Решение № 614 от 01.08.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 614 гр. Шумен, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело № 20223630102669 по описа за 2022 година

Предявен e първоначален иск с правно основание чл.59, ал.9 СК и насрещни искове по чл.59, ал.9 от СК и чл.150 от СК.

Депозирана е искова молба от Е. М. М., ЕГН **********, адрес: с.Крайгорци, община Върбица срещу Л. Х. Е., ЕГН **********, адрес: с.Станянци, община Върбица, в която посочва, че с ответницата са бивши съпрузи, бракът им бил прекратен по взаимно съгласие през 2021 г., като родителските права над непълнолетното им дете Е. Е. М., родена на 11.07.2007 г. били предоставени на майката. Ответницата и дъщеря им живеели в Германия. До месец май 2022 г. контактите на ищеца с дъщеря му били редовни, но след този период Е. престанала да отговаря на обажданията на своя баща без обяснение, не отговаряла и на текстовите му съобщения, поради което той се разтревожил, пуснал жалби за издирване на детето до полицията в Германия и в България, както и оттеглил даденото на бившата му съпруга пълномощно да придружава дъщеря им при напускане пределите на Република България. В резултат издирването, полицаите установили местонахождението на детето, осъществили контакт с него и го уведомили, че същото се намира в България, но не желае да говори с баща си без да посочват причини. Посочва, че е свикнал да се грижи за дъщеря си от нейното раждане и желае съдът да измени режима на упражняване на родителските права, постановен с Решение по гр. д. №2479/2021 г. постановено по гр.д.№2479/2021г. по описа на ШРС като ги предостави на него, определи местоживеене на детето при баща му и осъждане на майката да плаща издръжка в размер на 300 лв. месечно, както и да й се определи режим на лични контакти всяка първа и трета събота и неделя от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване, както и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, както и желае присъждане на направените в производството разноски.

1

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата подава отговор, счита иска за неоснователен и недоказан и моли отхвърлянето му.

В същия срок ответницата предявява насрещен иск, с който иска съдът да промени местоживеенето на Е. Е. М., ЕГН ********** от адрес: с.

Станянци, общ. Върбица, обл. Шумен, ул. Д. №12, на адрес: Република Германия, гр. Д. 47166, ул. А. №7. Предявен е насрещен иск от непълнолетното дете Е. Е. М., действащо със съгласието на майка си Л. Х. Е., с искане да бъде изменен размера на ежемесечната издръжка, която бащата да заплаща на дъщеря си от 200 лв. месечно на 300 лева месечно, платима на 30о число на месеца, за който се дължи от датата на завеждане на претенцията до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, като същата се плаща чрез майката по банковата й сметка, както и присъждане на сторените разноски.

След като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното:

Установява се от събраните доказателства и не се спори, че Л. Х. Е., майка на ищцата и и ответникът са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод по гр.д.№2479/2021г. по описа на ШРС, като упражняването на родителските права по отношение на детето им Е. Е. М., са предоставени на майката и е определен режим на лични контакти с бащата. Местоживеенето на детето е определено в с.Станянци, община Върбица.

Между страните също не е налице спор, че през 2017г. майката на ищцата започнала периодично да пътува в чужбина с цел да си намери работа.

След като се установила в Германия, през 2019г. и ищцата заминала при нея, където живеели заедно до момента на завръщането им РБългария през месец юли 2022г. Напускането на РБългария било осъществено със съгласието на ответника, който изготвил и предоставил декларация-пълномощно, което впоследствие е оттеглено. Горното е повод майката да предяви иск по чл.127а от СК, въз основа на което е образувано гр.д.№1706/2022г. по описа на ШРС, по което с Решение №34/16.01.2023г. изменено с Решение №147/25.05.2023г. постановено по в.гр.д.№130/2023г. по описа на ШОС е разрешено на непълнолетната Е. Е. М., действаща лично, със съгласието на майка си Л. Х.

Е., адрес : с.Станянци, община Върбица да пътува извън пределите на РБългария до държави членки на ЕС и да се завръща неограничен брой пъти в периодите 01.09.2022г. до 30.07.2023г. и от 30.06.2024г. до 30.07.2024г., с придружител майката Л. Х. Е. или посочено и упълномощено от нея лице, без за това да е необходимо съгласието на бащата Е. М. М..

Делото е образувано по иск на бащата, който желае промяна на начина на упражняване на родителските права, а именно да му бъдат предоставени за упражняване родителските права и по отношение на детето. За успeшното провеждане на тази претенция ищецът следва да докаже, че е налице промяна в обстоятелствата обуславящи първоначалното решение на съда да предостави упражняването на родителските права на майката. Фактите, водещи до изменение на обстоятелствата по смисъла на посочените разпоредби, са примерно изброени в т. 5 на Постановление № 1/1974 г. на Пленума на ВС, чиито разяснения са задължителни за съдилищата. Извън горното, законодателно са въведени отново примерно изброени критерии- по чл. 59, ал. 4 от СК и по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето.

Преценката на тези примерно изброени обстоятелства следва се извършва 2 изключително с оглед защита интересите на децата, като тя е комплексна съдът следва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на децата - в тяхната съвкупност, а не само някои от тях.

За установяване на условията и начина на отглеждане на детето е допуснат и разпитан като свидетел С.С, който живее на съпружески начала с ответницата. Той твърди, че 2021 г., след развода на Л., живее с нея на семейни начала, като детето живее с тях. Живеят в апартамент в гр. Дуисбург, Германия. Е. ходи на училище в Германия. Заявява, че Е. и майка и се разбират много добре, детето няма проблеми в училище. Посочва, че Л. получава доход от около 1 500 евро месечно. Той също помага при задоволяване на нуждите на семейството, разходите са общи защото живеят като семейство.

