Решение № 10 от 09.01.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. С., 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440100825 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на И. О. Г. против „Ф.“ЕАД , в която се твърди от ищцата, че на 28.08.2023г. е подала искане в Централния кредитен регистър към БНБ за Справка за кредитна задлъжнялост по ЕГН **********. В същата Справка е посочено, че има задължение към ответното дружество с посочен идентификатор на кредита ***. В справката е посочено и че към 31.07.2023 г. задължението е с Балансова експозиция в размер на 193.00 лв.

Твърди се от ищцата, че тя няма сключен договор с ответната страна и не е уведомявана, че има задължения към нея, както и основанието, въз основа на което ответната страна претендира суми от нея. Сочи, че ако претендираните суми са по договор за кредит, то съдържанието на същия противоречи на императивни норми на действащото законодателство, в частност Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, което води до недействителност на договора или на негови клаузи. А недействителността на договора или негови клаузи води и до промяна на задълженията по договора.

На самостоятелно основание прави и възражение за настъпила обща погасителна давност, в случай че се установят дължими суми към ответника.

Моли съда да постанови Решение, съгласно което да се признае за установено, че ищцата не дължи изпълнение /плащане/, вкл. и по принудителен ред на ответника поради недействителност на договора, по който се претендират сумите и/или настъпила обща погасителна давност от 5 /пет/ години .

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва 1 иска. Твърди, че на първо място е налице валидно възникнало кредитно правоотношение, по силата на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № ***, сключен на 28.01.2008г. между "Б." ЕАД /с предходно фирмено наименование „Д.“ АД/ и ищцата.

Договорът е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /отм./ в редакцията му към 22.12.2006 г. и Закона за защита на потребителите в редакцията към 20.07.2007г. и отговаря на всички изисквания, заложени в относимото законодателство.

Вземането, което първоначалният кредитор "Б.с" ЕАД има спрямо ищцата му е прехвърлено по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014г., съгласно който цедентьт прехвърля на цесионера портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях, включително и вземането, произтичащо от посочения договор. Това обстоятелство е видно и от приложената към исковата молба справка за кредитна задлъжнялост, където е надлежно отбелязано „придобиване на вземания по кредити“.

Твърди, че той, в качеството на пълномощник на цедента е изпратил чрез препоръчана пратка на „Български пощи“ ЕАД, уведомление за цесия до постоянният адрес на длъжника.

Същият е посетен от пощенски служител, който не е открил нито длъжника, нито друго пълнолетно лице, от домашните му или живеещо на адреса, което да е съгласно да получи пратката, поради което е оставено уведомление с указан срок за получаване на пратката от пощенски клон. След като срокът за получаване на пратката е изтекъл, същата е върната в цялост, като посочената причина за връщане е „непотърсена“. Непротиворечивата съдебна практика на ВКС приема, че придобиването на вземането от цесионера /респ. възникването му в неговия патримониум/ настъпва със самото сключване на договора за цесия, а съобщаването й не е елемент от фактическия й състав. Целта на уведомяването на длъжника е единствено с оглед защитата му срещу ненадлежното изпълнение на задължението му /т.е. срещу лицето, което вече не е носител на вземането/. Доколкото законът не поставя специални изисквания за уведомяването, то може да бъде направено и в рамките на процеса относно предявен нск за вземането. По силата на принципа на свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ може да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.

На основание гореизложеното, и предвид твърдения на ищцата, с настоящия отговор представя и моли съдът да приеме и връчи на ищцата уведомление на осн. чл. 99 ЗЗД за извършената цесия. Най-късният момент, в който ищцата ще бъде уведомена за цесията и същата ще породи действие спрямо нея ще е моментът на връчване на препис от отговора на исковата молба, като това обстоятелство следва да бъде взето предвид при постановяване на решението на осн. чл. 235 ГПК.

По отношение на твърдението за изтекла погасителна давност за вземането по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № ***, счита същото за основателно.

Моли сълът да вземе предвид факта, че ответникът прави признание в срока за отговор на исковата молба и с поведението си не е дал повод за завеждане на иска, поради което моля да бъде приложена нормата на чл. 78. ал. 2 ГПК и разноските да не бъдат възлагани на 2 ответника.

В с.з. ищцата р.пр. не се явява и не изпраща представител.Поддържа иска в писмено становище чрез пълномощника си адв.И. С..

