Определение № 5929 от 18.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5929 гр. София, 18.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002103212 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е с касационна жалба от В. Г. Ш., подадена чрез пълномощник адв. Н. А. от АК – П., срещу въззивно решение № 381 от 23.03.2023 г. по в.гр.д. № 20235300500121/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, постановено по иск за делба на фаза допускане на делбата, в частите му относно това кои са съсобственици на делбеното имущество и какви са техните дялове.

В касационната жалба са направени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено в обжалваната част, като делбата се допусне между тези съделители и квоти, както са били посочени в първоинстанционното решение.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди наличие на основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, предл. трето ГПК за допускане касационно обжалване.

Насрещните страни по касация – К. К. Б., И. П. Б., Т. М. К., Е. М. С., Г. Д. З., Д. Т. Т. и Д. Т.

Т., не са взели становище по касационната жалба.

Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е и процесуално допустима.

Производството по гр.д. № 772/2021 г. по описа на РС - Асеновград е образувано по предявения от В. Г. Ш. срещу К. К. Б., Т. М. К., Е. М. С., Г. Д. З., Д. Т. Т. и Д. Т. Т. иск за 1 делба на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място] [улица], ет. 2, на втори етаж, с предназначение жилище, с площ 102,71 кв.м., ведно с принадлежащите към него избено помещение № 2 с площ 15,61 кв.м., сушилня № 1 с площ 36,43 кв.м., таванско помещение № 1 с площ 10,95 кв. м. и 47,89 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот при съседи: на същия етаж - няма, под обекта – самостоятелни обекти в сграда с идентификатори № ***** и № *****, над обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, и на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***** по КККР на [населено място], находящ се в [населено място] [улица], ет. 1, с предназначение гараж, с площ 17,40 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, под обекта - няма, над обекта – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****.

С протоколно определение № 194/18.03.2022 г. първоинстанционният съд е конституирал като страна в производството и И. П. Б..

С решение № 351/09.11.2022 г. РС – Асеновград е допуснал делба на гореописаните имоти между съделители и при квоти, както следва:

- 36/48 ид.ч. за В. Г. Ш.;

- 2/48 ид.ч. за Г. Д. З.;

- 1/48 ид.ч. за Д. Т. Т.;

- 1/48 ид.ч. за Д. Т. Т.;

- 4/48 ид.ч. за К. К. Б.;

- 2/48 ид.ч. за Т. М. К.;

- 2/48 ид.ч. за Е. М. С..

Искът е отхвърлен по отношение на съделителката И. П. Б..

Първоинстанционното решение е обжалвано пред ОС – Пловдив от Т. М. К., И. П. Б., Е. М.

С. и К. К. Б., в частта относно кръга на наследниците, между които е допусната делба на имотите, и размера на квотите им, както и в частта, в която искът за делба е бил отхвърлен спрямо И. П. Б.. Навели са твърдения за неправилност на изводите на пъроивнстанционния съд, че процесните имоти са придобити в режим на СИО само от наследодателите на страните – В. и М. Б., както и че съдът не е обсъдил всички представени писмени доказателства – заповеди на ОбНС – гр. Асеновград, в резултат на което неправилно е приел, че имотите са придобити на основание отстъпено право на строеж като обезщетение за отчужден недвижим имот единствено от В. Б., но не и от неговата майка Е. Б..

За да отмени решението на РС – Асеновград в обжалваните части относно съделителите и техните квоти, въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че е налице съсобственост по отношение на делбените имоти. Намерил е, че със Заповед № 697/03.11.1986 г. ОбНС – гр. Асеновград, на основание чл. 95 ЗТСУ, са отчуждени за ЖСК кв. 314а, описани недвижими имоти по плана на [населено място], сред които и имот с планоснимачен № * в кв. 314а, находящ се на [улица], като собствениците В. К. Б. и Е. К. Б. се обезщетяват с един общ тристаен апартамент в ЖСК 314а, А., който на основание чл. 102 ЗТСУ (отм.) да се запише само на името на В. К. Б.. След тази заповед е издадена друга 2

Заповед № 346/14.09.1987 г. на ОбНС – гр. Асеновград, в която е записано, че на основание чл. 95 ЗТСУ се отчуждават за ЖСК кв. 314б, недвижими имоти по плана на [населено място], между които и имот с планоснимачен № * в кв. 314б, находящ се на [улица], собственост на В. М. К., В. К. Б. и Е. К. Б., като собствениците В. К. Б. и Е. К. Б. се обезщетяват с право на строеж на едно общо тристайно жилище, върху предвиденото петно VI, в източната част на парцел * – комплексно строителство, със задължение да изградят тристайно жилище в предвидената по КЗСП двуетажна жилищна сграда, по стопански начин, в завършен вид в двегодишен срок, без в тази заповед да има отбелязване по чл. 102 ЗТСУ (отм.). Въз основа на тези заповеди е издадено разрешение за строеж № 119/27.04.1990 г. на името на В. М. К., В. К. Б. и Е. К. Б., с което е отстъпено право на строеж по цитираните заповеди, като на първо място е отбелязана Заповед № 346/14.09.1987 г. През 1990 г. В. К. и В. Б. сключили договори за делба на новострояща се сграда в имот с планоснимачен № *, кв. 314б, парцел * по плана на [населено място], по силата на който В.

Б. получил в дял първи жилищен етаж от сградата и гараж № 2, които съгласно Удостоверение № 94-В-77/22.02.2021 г. на Община Асеновград съответстват на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори № ***** и № *****. В договора за делба също е цитирана Заповед № 346/14.09.1987 г. на ОбНС – гр. Асеновград.

При анализа на тези писмени доказателства, въззивният съд е стигнал до извода, че относима за делбените имоти е именно Заповед № 346/14.09.1987 г. на ОбНС – гр.

Асеновград. В предходната Заповед № 697/03.11.1986 г. ОбНС – гр. Асеновград е посочен друг квартал на отчуждения имот, макар да съвпадат номера на имота и улицата, посочени са също друго мероприятие и друг начин на обезщетение, поради което съдът е приел, че отбелязването в нея на основание чл. 102 от ЗТСУ (отм.) предоставеният апартамент да се запише само на името на В. Б., не може да се отнесе и към издадената в последствие отчуждителна заповед, в която няма такова посочване. Констатирал е, че не са представени доказателства за извършено прехвърляне по реда на чл. 102 ЗТСУ (отм.) на полагащото се обезщетение и от Община Асеновград, след изискване на отчуждителната преписка за имота, като е представена само първата отчуждителна заповед от 1986 г. Не били представени и доказателства за спазване на формата, предвидена в чл. 102 ЗТСУ (отм.) за прехвърляне на обезщетението при отчуждаване на недвижим имот – писмена с нотариална заверка на подписите. Поради това въззивният съд е счел, че правото на строеж е било учредено в полза на Е. и В. Б., като след реализирането му те са станали съсобственици при равни права на построеното въз основа на отстъпено право на строеж на тристайно жилище.

Установено е, че към датата на издаване на строителното разрешение – 1990 г., В. К. Б. е бил в брак с М. Г. Б.. Съдът е стигнал до заключение, че тъй като жилищната сграда е била изградена по време на брака на В. Б., той е придобил своята идеална част от построеното в режим на СИО със съпругата си М. Б., на основание действащия към момента на придобиването чл. 19 СК (отм.). Предвид изложеното поради липса на участие на всички съсобственици в делбата на общата вещ – построената жилищна сграда, съдът е извел, че договорите за делба на новострояща се сграда от 28.06.1990 г. и 24.07.1990 г. са недействителни на основание чл. 75, ал. 2 ЗН и чл. 34, ал. 2 ЗС. Същите обаче са приети като 3 доказателство, че това е апартамента, изграден по съгласие на съсобствениците в построената жилищна сграда въз основа на отстъпеното като обезщетение право на строеж, както и начало на давностно владение върху имота.

