Решение № 4766 от 19.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4766 гр. Пловдив, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20265330103150 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Ц. И. Р., ЕГН **********, с адрес ******, против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: град София, жк Изток, бул. „Г.М. Димитров” № 16А, ет. 1, оф. 2, представлявано от ******** З. Р., с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата от 49,53 евро, с левова равностойност 97,09 лева, неоснователно платена за такса бързо разглеждане по онлайн Договор за потребителски кредит № ******, сключен между страните от разстояние, предвид нищожността на клаузата на начисляване на въпросната такса, като противоречива на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и изискванията на чл. 10а и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответникът са сключили онлайн Индивидуален договор за потребителски кредит № ****** за сумата от 700 лв./357,90 евро, при фиксиран лихвен процент 40,85 %, и ГПР 40,97 %.

В договора било предвидено задължение за заплащане на такса „Бързо разглеждане“ в размер на 97,09 лв./ 49,53 евро. Ищцата била усвоила заемния ресурс и възстановила начислените й суми по договора, вкл. и тази за въпросната такса, но дължала плащане на същата. Поддържа се, че тази клауза заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното правоотношение. В случая липсвало еквивалентност между таксата и извършената услуга, поради което било налице нарушение на чл. 143 ЗЗП, а таксата целяла единствено обогатяване на кредитора, без да се предоставя насрещна услуга. Неравноправността на клаузата, доколкото тя не била 1 индивидуално уговорена, водела до нейната нищожност. Поддържа се, че таксата представлявала скрит разход по договора за кредит и с нея се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Таксата била начислена и в нарушение на чл. 10а ЗПК, забраняващ на кредиторът да събира такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с усвояване и управление на кредита. По изложените съображения моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Вивус.БГ” ЕООД, със становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва, че страните са сключили по реда на ЗПФУР процесния договор за кредит при посочените в исковата молба параметри, по които била усвоена от ищцата сумата по кредита. Счита иска за допустим в принципен план, но предявен при хипотеза на злаупотреба в права. По същество се излагат съображения, че вземането за такса за експресно разглеждане на документи не представлявало услуга свързана с усвояването и управлението на кредита, нито била задължително условия за отпускането на заема. Изтъква се, че кредиторът е ангажирал допълнителен ресурс, за да разгледа незабавно кредитната заявка на потребителя, поради което и е налице реално предоставена услуга.

Поддържа се и че не следва вземането за посочената такса да се включва като разход по кредита при формиране на ГПР. Счита, че е налице индивидуално договаряне, както и че ищцата е запозната с последиците от сключването на кредитната сделка, предвид наличието на множество аналогични правоотношение между страните. Моли се, така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски, като е заявено и възражения срещу претенцията за разноски на ищцовата страна, в която насока развива съображения.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, а и е представен по делото документ, обективиращ основните параметри на заемно правоотношение по Договор за кредит № ****** г. От съдържанието на същия се установява, че кредитът е за сумата от 700 лв./357,90 евро, при посочени в договора ГЛП от 40,97 % и ГПР от 49,90 %. Предвижда се и заплащане на такса за услуга бързо разглеждане в размер на 97,09 лв./ 49,53 евро. Общата дължима сума по кредита е 808,84 лв./ 413,55 евро. Приложимите общи условия, Стандартен европейски формуляр и погасителен план са представени от ответното дружество с отговора на исковата молба. Между страните пък е отделено за безспорно, че начислената такса за услуга бързо разглеждане в размер на 97,09 лв./ 49,53 евро не е включена като разход по кредита при изчисляването на ГПР. В подкрепа на извода за наличие на правоотношение между страните по повод на процесния кредит е и представеното платежно нарежда за платена сума в общ размер от 814,72 лв./ 416,56 евро от ищцата Р. на „Вивус.БГ“ ЕООД (с предходно наименования „4 финанс“ ЕООД). От ответника е представена справка за извършени плащания, които потвърждават получаването от дружеството на преведената от ищцата сума, от която 97,09 лв./ 49,53 евро са отнесени за 2 такса за услуга бързо разглеждане.

Съдът като съобрази материалите по делото намира, че при така описаното по-горе договорно правоотношение между страните, ищцата освен качеството на кредитополучател, има и качеството на потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което се ползва със законоустановената потребителска закрила и приложение в случая намират императивните правилата на ЗПК и ЗЗП. В случая е приложим ЗПК, независимо от двуседмичния срок на договора, доколкото се констатира, че сделката предвижда значителни разходи за потребителя съотнесени към материалния интерес по кредита.

