Решение № 1295 от 26.10.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1295 гр. Варна, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20223100501442 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, образувано е по въззивна жалба от Н. П.

М., чрез адв.И. /ВАК/ против Решение № 260173 от 18.03.2022 година, постановено по гр.дело № 15 193/2020 година, по описа на ВРС, с която е била отхвърлена исковата претенция на ищеца против В. Т. С. по чл.108 от ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът - Н.

П. М. е собственик на 1/4 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № *** по КК, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо имота от 15.12.2015 г., находящ се в гр. Варна, *****, с площ от 170 кв.м, при съседни имоти с №№ ***, ***, *** и ***, придобити въз основа на наследствено правоприемство и договор за покупко[1]продажба, обективиран в нотариален акт № 30, том VI, рег. 4160, дело № 1123/1941 г., и за осъждане на ответника да му предаде владението върху тях, както и в частта с която е бил осъден ищеца да заплати в полза на В. Т. С., ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от 875 лева (осемстотин седемдесет и пет лева) за сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.Също според жалбата съдът неправилно е отчел изслушаните пред него свидетели, като липсва адекватна преценка на техните показания; също според жалбата не се е установило по несъмнен начин ответникът да е изключителен собственик на процесния имот и следователно не са основателни аргументите за придобиване на имота по давност.Твърди се, че установената фактическа власт не е владение, а държане, следователно 1 не може да се приложи института на придобивната давност.Неправилно, според жалбата се приема от страна на решаващия съд, че владението е било лично „чрез родителите„ на ответника.В заключение се настоява съдът да отмени решението и да уважи исковата претенция.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемия В. Т. С., чрез адв.Г. депозира отговор, съобразно които решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание пред ВОС, въззивника е редовно призован, не се явява, но чрез адв.И. /ВАК/ поддържа въззивната си жалба и моли съдът да я уважи.

Адв.Г., които представлява въззиваемата страна моли съдът да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред първата съдебна инстанция, съдебното производство е било образувано по предявен от страна на Н. П. М., против В. Т. С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 75/300 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо имота от 15.12.2015 г., находящ се в гр. Варна, *****, с площ от 170 кв.м, при съседни имоти с №№ ***, ***, *** и ***, както и за осъждане на ответника да му предаде владението върху тях.Наред с горното е направено искане и по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на издадения в полза на ответника констативен нотариален акт № 15 от 02.12.2015 г., том IV, рег. № 7448, дело № 550 от 2015 г. на нотариус А.Г. с рег. № 194 на НК, до размер на 75/300 ид.ч. от процесния имот.

Според ИМ с н.а. № 30, том VI, рег. № 4160, дело 1123/1941 година наследодателката на страните К.С.А. придобила процесния недвижим имот с идентификатор № ***, с площ от 170 кв.м. Същата починала през 1973 г. в гр. Будапеща, като оставила за наследници по закон нейните четирима братя Д.Я., ДД.Я., Я.Я. и К.Я.. Първите двама от тях – Д.Я. и ДД.Я. нямали наследници, а страните били наследници на К.Я. – ищецът Н. М. бил негов правнук (син на К.Д., която починала преди нейната майка М.Д. – дъщеря на К.Я.), а ответникът В. С. бил внук на К.Я., син на сина му Т. С..

Така всеки от тях придобил по ¼ от имота или 75/300 ид.ч.Също според ИМ ½ ид.ч. от имота била отчуждена в полза на Държавата, но с Решение от 09.02.1995 г. по гр.д. № 950/1993 г. на ВРС бил отменен отказът на кмета на община Варна за отмяна на отчуждаването и правото на собственост върху тази ½ ид.ч. било възстановено на наследниците на К.С.А., след като на 30.05.1995 г. била възстановена получената като обезщетение сума.

Ищеца твърди още, че през 2015 година ответникът В. С. се снабдил с КНА № 15 от 02.12.2015 година за придобиване по давност на правото на 2 собственост върху 85 кв.м. ид.ч. от имота, които владеел и понастоящем.

Според ИМ ответника е придобил имота по скрит начин и не отговаря на правните изисквания протеклата в негова полза давност, и защото не бил манифестирал промяната в намерението си пред останалите съсобственици.

