Решение № 115 от 06.03.2026, Районен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Ямбол, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20252330100565 по описа за 2025 година

Производството е за делба, във фазата по допускане на делбата.

Образувано е по предявен от Т. М. М., Р. П. Р., П. П. Р., Т. С. Т., М. С. С., Н. П. В., И. Т. И. и А. Т. И. против П. Д. З., Т. З. Д., П. З. Ч. и И. В. Ч. иск за делба на три недвижими имота – ниви, находящи се в землището на с. Д., подробно описани в исковата молба, придобити по силата на смесен фактически състав – наследствено правоприемство и прехвърлителна сделка по време на брака на последните двама ответници.

Прави се и искане по реда на чл. 537,ал.2 от ГПК за отмяна на КНА от 19.02.2024 год. в частта над 1/24 ид.ч.

В исковата молба се посочва, че ищците и ответниците притежават в съсобственост , недвижими имоти, находящи се в землището на с. Д. – ПИ с идентификатор № *** с площ 4003 кв.м., ПИ с идентификатор № *** с площ 17997 кв.м. и ПИ с идентификатор № *** с площ 26 994 кв.м.Описаните земи били възстановени с Решение на ПК Т. от 20.11.1998 год. на общия наследодател М. С. И.. Последният имал съпруга от втори брак и четири деца. Т.к. вторият брак бил сключен след одържавяването на земите, на *****.1968 год. , последващата съпруга починала преди възстановяването им, както и от този брак нямало родени или осиновени деца, същата се явявала последващ съпруг по смисъла на чл. 9а от ЗН.

На 16.02.2024 год. ответницата П. З. се сдобила с КНА по отношение на 1/5 ид.ч. от два от имотите, като на същата дата прехвърлила на ответника П. Ч. срещу задължение за издръжка и гледане посочените ид.ч. Ищците считат, че ответницата З. притежава само 1/24 ид.ч. от имотите, а давностно владение не е налице, по подробно изложени съображения. Посочват също и, че ответницата З. не може да прехвърли повече от притежаваните от нея 1/24 ид.ч.от имотите на ответника Ч., който към момента на сделката бил в брак с ответницата Ч., като двамата в условията на СИО 1 придобили само и единствено 1/24 ид.ч. от посочените два имота.

С оглед на всичко изложено се иска да бъде допусната съдебна делба между ищците и ответниците при посочени квоти, както и на осн. чл. 537,ал.2 от ГПК да бъде отменен КНА от 16.02.2024 год. в частта над 1/24 ид.ч.

Ответницата Т. Д. оспорва иска като неоснователен. Посочва, че сега узнава за делбените имоти, т.к. помни, че майка й П. З., заедно с баща й приживе са стопанисвали същите, обработвали са ги, отдавали са ги под наем, получавали са рентно плащане. Смята, че в делбата следва да бъдат включени всички наследници на М. С.. Твърди, че всички наследници желаят да поделят наследствените имоти.

Ответницата И. Ч. заявява, че част от наследниците са споделили с тях, че едва сега разбират за наследствените имоти, вкл. са разговаряли за доброволно уреждане на отношенията.

В депозирания отговор ответникът П. Ч. оспорва иска като неоснователен. Едва след като станал собственик на 1/5 ид.ч. от процесните имоти бил потърсен от ищеца Т. Т., който му обяснил, че едва сега научава за имотите и желае да получи своя дял от тях. Последният не се съгласил на доброволно уреждане на отношенията. Излага,че документът за собственост на майка му е валиден, като същата владеела и ползвала посочената ид.част и никой досега не бил имал претенции.

Ответницата П. З. оспорва ИМ като неоснователна. Оспорва твърденията на ищците за наличие на хипотезата на чл. 9а от ЗН , т.к. липсвали доказателства за периода на одържавяване на земята и моли да бъдат конституирани като съделители посочени наследници. Заявява, че оспорва представеното от ищците Удостоверение за наследници от 10.10.2024 год. на кметство с. Д.. Посочва, че наистина ползва и владее 1/5 ид.ч. от процесните два недвижими имоти, а с КНА не се засягат правата на собственост на ищците и техните наследствени квоти. Някои от тях едва в края на 2024 год. разбрали за съществуването на имотите . Моли да бъде допусната съдебна делба при квоти , определени съобразно закона и всичко валидни документи за собственост.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищците.

Ответниците , редовно уведомени, не се явяват.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С решение №*****/20.11.1998 год. на ПК – Т. е възстановено правото на собственост на наследниците на М. С. И. върху следните недвижими имоти, ниви, находящи се в землището на с. Д. - №№ *******, *******; *******.

Видно от представеното удостоверение за наследници №***/10.10.2024 год. общия наследодател М. С. И. е починал на ****** год. , като е оставил следните наследници по закон – Г. П. И. – съпруга от втори брак, поч. на ****** год. ; Р. М. С. – син, поч. на ***** год. ; Т. М. Ч. – дъщеря , поч. на ****** год. ; П. М. С. – син, поч. на ******* год. и М. М. Т. – дъщеря, поч. на ******* год.

От представения препис – извлечение от акт за сключен граждански брак е видно, че наследодателят М. С. И. е е сключил граждански брак с Г. П. И. на *****.1968 год.

С НА за собственост на недвижим имот , придобит по силата на наследство и давностно владение ***/16.02.2024 год. П. Д. З. е била призната за собственик на 1/5 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** и Пи с идентификатор № ***.

2

С НА за прехвърляне на собственост на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ***16.02.2024 год. П. З. е прехвърлила на П. Ч. собствената си 1/5 ид.ч. от гореописаните имоти срещу задължението да й осигури пожизнено гледане и издръжка.

По искане на страните е изискано е приложено в цялост НД ***/2024 год.

От удостоверение ***/21.05.2025 год. на кметство с. Д. се установява, че между общия наследодател и лицата С. Т. К., И. Т. П. , Х. Т. Д. и Д. И. Д. няма родствена връзка.

С писмо вх. № *****/19.06.2025 год. кметство с. Д. удостоверява, че след справка в регистъра на населението на с. Д. е констатирано, че от брака на М. И. и Г. И. няма родени деца, вкл. М. И. не е биологичен баща, нито е осиновил посочената в удостоверението му за наследници С. К..

От удостоверение за родствени връзки от 09.10.2025 год. на наследника на общия наследодател – П. М. С., се установява, че негов баща е М. И., майка Н. И., както и братя и се стри – Р. С., Т. Ч. и М. Т..

Прието е още писмо изх. № *******/30.07.2025 год. на , в едно с преписка № ****/1992 год., като видно от документите в същата М. И. е внесъл в ТКЗС ниви, с направен опис през 1958 год.

По искане на ответниците е извършена справка от ОСЗ – Т. – Я., видно от която, за имотите предмет на делба за стопанските 2021/2022 и 2022/2023 год. има сключени едногодишни договори за наем подписани в качеството на наемодатели от П. П. Р., А.

Т. И.,П. З. Ч..

Събрани са и гласни доказателства, посредством разпита на двама свидетели.

В показанията си св. В. , съпруг на ищцата Н. В. посочва, че знае имотите на съпругата си. През 1998 год. ги въвели във владение, намирали се в землището на с.

Д.. Първите години имало едно лутане , но повече от 20 години те били отдавани при двама арендатори – Р. М. и Г. Ж.. Никой не бил правил опит самостоятелно да вземе нивите.Тогава били поделени на4 и наследниците си вземали рентата на 4. Т.к. В. била единствен наследник на баща си нейната част била ¼. Свидетелят е присъствал, когато съпругата му взема рента. И останалите наследници си взимали полагаемото се.

Нито П., нито друг бил обработвал земята сам.Земята била 49 дка и не била поделена.

Съпругата му лично подписала договор за наем, за аренда. Не е присъствала когато останалите наследници си вземат рентата, но те са му казвали, че си я взимат. Имало неофициална подялба на имотите, П. била наследник, а не собственик.

Св. И. – братовчед на ответницата П. З. посочва, че познава отдавна нея и съпруга й З.. Нивите били в Д. и е виждал З. и той ми е казвал, че майка му , която отглеждал му обещала да даде нейния дял на него. Нивите имал от дядо си, който се казвал З.. От него знаел, че му се полагат 12-13 дка, Нивите били възстановени 1998 год.Тогава всеки си работел земята. Около 2000 година хората започнали да си отдават земята на арендатори и тази нива мисли, че я е работил арендатора Д. Ж.. Сега я работел същия арендатор. . След смъртта на мъжа си П. получавала рента за нивата. Нивата за която говори свидетелят била около 10-12 дка.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявения иск е с правно основание чл.34 ЗС, както и искане по чл. 537,ал.2 от ГПК.

3

По силата на чл.344, ал.1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът следва да се произнесе по въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съделител.

В процесния случай липсват безспорни факти и обстоятелства. Отвениците оспорват правилното конституиране на страните в процеса, твърдейки , че следва в делбата да участват и наследниците на втората съпруга на общия наследодател , оспорват се квотите в съсобствеността, вкл. се твърди, че ответницата П. З. е придобила по наследство и давностно владение 1/5 ид.ч. от два от делбените имота – ниви.

На първо място съдът намира , че страните в делбения процес са надлежно конституирани. Безспорно се установи по делото, че общия наследодател М. С. И. е сключил граждански брак с Г. И. на *****.1968 год. , т.е. след включване на собствените му земеделски имоти в ТКЗС през 1958 година. Освен това от събраните многобройни доказателства /подкрепени и от изявлението на ответницата З. в о.с.з./ се установява, че от брака им няма родени деца /което е и житейски логично предвид възрастта им към датата на сключването му/, няма и осиновени деца. Г. И. е починала през 1987 година. Имотите са възстановени с Решение на ПК от 1998 година.

По смисъла на чл.91а ЗН одържавените или включени в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации имоти, собствеността върху които се възстановява, съставляват новооткрито наследство по смисъла на чл. 1 от ЗН. Според задължителната съдебна практика - т. 2 от ТР № 1 от 04.11.1998 г. по гр. дело № 1/98 г. на ОСГК, при новооткритото наследство не се променя времето и мястото на откриване на наследството, а оттам- и кръгът на наследниците. На общо основание /чл. 1 ЗН/ наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя и това е моментът, към който се определят и призованите към наследяване лица, като единственото изключение от това правило се съдържа в нормата на чл. 9а ЗН относно правата на наследниците на последващия съпруг. Чл. 9а ЗН ще намери приложение при следните кумулативни предпоставки: 1. Гражданският брак да е сключен след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС и други селскостопански организации 2. Съпругът да е преживял съпруга-собственик. 3. От брака да няма родени или осиновени деца. 4. Последващият съпруг да е починал преди възстановяването на собствеността.

В процесния случай всички предпоставки са налице , поради което и Г. И. има качеството на последващ съпруг по смисъла на разпоредбата на чл. 9а от ЗН.

Когато един имот е съсобствен поради придобиването му по наследство, за да бъде придобита по давност наследствената част на другите наследници, не е достатъчно само целият имот да се владее от единия сънаследник. Сам по себе си фактът на осъществяване на фактическата власт върху имота не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение, като основание за придобиване по давност на идеалните части на останалите сънаследници. Приема се, че такъв наследник е владелец само на собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се превърне във владелец на целия имот и да придобие собственост върху целия имот по силата на давност, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и сънаследници, т.е. да доведе до знанието им намерението си да свои имота изцяло и да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у тях съмнение за новото си субективно отношение към вещта. Следователно от гледна точка на доказването на собствеността следва да се установи не само, че наследникът е ползвал имота в продължение на 4 законоустановения срок от време, но също така и факта, че намерението му да го държи за себе си е било изрично демонстрирано пред останалите наследници.