При така формираните изводи въззивният състав е посочил, че е налице условието да бъде разгледано наведеното пред първата инстанция евентуално възражение за придобиване по давност от съпрузите В. и М. Б. на делбените имоти. Същото е прието за неоснователно, тъй като, макар от свидетелските показания да са установени обстоятелствата, че М. и В. Б. са живели в процесния имот от построяването му, че никой друг не го е ползвал, че не е имало спорове с никой относно собствеността на имота, че никой, включително наследниците на М.

Б., не са предявявали някакви претенции спрямо собствеността на жилището и всички роднини са били в добри взаимоотношения по между си, тези доказателства не били достатъчни, за да се приеме, че е своена от страна на съпрузите и частта, притежавана приживе от Е. Б.. Не са събрани никакви доказателства от кога и как В. Б. е противопоставил намерението си да владее за себе и частта, притежавана от майка му, а след смъртта й наследствената част на своите братя, нито как тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Съдът е приел, че няма данни Е. Б. да е знаела за сключения без нейно участие договор за доброволна делба и да не се е противопоставила, нито е установено да е извършила някакви действия, от които да се извежда знанието, че имотът, построен въз основа на остъпеното и на нея право на строеж, се владее единствено от сина й В.. Поради това съдът е счел, с оглед начина, по който е установено владението, че е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и липсват доказателства за извършени от В. Б. действия, от които да се изведе промяна на намерението за държане на чуждите идеални части, демонстрирано спрямо останалите съсобтвеници.

В заключение съдът е приел, че имотите, построени въз основа на отстъпено право на строеж, са придобити при режим на съсобственост между Е. Б. с дял в размер на 1/2 идеална част и М. и В. Б., при режим на СИО, с дял останалата 1/2 идеална част. Е. Б. е починала през 1993 г. и е наследена от нейните синове при равни квоти – К. К. Б., В. К. Б. и М. К. Б., които са придобили по наследство по 1/6 идеална част от съсобствеността. М. К. Б. е починал през 2002 г. и е оставил за наследници съпругата си И. П. Б. и двете им дъщери Т.

М. К. и Е. М. С., които придобиват по наследство по 1/18 идеална част от делбения имот. В.

К. Б. е починал през 2012 г., при което е прекратена съпружеската имуществена общност и съпругата му М. Б. получава 1/4 идеална част от имота на това основание и 2/3 идеални части от притежаваната от В. Б. част от имота по наследство, доколкото е съпруга, която наследява с братя и сестри, тъй като от брака си нямат деца, няма и възходящи. В. Б. оставя в наследство 1/4 идеална част от прекратената СИО и 1/6 идеална част, получена по наследство от майка си, или общо 5/12 идеални части. От тях 10/36 (5/12*2/3) получава по наследство съпругата му М. Б., а 5/36 (5/12*1/3) получават при равни части брат му К. К. Б. и дъщерите на починалия преди него негов брат М. – Т. М. К. и Е. М. С.. Така К. К. Б. получава и 5/72 идеални части от имота по наследство от брат си В., а Т. М. и Е. С. по 5/144 идеални части. След смъртта на съпруга си М. Б. става собственик на 1/ 4 идеална част от имота от прекратената СИО и 10/36 по наследство от съпруга си, или общо притежава 19/36 4 идеални части от съсобствеността.

С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 109, том 1, дело 105/2013г. М. Б. е прехвърлила на сестра си В. Ш. 2/3 идеални части от делбените имоти. Прехвърлителката е притежавала 19/36 идеални части, като с посочения акт се е разпоредила с 24/36 от имота, или свръх притежаваните от нея права, поради което и разпореждането с 5/36 идеални части от имота, които не е притежавала, не е противопоставимо на действителните собствениците и не произвежда действие. Така приживе М. Б. се е разпоредила изцяло с притежаваната от нея част от имота в полза на сестра си В. Ш., която е придобила правата й в съсобствеността, до размера на притежаваното от нея, а именно до 19/36 идеални части. Поради това след смъртта й на 19.01.2019 г., в наследството от нея не е останала собственост върху делбения имот и по отношение на нейните наследници Г. Д. З. (син на починалата й сестра Е. З.), Д. Т. Т. и Д. Т.