Решение № 4610 от 31.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4610 гр. София, 31.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100507975 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 5439/06.04.2023 г. по гр. д. № 8267/2022 г. по описа на СРС, 38 св, са отхвърлени изцяло предявените от Д. Ц. Д. лично и като ЕТ „Х.М. - Д. Д.“ срещу НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ отрицателни установителни искове по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 10 768,20 евро /21060, 77 лв./ - главница по договор от 30.10.2005 г. за безвъзмездна помощ, сумата от 1 486,27 евро /2906, 89 лв./ - лихва за периода 28.12.2007 г. - 23.03.2010 г., лихва върху главницата от 23.03.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 929,35 лв. юрисконсултско възнаграждение и 479,35 лв. - държавна такса и разноски по делото, за които суми на 06.12.2010 г. е издаден изпълнителен лист от 06.12.2010 г. по ч.гр.д. № 757/2010 г. на Районен съд Каварна.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 126128/05.05.2023 г. на Д. Ц. Д. и ЕТ „Х.М. – Д. Д.“ срещу решението. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете по чл. 439 ГПК да бъдат уважени. Сочи, че първоначално образуваното ИД № 111/2011 г. по описа на ДСИ при РС Каварна е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 28.10.2019 г. и без значение за спора се явявало, че е образувано второ ИД.

Въззиваемият НАП оспорва подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените по делото разноски. Излага, че от 10.02.2012 г. до 02.05.2019 г. пр-вото по ИД е било спряно на осн. чл. 420 ГПК и 1 давностен срок в полза на длъжника не е текъл. На 04.02.2019 г. взискателят НАП е поискал извършването на действия по изпълнението. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Решението е валидно и допустимо. При обективно съединяване на исковете, какъвто е настоящия случай, за подсъдността е меродавна цената на отделните искове, а не сборът от цената на всички искове. В случая са предявени няколко обективно съединени искове, всеки един от които е с цена ненадвишаваща сумата от 25 000, 00 лева. Към датата на подаване на исковата молба, а и към датата на даване ход на устни състезания пр-вото по ИД е висящо, поради което искът е допустим.

С иска по чл. 439 ГПК се оспорва дължимостта на сумите по изпълнителния лист поради обстоятелства, изключващи изпълняемото право в неговата цялост, например изтекла давност, плащане, прихващане. Фактите следва да са такива, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание / ако е проведено исково производство/ или след изтичане на срока за подаване на възражение, ако ИЛ е издаден по влязла в сила заповед за изпълнение. Факти, настъпили преди приключване на съдебното дирене или преди изтичане на срока за подаване на възражение, са преклудирани като установени със сила на пресъдено нещо.

В случая с исковата молба е предявен иск по чл. 439 ГПК от длъжника по ИД Д.

Ц. Д. лично и като ЕТ „Х.М. - Д. Д.“ срещу взискателя НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ. Ищецът твърди, че вземанията по ИЛ от дата 06.12.2010 г. по ч.гр.д. № 757/2010 г. на Районен съд Каварна, които са частни държавни вземания, са недължими като погасени по давност. Твърди непредприемане на валидни изпълнителни действия по ИД № 111/2011 г. на ДСИ при РС Каварна след 28.01.2023 г. в срок от повече от 5 години. Излага, че това ИД № 111/2011 г. на ДСИ при РС Каварна е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 28.10.2019 г., а образуваното ново ИД № 10/2021 г. на ДСИ при РС Каварна е без значение.

С отговора на исковата молба ответникът взискател оспорва иска. Навежда, че в исковата молба не е посочено, но в периода 10.02.2012 г. – 02.05.2019 г. изпълнението по ИД № 111/2011 г. на ДСИ при РС Каварна е било спряно на осн. чл. 420 ГПК по искане на длъжника, поради което не е налице период на бездействие от страна на взискателя. Последният с молба от 04.02.2019 г., входирана по делото под вх. № 55/11.02.2019 г., е поискал извършването на действия по изпълнението - налагане на запор, но с постановление от 28.10.2019 г. ИД е прекратено поради перемпция.

Образувано е ИД № 111/2011 г. на ДСИ при РС Каварна, по което са наложени исканите запори.

Решението следва да се потвърди като правилно. В отговор на оплакванията по жалбата въззивният съд приема следното.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по време на изпълнителния процес давността не се счита за спряна, понеже кредиторът може да избере дали да предприема действия като иска прилагането на нови изпълнителни способи или не. Постановките на Постановление на ВС № 3/1980 г. са обявени за неактуални по съображенията, че то се отнася до принудителното изпълнение на 2 вземанията на социалистическите организации, по които се е провеждало служебно ръководене на изпълнителния процес. Според тълкувателното решение при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като е без значение дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето от ЧСИ по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Считано от датата на предприемане на последното валидно изпълнително действие започва да тече нова погасителна давност, като за давността е без значение кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1 , т. 8 ГПК. Като изпълнителни действия, чието предприемане прекъсва давността, са посочени: налагането на запор и възбрана, присъеднияване на кредитора, възлагане на вземане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан до постъпването на суми от проданта или на плащания от трети лица. Не прекъсват давността: изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние, извършването на справки, назначаването на експертиза, извършването на разпределение на постъпили по делото суми и плащането въз основа на разпределението. Признанието на длъжника за съществуване на вземането също прекъсва давността.

