Решение № 6 от 04.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Пловдив, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Г.а при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Г.а Административно наказателно дело № 20235330204632 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление Н П №539/27.07.2023г. на Зам.-кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на А. Т.

Г., ЕГН:********** на основание чл.189, ал.12 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуален представител – адв. Л. К., се ангажира становище за незаконосъобразност на атакуваното НП, поради което се прави искане за неговата отмяна. Претендира се присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, се представлява от процесуален представител – гл. юрисконсулт Т., която пледира атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност, в случай на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение над законоустановения минимум.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

1

Жалбоподателят А. Т. Г. н е притежавал право да паркира на места, определени за хора с трайни увреждания. Същият притежавал издаден от Община Пловдив, ОП „ПР“ пропуск за платено преференциално паркиране по адресна регистрация №645 за лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег. №***, за адрес ул. „Драган Манчов“, с което било предоставено право за паркиране в обхвата на зона за платено паркиране „Синя зона“, без паркоместа за служебни нужди и такива определени за хора с увреждания.

Н а 12.06.2023г. жалбоподателят Г. паркирал управляваното от него лично МПС марка „Мерцедес“, с рег. №*** в гр. Пловдив на ул.„Драган Цанков“ до №8 на едно от местата за паркиране, което било обозначено с пътен знак „Д21“, но върху асфалтовата настилка на конкретното място нямало изпълнен международния символ за достъпност, представляващ човек, стоящ в инвалиден стол.

На същия ден свид. А.-М. К. К. – *** извършила проверка и установила, в отсъствие на жалбоподателя, паркирания върху място за хора с трайни увреждания автомобил с рег. №***. Свид. К. установила, че процесният автомобил няма поставена карта по образец удостоверяваща това право. Ето защо за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП на основание чл.186, ал.3, вр. чл.178д от ЗДвП съставила фиш №0002505062 на собственика на автомобила.

В законоустановения срок било подадено от жалбоподателя Г. възражение срещу фиша, с което оспорил законосъобрзаността му, сочейки липса на извършено административно нарушение.

Така, въз основа на фиша бил съставен АУАН №002817/06.07.2023г. на собственика на процесния автомобил – а именно жалбоподателя Г. за извършеното с управлявания от него лек автомобил - марка „Мерцедес“, с рег.

№*** на 12.06.2023г. нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. АУАН бил съставен от свид. К. в присъствието на пълномощник на жалбоподателя – адв.

Л. К., която го подписала с възражение, че А. Г. не е извършил вмененото му във вина административно нарушение. Допълнителни възражения не постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление, с което за нарушението на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП на Г. било наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 лв. на основание чл.189, ал.12 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Според чл.25 от Наредба №РД-02-20-2 от 26.01.2021г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията 2

/Наредбата/ местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 „Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“ в съответствие с Наредба №18 от 2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци /ДВ, бр.73 от 2001г./ и с пътна маркировка върху цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния символ за достъпност в бял цвят. По силата на цитираната норма мястото за паркиране на автомобили на хора с увреждания следва да е обозначено не само с пътен знак Д21, но и с пътна маркировка. Използван е съюзът „и“, което означава кумулативно изискване и за пътен знак, и за пътна маркировка. Т.е. местата за паркиране на хора с увреждания следва да са обозначени и с пътен знак Д21, и с пътна маркировка с международен символ за достъпност, за да се считат за „места, определени за хора с увреждания“. /В този смисъл е актуалната съдебна практика на контролиращата инстанция – виж Решение №2398 от 21.12.2023г., постановено по КАНД №2225/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив/.

От доказателствата по делото се установява, че на процесното място, на което е бил паркиран от жалбоподателя Г. собствения му лек автомобил марка „Мерцедес“, с рег.№***, е имало поставен единствено пътен знак Д21, но не е била изпълнена пътна маркировка с международен символ за достъпност. Поради това и следва да се приеме, че не са били изпълнени кумулативните изисквания на Наредбата, с оглед единствено обозначението с пътен знак Д21. След като фактите в хипотезата на правната норма на чл.25 от Наредбата не са налице, то няма как да се приеме, че мястото, на което е установено нарушението, може да се квалифицира като място, определено за хора с увреждания. Посоченото налага извод за нарушение на материалния закон относно съставомерността на вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Поради това и обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски. В случая от жалбоподателя са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 300 лева, като са налице доказателства, че действително е платена сумата. Същата е дори по – малка от предвиденото в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което претендираната сума следва да бъде изплатена на жалбоподателя. Следва да бъде уважено искането и за присъждане на сумата от 5 лева, направени разноски от жалбоподателя по делото, във връзка с издаване на съдебно удостоверение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП №539/27.07.2023г. на Зам.кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на А. Т. Г., ЕГН:********** на основание чл.189, ал.12 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Община Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на А. Т. Г.,

ЕГН:********** сумата от 305 /триста и пет/ лева, представляваща направени от последния разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4