От фактическа страна е било установено пред решаващия съд, че н.а. за покупко-продажба № 30, том VI, рег. 4160, дело № 1123/1941 г. (л. 8) К.Д.К., действаща лично и като пълномощник на съпруга си Д.К.М., е закупила от Р.К.С. правото на собственост върху 175.30 кв.м идеални части от празно дворно място цялото с площ 350,60 кв.м, находящо се в гр. Варна, кв. 362, парцел пети, при граници: наследници на Ю.М., П.Т. и от две страни улици.

Също не е спорно и е видно от наличните писмени доказателства /л.14/, че К.С.К. е починала в гр. Будапеща, Унгария, съгласно препис от акт № 1002/1093 г., като за времето на своето пребиваване в Република България е живяла със своите родители (без данни за имената им) и четирима братя, както следва: Д.С.Я., починал през 1958 г., Д.С.Я., починал през 1971 г., К.С.Я., починал, и Я.С.Я., починал през 1940 г.

Съгласно приложените удостоверения за наследници (л. 15-18 и л. 7981) К.С.К. (К.С.П. според удостоверение за идентичност на имена – л. 82), родена на 15.03.1904 г., със семейно положение – вдовица, е починала на 08.07.1973 г. и оставила за законни наследници своите братя, а именно: 1.) Я.С.Р. (Я.С.Я. според удостоверение за идентичност на имена – л. 16 гръб), починал преди нея през 1940 г., и наследен от децата му С.Я.С. (починал през 1979 г.), И.Я. С. (починал през 1991 г.), Е.Я.Б. (починала през 1999 г.), Г.Я. С.

(починал през 2003 г.) и М.Я. С. (починал през 1965 г.), 2.) К.С.Я., починал през 1977 г. и наследен от преживяла съпруга П.Я., починала през 1986 г. и две деца – син Т. К. С. и дъщеря М.К.Д., като синът му е починал през 2006 г. и наследен от неговата съпруга П. С.а, починала през 2014 г., и едно дете В. Т.

С. (сега ответник), а дъщеря му е починала през 2011 г. и наследена от внука й Н. П. М. (сега ищец) – син на дъщеря й К.Д., починала преди нея през 2010 г.; 3.) Д.С.Я., починал през 1971 г. без данни за наследници, и 4.) Д.С.Я., починал през 1958 г., също без свои наследници.

Приложена е и отчуждителната преписка, както следва:

Със заповед № 413/09.03.1981 г. на председателя на ИК при Варненски ОНС (л. 153), е отчужден на основание чл. 95 ЗТСУ в полза на държавата, за предвиденото по ЗРП мероприятие „Административна сграда на ДСК“, недвижим имот, находящ се в кв. 517, на ***, подрайон XIII, пл.

№ 5а, собственост на посочените лица, сред които и наследниците на К. С.а:

Е.Я. С.а, И.Я. С., Г.Я. С. и Т. К. С., като въпросните наследници са обезщетени парично чрез плащане на обезщетение от 17 570.74 лв.

За цялото дворно място, отредено за ДСК и трафопост, с площ от 1444 кв.м, съставляващо парцел I, кв. 517 на 13 м.р. в гр. Варна, е съставен акт № 117/10.10.1988 г. за държавна собственост (л. 158) с посочено основание чл.

63 ЗТСУ и изброени 25-ма бивши собственици, вкл. наследници на К.С.А.:

Е.Я., И.Я. С., Г.Я. С. и Т. К. С. (№ 3), както и М.К.Д. (№ 21).

3

Със заявление от 07.08.1992 г. наследниците на К. К.: Т. К. С., М.К.Д., М.С.Н., Т.И.Ф.,М.И.П., В.И.Я., Е.Я.Б., Г.Я. С. и Д.М.Я. поискали по реда на ЗВСВНОИ възстановяване собствеността на притежаваната от тях съгласно нотариален акт № 30, дело № 1123/1941 г. ½ ид.ч. – 175 кв.м. от отчужденото дворно място с пл. № 5А, цялото с площ 350 кв.м, находящо се на *****.

По заявлението е постановен отказ с решение № 923/26.11.1992 г. на кмета на Община Варна (л. 151), като с влязло в сила решение от 09.02.1995 г. по гр.д. № 950В/1993 г. на Окръжен съд – Варна (л.149) е отменен отказът на кмета, обективиран в посоченото решение, както и заповед № 413/09.03.1981 г. на ИК при ОНС гр. Варна в частта за отчуждаването на ½ ид.ч. от имота от наследниците на К. С.а, и е възстановено правото им на собственост върху тази част, след възстановяване на получената като обезщетение сума.