Според решение № 170/17.09.2018 г. по к.д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д.

№ 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства.

В случая не е било спорно, а и се установява от писмените доказателства, че ИЛ от дата 06.12.2010 г. по ч.гр.д. № 757/2010 г. на Районен съд Каварна е издаден в полза на кредитора НАП срещу въззивника и длъжник Д. Ц. Д. лично и като ЕТ „Х.М. - Д.

Д.“ за следните суми: сумата от 10 768,20 евро /21060, 77 лв./ - главница по договор от 30.10.2005 г. за безвъзмездна помощ, сумата от 1 486,27 евро /2906, 89 лв./ - лихва за периода 28.12.2007 г. - 23.03.2010 г., лихва върху главницата от 23.03.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 929,35 лв. юрисконсултско възнаграждение и 479,35 лв. - държавна такса и разноски по делото. Установява се безпротиворечиво от представените съдебни решения и актове на ДСИ при РС Каварна, че И Л о т 06.12.2010 г. е издаден по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 757/2010 г. на Районен съд Каварна за горепосочените суми. Вземанията, предмет на ИЛ, са частни държавни вземания.

Приложимият давностен срок е 5-годишен.

С решение № 313/07.10.2014 г. по в.гр.д. № 403/2014 г. по описа на ОС Добрич /л. 34 / по предявените искове по чл. 422 ГПК е признато за установено, че вземанията по ИЛ съществуват и са дължими. Решението на ОС Добрич е влязло в сила на 18.02.2016 г., когато не е допуснато до касационно обжалване с определение № 154/18.02.2016 г. по к.д. № 297/2015 г. по описа на ВКС /л. 43/.

Въз основа на ИЛ и постановеното незабавно изпълнение е образувано ИД № 111/2011 г. на ДСИ при РС Каварна на 14.12.2011 г. В този смисъл са констатациите в решение № 80/11.03.2020 г. по гр.д. № 87/2020 г. по описа на ОС Добрич, образувано по реда на чл. 435 и сл. ГПК /л. 61/, както и удостоверение изх. № 1434/20.07.2022 г. по ИД № 111/2011 г. на ДСИ при РС Каварна на л. 76 и л. 71.

3

Течението на започналия да тече на 06.12.2010 г. петгодишен давностен срок е спряно на осн. чл. 420 ГПК. С определение № 57/10.02.2012 г. по заповедното гр.д. № 757/2010 г. по описа на РС Каварна на осн. чл. 420 ГПК е спряно изпълнението по ИД № 111/2011 г. на ДСИ при РС Каварна поради представяне на убедителни писмени доказателства по см. на чл. 420 ГПК. Според настоящия състав действието на спирането по чл. 420 ГПК е отпаднало на 18.02.2016 г., когато е влязло в сила решението по иска по чл. 422 ГПК. Така в периода 10.02.2012 г.- 18.02.2016 г. изпълнението е било спряно и не са основателни доводите на ищеца, че е налице бездействие от страна на взискателя по смисъла на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

В този период 10.02.2012 г. - 18.02.2016 г. течението на давностния срок е преустановено временно, като до 10.02.2012 г. са изтекли 1 г. и два месеца от давностния срок. След датата 18.02.2016 г. изпълнението е възобновено по силата на закона и до изтичането на давностния срок остават 3 г. и 10 м. или той би изтекъл на 18.12.2019 г.

Видно от удостоверение изх. № 1435/20.07.2022 г. от ДСИ на л. 76 и от молбата на л. 77, то действително на дата 11.02.2019 г./т.е. преди изтичане на давностния срок/ взискателят е поискал извършването на действие по изпълнението, а именно налагане на запор.

С разпореждане от 20.02.2019 г. ДСИ е отказал да извърши действието поради липса на доказателства за изричната отмяна на определение № 57/10.02.2012 г. по заповедното гр.д. № 757/2010 г. по описа на РС Каварна. По искане на взискателя с определение № 241/02.05.2019 г. по заповедното гр.д. № 757/2010 г. по описа на РС Каварна изрично е отменено определението за спиране; това определение от 02.05.2019 г. е представено по ИД, но отново действието не е извършено. С постановление 28.10.2019 г. / 80/ ИД № 111/2011 г. на ДСИ при РС Каварна е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК.

С решение № 80/11.03.2020 г. по гр.д. № 87/2020 г. по описа на ОС Добрич, образувано по реда на чл. 435 и сл. ГПК /л. 61/ жалбата на взискателя против постановление 28.10.2019 г. е оставена без уважение. Съдът е приел, че след датата 18.02.2016 г. изпълнението е възобновено по силата на закона, а молбата на взискателя е от 2019 г.

С подаването на молба от 11.02.2019 г. преди изтичане на давностния срок взискателят е поискал извършването на действие по изпълнението, а именно налагане на запор. При непредприемане на изпълнителното действие от СИ преди изтичането на срока по причина, която не зависи от волята на кредитора /както е в случая/, давността се счита за прекъсната с отправяне на искането. Прекъсването на давностния срок е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. Съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Бездействие от страна на взискателя е налице само ако поисканите нови способи съгласно искането не са се осъществили по причина, за която взискателят отговаря – например след дадени указания не е внесъл такси. В този смисъл са Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК и Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК.