземането по отношение на „С.С.“ ЕООД като поръчител било погасено по давност. Твърди, че ищецът злоупотребява с права. Твърди, че заради извършено служебно разпределение на земеделските земи на основание две заповеди на областния управител - № ПО-09-528/21.10.2020г. и № ПО -09-518/21.10.2020 г. за гр.

Златарица и с. Р. не е могъл да обработва земите, предмет на договора. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Видно от представения договор за аренда на земеделска земя от 30.07.2019 година с нотариална заверка рег. № ... от 30.07.2019г. на нотариус Й.Ц. и вписан в служба по вписвания при РС Елена, между ищеца „О.А.И.“ ЕООД, ЕИК ..., представлявано от Й.К.Г. и ответника „А.“ ЕООД с ЕИК ..., представлявано от управителя Д.З.Т. е сключен договор за аренда на земеделска земя по силата на който ищецът е предоставил на ответника „А.“ ЕООД земеделска земя общо 691,067 дка. за временно и възмездно ползване, които земи са подробно индивидуализирани и описани по площ, местност, землище и идентификационен номер в договора-чл. 1, срещу задължението на ответника за заплащане на уговореното в чл.

5 от Договора арендно плащане. Срокът на действие на договорът е за 5 стопански години от 1.10.2019 г. до 30.09.2024 година като за всяка година е уговорен размерът на арендното плащане. За стопанската година 2020/2021 година е уговорено плащане в размер на 18174,90 евро с падеж до 31.03.2020 година. Съгласно чл. 20 от Договора арендодателят предава арендуваната земя на аредатора, описана в чл. 1, и договорът има значението на приемопредавателен протокол. В договорът е отбелязано, че Арендаторът е въведен във владение на имотите от арендодателя. Имотите са огледани и приети. В този смисъл неоснователно се явява възражението на ответника „А.“ ЕООД относно неизпълнение на това задължение от ищеца като арендодател. Неоснователно е и възражението на ответниците, че е създадена пречка за ползване на земеделските земи, предмет на договора.

Вторият ответник „С.С.“ ЕООД ЕИК ..., представлявано от управителя Д.З.Т. е подписал договора като съдлъжник, който е поел задължението солидарно с арендаторът да отговаря за изпълнение на задълженията по договора, включително и за заплащане на цената по договора.

2

В чл. 26 от Договора за аренда страните са уговорили, че при забава на арендното плащане арендаторът дължи на арендодателя обезщетение за забавено изпълнение- лихва за забава в размер на 0.05% върху дължимата сума за всеки ден на забавата до окончателното плащане.

Ответникът представи и съдът пие като писмени доказателства Заповед № ПО-09528/21.10.2020г. и заповед № ПО -09-518/21.10.2020 г., издадени от Директора на ОД Земеделие Велико Търново чрез които на основание чл. 37в, ал. 4 и ал. 13 от ЗСПЗЗ и чл.

75а, ал.1, т. 3 от ППЗСПЗЗ е одобрено служебно разпределение на масивите за ползване за стопанската 2020/2021 г. за землището на гр. Златарица ЕКАТТЕ 30962 и за землището на с.

Р., ЕКАТТЕ 62877, измежду които ползватели на масива е и ответникът А. ЕООД.

Сравнителния прочит на описаните в Договора за аренда земеделски земи в землището гр.

Златарица и с. Р., и тези описани в посочените две заповеди, опровергава твърдението на ответника, че ищецът като арендодател не му е предал описаните в договора земеделски земи, а и че същите били предмет на посочените две заповеди.

Видно от приложеното към настоящото дело ЧГД № 75/2021 година по описа на РС Елена в полза на ищеца като заявител е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК № 44 от 25.03.2021 г. и изпълнителен лист въз основа на нея, с които е разпоредено ответниците по настоящото дело „А.“ ЕООД с ЕИК ..., представлявано от управителя Д.З.Т. и „С.С.“ ЕООД ЕИК ..., представлявано от управителя Д.З.Т., да заплатят солидарно на кредитора – ищеца по настоящото дело „О.А.И.“ ЕООД, ЕИК ..., представлявано от Й.К.Г. и пълномощник юрисконсулт А. П., сумата от 35547,02 лв., представляваща дължима арендна вноска за стопанската 2020/2021 година с падеж 31.03.2020 г. за ползване на земеделска земя по договор за аренда на земеделска земя от 30.07.2019г. с нотариална заверка на подписите рег. № .../30.07.2019г., сумата от 6255,04 лв.