Ответникът не изпраща представител.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, че на 28.01.2008 г. ищцата е сключила с „Д.“ АД Договор за кредит за покупка на стоки и услуги № ***. Видно от договора, представен по делото на ищцата е бил отпуснат кредит в размер на 849,00лв. за покупка на описаната в договора стока, които е следвало да се изплати на 18 месечни погасителни вноски в размер н а 61,96лв. всяка, като ощата стойност на плащанията е 1115,13лв. при ГПР 28,14 %. Падежът на първата погасителна вноска е 14.03.2008г., а на последната- 14.08.2009г.

С Договор за продажба и прехъврляне на вземания от 08.07.2014г., сключен между „Ф.“ ЕАД-купувач и „Б.“ ЕАД / с предишно наименование с „Д.“ АД/-продавач, продавачът прехвърля на купувача портфолио от вземания, произнтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях.Вземанията са конкретизирани в Приложение №1 към Договора.Видно от същото в него фигурира вземането на „Б.“ ЕАД от ищцата по Договор за кредит за покупка на стоки и услуги № ***/ 28.01.2008г.

С Пълномощно 28.07.2014г. Б. ЕАД е упълномощил „Ф.“ЕАД да уведоми длъжниците за сключения на 08.07.2014г. договор за прехвърляне на вземания / цесия/.Изпратеното до ищцата увеедомление за цесия е върнато като непотърсено, видно от п риложената обратна разписка.

Видно от представената справка за кредитната задлъжнялост, задължението на ищцата по процесния договор за кредит съществува в ЦКР.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК.

Съдът счита, предявеният иск за допустим. Интересът на ищцата от предявяване на иска за несъществуване на вземането произтича от обстоятелството, че процесното вземане фигурира като дължимо и неплатено в Централния кредитен регистър при БНБ, както и от правото да иска установяване на действително правно положение със сила на присъдено нещо, а именно че вземането е погасено по давност.

По същество на иска:

Спорът по делото по същество се свежда до обстоятелството дали е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземането по процесния договор за кредит.

Доколкото се касае за вземане по договор за кредит, съдът приема, че е приложима 3 разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност за главницата. Съдът приема, че вземането на ответника, произтичащо от договора за кредит е погасено по давност, считано от 14.08.2009г., на която дата е падежът на последната погасителна вноска по договора за кредит. Не са налице твърдения, че давността е прекъсвана на някое от основанията, предвидени в чл.116 от ЗЗД , поради което съдът намира, че петгодишна давност е изтекла на 14.08.2014г. т.е. към момента на предявяване на иска-07.12.2023г. вземането е погасено по процесния договор за кредит е погасно по давност. Искът е основателен и доказан и следва да се уважи.

По отговорността за разноски:

Съдът приема, че не са налице кумулативно изискваните предпоставки на чл. 78, ал.

2 ГПК , тъй като с извънсъдебното си поведение ответникът е дал повод за завеждането на иска, тъй като с подаването на данни към Централния кредитен регистър по отношение на погасеното по давност вземание спрямо ищцата е обусловило правния й интерес от предявяването на отрицателния установителен иск.

Ищцата е била представлявана от адвокат осъществил безплатна помощ на осн.чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, поради което и на осн.чл.38 ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата адв. И. Г. адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв., което съдът вземайки предвид решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 г. на СЕС, счита за справедливо и обосновано по размер размер с оглед цената на иска, ниската фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

Ищцата е освободена от заплащане на ДТ, поради което на осн.чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-С. ДТ по предявения иск в размер на 50,00 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ф.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, представлявано от С. К. П. и С. А. Б., че И. О. Г., ЕГН ********** с адрес с.М., ***, обл.С. НЕ ДЪЛЖИ изпълнение на вземането в размер на сумата от 193,00 лв. по Договор за кредит за покупка на стоки и услуги № ***/ 28.01.2008г. , сключен между И. О. Г. и „Д.“ АД , придобито от „Ф. “ ЕАД с договор за цесия от 08.07.2014г.- поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА „Ф.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, представлявано от С. К. П. и С. А. Б. на осн.чл.38 ал.2 от ЗА да заплати на адв. И. С. С. от АК-П. адвокатско възнаграждение в размер на 200,00лв.

ОСЪЖДА „Ф.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, представлявано от С. К. П. и С. А. Б. на осн.чл.38 ал.2 от ЗА да заплати по сметка на РС-С. държавна такса по предявения иск в размер на 50,00 лв.

4

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд С. в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

5