В тази насока съдът приема за основателни съображенията в исковата молба за недействителност на договора за кредит поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит задължително съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. По смисъла на § 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предвид тази дефиниция съдът намира, че уговорената таксата за експресно разглеждане реално представлява разход по кредита и е следвало да бъде взета предвид при определяне на ГПР. Видно от самото й наименования, същата се дължи за бързо разглеждане на заявката за отпускане на кредит, т.е. пряко свързана с договора и съществуваща единствено във връзка с него. Липсват и писмени данни кредитополучателят доброволно да е избрал тази „услуга“, чието конкретно съдържание не е посочено в договора за кредит. Следователно разходите за бързото разглеждане на заявлението за отпускане на заема, е трябвало да се включат в ГПР по кредита. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния размер на разходите по правоотношението, които ще направи, и реалното оскъпяване на кредита – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последното води до недействителност на самия договор за кредит по силата на чл. 22 ЗПК, тъй като некоректното и неточно посочване на действителния процент на оскъпяване на кредита има същата последица като липса на посочен ГПР и неминуемо въвежда потребителя в заблуждение, доколкото и в двете хипотези същият е в неведение относно реалните параметри на договора за кредит.

Допълнително следва да се отбележи, че таксата за бързо разглеждане на заявлението за кредит се дължи въз основа на клауза от договора, която е в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Според тази норма кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по приоритетно разглеждане на заявлението по отпускане на кредит са такива, свързани със сключването на договор, респ. със своевременното усвояване на кредита. За събирането на такси за разглежданите действия обаче законодателят е предвидил забрана. При това положение съдът приема, че целта на посочената 3 договорна клауза е да послужи за заплащане на допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, което води и до нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен процент по договора. Следователно договорът е недействителен, а в частност и процесната клауза за такса бързо разглеждане, и на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК Неспазването на императивните разпоредби, предвиждащи лимит на размера на годишния процент на оскъпяване на кредита и завишаването на възнаградителната лихва по скрит начин са частни хипотези на нарушаване на добрите нрави с договорни клаузи в потребителските кредити, тъй като тъй като водят до неравноправие между двете страните, явна нееквивалентност между престациите по правоотношението и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, последният от които е задължен да заплати неоправдано високи разход за предоставения му финансов ресурс и възнаграждение за кредитора.

Предвид изложените мотиви и доколкото договорът за кредит се намира за недействителен на основание чл. 22 ЗПК, то по силата на чл. 23 ЗПК кредитополучателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на начислените лихви, такси и неустойки. Установи се по делото, че ищцата е платила по процесния кредит сумата в общ размер от 814,72 лв./ 416,56 евро, от които 97,09 лв./ 49,53 евро са платени по недействителната клауза за такса относно услугата бързо разглеждане.

С оглед на горното предявения иск се намират за основателен и като такъв ще се уважи изцяло.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцата, като в нейна полза ще се присъди сумата от 25,56 евро – платена държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., при съобразяване с приетото с Решение по дело C‑438/22 на СЕС, и при отчитане на материалния интерес по делото, сравнително ниската фактическа и правна сложност на спора, броя на проведените открити съдебни заседания и осъществената от процесуалния представител на ищцата дейност по защита на нейните интереси, то в полза на адвокат С. Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело в размер на 102,26 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: град София, жк Изток, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ № 16А, ет. 1, оф.

2, представлявано от ******** З. Р., да заплати на Ц. И. Р., ЕГН **********, с адрес ******, сумата от 49,53 евро, с левова равностойност 97,09 лева, представляваща неоснователно платена сума за такса бързо разглеждане по онлайн Договор за потребителски кредит № ******, сключен между страните 4 от разстояние, предвид нищожността на клаузата на начисляване на въпросната такса, като противоречива на добрите нрави, заобикаляща материално-правните изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и изискванията на чл. 10а и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от ******** З. Р., да заплати, Ц. И. Р., ЕГН **********, с адрес ******, сумата от 25,56 евро – разноски за платена държавна такса по делото.

ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ” ЕООД, ЕИК 202393458, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от ******** З. Р., да заплати, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адвокат С. Н. от ******, с адрес ******, сумата от 102,26 евро, представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.