– обезщетение за забавено плащане за периода от 31.03.2020 година до 22.03.2021 година, както и законната лихва върху главното вземане от 22.03.2021 година до окончателното плащане. Със заповедта за изпълнение са присъдени в полза на заявителя и разноските по заповедното производство в размер на 836,04 лв.платена държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. И двамата длъжници по заповедта са подали възражение по реда на чл. 414 от ГПК, което е породило правото за заявителя да предяви иска си по реда на чл. 422 от ГПК, което е и сторил в предвидения от закона срок.

Предвид установената фактическа обстановка, приета от съда като безспорна, се налага следните правни изводи:

Предявен е установителен иск по . 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК във връзка чл. 79 от ЗЗД от заявителя по ЧГД № 75/2021 г. по описа на РС - Елена против длъжника, по отношение който е поискано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, като се иска да бъде установено съществуването на вземането по заповедта, включително и направените разноски.

По допустимост на иска:

3

Предявеният иск е допустим по отношение на искането да бъде прието за установено съществуването на вземането, за което по ЧГрД № 75/2021 г. на РС Елена е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. Искът е предявен при условията на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Разгледан по същество предявеният установителен иск по чл. 422, ал.1 от ГПК се явява основателен и съдът следва да го уважи като такъв, по изложените правни съображения:

Безспорно се установи, че въз основа на сключен между ищеца и първия ответник договор за аренда на земеделски земи, подписан от втория ответник като съдлъжник – солидарен, е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се явява кредитор – арендодател на ответника предоставил за временно възмездно ползване на първия ответник земеделска земя срещу задължението да му бъде плащана цена – арендно плащане за всяка стопанка година, конкретно уговорена по стойност и с конкретен падеж.

Ответната страна не спори съществуващият с ищеца договор, неговите параметри – предмет и цена, освен това, че ищецът не бил изпълнил задължението си да предаде земеделските земи. Ответникът оспорва като нищожна и клаузата относно уговорената неустойка, твърдейки че е прекомерна. Двете наведени възражения са неоснователни. Видно от съдържанието на договора зземеделските земи са предадени на ответника „А.“ ЕООД и последният е въведен във владение, като изрично в договора е вписано, че съставлява и приемо-предавателен протокол. Неоснователно е възражението на ответника, че следвало да има нарочен отделен такъв. В договора земеделските земи са ясно индивидуализирани, ответиците са подписали договора без възражения и са се съгласили с неговото съдържание.

Липсва каквото и да било възражение в тази насока. Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът е създал пречки и не е осигурил безпрепятствено и спокойно ползване на земеделските земи предмет на договора за аренда. Липсва и какъвто и да било идентитет между земеделските земи, описани в договора за аренда и тези, описани в заповедите по чл.

37а от ЗСПЗЗ, посочени по-горе. Следователно ищецът се явява изправна страна по договора за аренда като арендодател. По делото ответникът не доказа извършено надлежно плащане и по този начин изпълнение на задължението по чл. 6, ал. 1 от Договора за аренда на земеделски земи от 30.07.2019 година. Съгласно чл. 20а от ЗЗД договорът има силата на закона за тези, които са го сключили и всяка от страните дължи изпълнение по него, в противен случай ще търпи санкциите от неговото неизпълнение. Съгласно чл. 79 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава. Безспорно се установи в хода на производството, че ищецът има качеството на изправен длъжник, а ответникът А. ЕООД – неизправен длъжник – не е изпълнил задължението си да заплати цената по договора – арендното плащане за стопанската 2020/2021 година. Ответникът С.С. ЕООД е подписал договора и е поел задължението като солидарен длъжник. Неоснователно е възражението, че по отношение на него е изтекла давност като за поръчител. Вторият ответник не е поръчител по смисъла на чл. 138 от ЗЗД. Участва в договора за аренда като страна по него, а не като страна по 4 договор за поръчителство. Изрично е посочен в договора като съдлъжник по договора за аренда.

Вземането, предмет на предявения установителен иск и се цели да бъде установено, е това, за което по ЧГрД № 75/2021 г. по описа на РС Елена е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. В заповедното производство заявителят – ищецът в настоящото производство е отправил искане за главница в размер на 35547,02 лв., което съставлява левовата равностойност на 18174,90 евро арендно плащане за стопанската 2020/2021г. и законна лихва от датата на подаването на заявлението до окончателното плащане, и за сумата от 6255,04 лв. – лихва за периода от 31.03.2020 г.до датата на подаване на заявлението. Последната е изчислена съгласно чл. 26 от Договора за аренда.