Видно от съдържанието на приобщената заповед № Р-1014/09.06.1995 г. на кмета на Община Варна (л.152), наследниците на К. С.а са внесли получената като обезщетение сума в размер на 17 576 лв. и е наредено отписването от актовите книги на притежавания от тях недвижими имот. Част от подлежащото на връщане обезщетение в размер на 4393 лв. е заплатено по сметка на Община Варна от М.Д. с мемориален ордер № 1171/30.05.1995 г. (л.

11).

От приобщеното уведомление от областен управител на област с административен център Варна (л. 83) се изяснява, че на 12.11.2014 г. ответникът В. С. и майка му П. С.а са инициирали производство по обстоятелствена проверка за снабдяване с констативен нотариален акт за недвижим имот, находящ се в гр. Варна, *****, представляващ ПИ с идентификатор № *** с площ 170 кв.м. Производството е завършило с издаден нотариален акт за собственост върху идеални части от недвижим имот, придобити по давностно владение № 15 от 02.12.2015 г., том IV, рег. № 7448, дело № 550 от 2015 г. на нотариус А.Г. с рег. № 194 на НК (л. 6), с който ответникът В. Т. С. е признат за собственик на 85 кв.м. ид.ч. от имота, придобити по давностно владение и наследство.

От приложените декларации по чл. 14 ЗМДТ (л. 109 и сл.) и справка, издадена от Община Варна, Дирекция „Местни данъци и такси“ (л. 104), се изяснява, че по отношение на процесния имот с идентификатор № *** са подавани следните декларации по чл. 14 ЗМДТ:

- декларация от 29.03.1998 г., подадена от бащата на ответника Т. К. С., като единствен собственик по наследство върху 87,50 кв.м, с декларирана дата на придобиване 03.02.1995 г.;

- декларация от 10.08.2006 г. (л. 115-118), подадена от ответника В. Т.

С., като собственик по наследство и съдебно решение от 09.02.1995 г. на ¼ ид.ч. от земя с площ 175,30 кв.м., притежавана в съсобственост с неговата майка П. М. С.а, последната титуляр на останалите ¾ ид.ч., с декларирана дата на придобиване 02.03.2006 г.;

- декларация от 20.04.2015 г. (л. 124-128), подадена от ответника В. Т.

С., като единствен собственик по наследство (с посочен документ за собственост – нотариален акт № 20/1941 г.) на земя с площ 175,30 кв.м., с 4 декларирана дата на придобиване 24.10.2014 г.;

- декларация от 16.12.2015 г. (л. 110-113), подадена от М.С.Н., като собственик по наследство на земя с площ 87,50 кв.м., притежавана в съсобственост с Д.П.П., П.Д.П., П.Д.П., Г.Н.Я., П. В.И., И.В.И., Р.И.И., Е.И.

М., И.И.Б., В. Г. К., Д.Г.Я., КК.Г.Я., В. Т. С. и Н. П. М., с декларирана дата на придобиване 31.12.2009 г. и отразено придобивно основание – наследство от К.С.А. и реституция, съдебно решение;

- декларация от 08.02.2016 г. (л. 120-123), подадена от ответника В. Т.

С., като единствен собственик по наследство (с посочен документ за собственост – нотариален акт № 7448/02.12.2015 г.) на земя с площ 85 кв.м., с декларирана дата на придобиване 02.12.2015 г.

Пред ВРС е било прието и неоспорено Съдебно техническо заключение, от което става ясно, че с КП на гр. Варна от 1900 г. с нанесен Регулационен план, одобрен с Указ №37/02.04.1903 г. на Царя, според който процесният имот попада в кв.362 и е с пл. № 5, като в разписния лист към плана за собственик на имота е записана К.Д.К. с документ за собственост - Н.А.№ 30 от 30.10.1941 г., том II, дело 1123. За поземления имот е отреден парцел V-5 в кв. 362 с вписана в разписния лист площ от 350 кв.м и граници: от север парцел IV-3 със собственик П.Т., от изток и юг - улици и от запад - парцел I-2 със собственик Николинка П. Попова, като процесният поземлен имот попада в западната половина на парцел V-5 и съответните му граници съвпадат със северната, южната и западна негови граници.