Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 22 от 06.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2236/2025
Вид
Определение № 22
Подписан
06.01.2026
В сила
06.01.2026
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Радослав Петков Радев, Недялка Димитрова Свиркова Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. Пловдив, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно частно гражданско дело № 20255300502236 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба против разпореждане №4139/19.05.2025г. по ч.гр.д.

№8437/2025г. по описа на РС-Пловдив,ХХIV гр.с-в,за изменение размера на присъденото адвокатско възнаграждение.Моли се за отмяна на разпореждането и постановяване на друго,с което да се уважи молбата и да се намали присъденото адвокатско възнаграждение.

В срока е постъпил отговор на молбата от ответника Етажна собственост,с който счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства с оглед становището на страните,установи следното:

Производството по делото е било с правно основание чл.410 от ГПК против горепосочения ответник.Приключило е с уважаване на заявените претенции спрямо него,като на ищеца са били присъдени разноски в размер на 400лв.

Така постановеното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди поради следното:

Действително делото е с ниска степен на фактическа и правна сложност,но посочените основания за отмяна на разпореждането не се споделят от настоящата инстанция,тъй като жалбоподателя е станал причина за завеждане на производството,тъй като не е изплатил задълженията си спрямо ЕС,а същите са заплатени едва след образуване на производството.Следователно станала е причина за завеждане на производството.

По отношение на твърдението за прекомерност настоящата инстанция намира същото за неоснователно,тъй като е съобразено с НМРАВ и по специално разпоредбата на чл.7,ал.2 от същата предвижда заплащането на адвокатското възнаграждение да става при 1 определени суми и определен минимум,какъвто в случая не е игнориран.Това е така,защото чл.7,ал.2,т.1 предвижда заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. да става при интерес до 1000лв.В настоящия случай интереса е до 1000лв.,при което съдът е определил минималния размер от 400лв.Следователно не е надхвърлен минимума в НМРАВ,поради което жалбата се явява неоснователна.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. К. А. с ЕГН-********** със съдебен адрес:гр.П.,ул.“Г. П.“ №...,ет....,офис ... против разпореждане №4139/19.05.2025г. по гр.д.№8437/2025г. по описа на РС-Пловдив,ХХIV за намаляване размера на адвокатското възнаграждение като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2