Детето е изслушано по реда на чл.15 и сл. от Закона за закрила на детето и категорично изразява своето желание да живее с майка си в Германия.

Твърди, че училището и харесва много, има приятели и социална среда , обратното – в България се чувства изолирано, няма много приятели.

От друга страна свидетелят св. Ш. С.- разпитана по искане на ищеца посочва, че бащата често се е грижел за Е., когато майка и е отсъствала от страната. Отглеждал детето, обличал я, къпел я, тя ходела редовно на училище. През този период (не се посочва конкретния период ) майката не се грижела детето, не е изпращала пари. След това имало период, в който майката и детето се установили в Германия, а бащата работел във Франция.

После се установил в гр.Ф. и често се виждали с Е.. Отношенията им се влошили от месец юни 2022г. когато детето пристигнало в България, но не потърсило контакт с бащата. Той оттеглил пълномощното за пътуване в чужбина и от този момент отношенията им са съвсем обтегнати.

Свидетелката твърди, че основния проблем е, че детето се отглежда от чужд мъж- настоящия съжител на майката. Свидетелят допълва, че към момента на провеждане на съдебното заседание ищецът не в страната, а е отишъл да работи в Австрия.

Съдът възприема за меродавни показанията на цитираните свидетели и от тях приема за доказано, че към настоящият момент не е налице такава промяна в обстоятелствата, която да обоснове промяна в начина на упражняване на родителските права.

Детето расте заедно с майка си с отлична социално-битова среда, ходи на училище, където има приятели и се чувства добре. Майката има постоянен партньор, който и помага при отглеждане на детето.

От друга страна, съдът намира, че от събраните доказателства може да се приеме, че мотивът за завеждане на настоящото дело е не толкова загрижеността за детето, а наранените чувства на бащата, които произтичат от факта, че Е. е преустановила контактите си него. Съдът не подценява обстоятелството, че поведението на детето е повод за тревога и обида у родителя, но счита че конкретната ситуация не може да се възприеме като обективна причина за промяна на родителските права. Напротив, доколкото това противоречи изцяло на желанието на детето, което е на възраст самостоятелно да формира психически нагласи счита, че е вероятно да се достигне до пълен разрив в отношенията баща-дъщеря и да повлияе в негативен план на психо-емоционалния статус на детето. Недоказани са и 3 твърденията на ответника, че социално- битовата среда в Германия е нездравословна, дори опасна за детето.

Не на последно място следва да се отчете обстоятелството, че от показанията на св. Ш. С. се установява, че към момента ищецът е извън страната, в Австрия, няма категорични данни къде, в какви битови условия живее, до кога ще пребивава там, какви са бъдещите му намерения. Няма доказателства и налице ли е подкрепяща среда- разширен семеен кръг или роднини, които могат и желаят да му помагат при отглеждане на детето.

В обобщение, съдът намира, че искът по чл.59, ал.9 от СК предявен от ищеца е напълно неоснователен.

По насрещните искове по чл.59, ал.9 и чл.150 от СК.

Майката е предявила насрещен иск за промяна на местоживеенето на детето, а именно от с.Станянци, община Върбица в Република Германия, гр.

Д. 47166, ул. А. №7.

Съдът намира, че молбата е основателна. Майката се е установила трайно да живее в Германия заедно с детето. Това фактическо положение не съответства на постановените мерки относно местоживеенето, а именно съгласно посоченото по-горе Решение по гр. д. №2479/2021 г. постановено по гр.д.№2479/2021г. по описа на ШРС , местоживеенето на детето е определено при майката в с.Станянци, община Върбица. В случая са налице обективни обстоятелства, които налагат промяната на местоживеенето на детето. Тази промяна е в негов интерес, защото с промяната на местоживеенето могат да се реализират в пълен обем правата на детето по действителното му местоживеене. Както от показанията на свидетеля С.С., така и от представените писмени доказателства 2 бр. удостоверение за адресна регистрация от 29.08.2019 г., ., трудов договор от 14.10.2021 г., 2 бр. потвърждение за адресна регистрация от 09.03.2020 г., здравна карта №355210 01 G 2.1, здравна карта №01 G 2.1, ученическа карта, Свидетелство на Е. Е. М. за II срок на учебна година 2021/2022 г., е видно, че в Германия трайно е създадена социално-битова среда, в която детето успешно се е интегрирало. Бъдещите му планове и намерения са да продължи да живее там. Майката има постоянна работа и дом, създала е стабилна семейна средаима постоянен партньор, който също живее в Германия. Поради горното, съдът намира, че молбата се явява основателна.

Съдът намира за изцяло основателна и претенцията по чл.150 от СК.

С Решение по гр. д. №2479/2021 г. постановено по гр.д.№2479/2021г. по описа на ШРС е определена месечна издръжка в размер на 200 лева за детето Е. Е.

М., която бащата следва да заплаща считано от 13.09.2021г. От момента на присъждане на издръжката е изминал период от време от около 2 години, през който безспорно нуждите на детето, свързани с основни потребности като храна, отопление, облекло и др. са нараснали. От друга страна по делото липсват доказателства за доходите на бащата, но според твърденията на св.Ш.

С., той в момента е в Австрия и работи там. Поради посоченото съдът намира, че реализира поне средната за страната работна заплата. Няма други алиментни задължения. Предвид изложеното, а именно нуждите на детето и възможностите на родителите, съдът намира, че общата издръжка, която е необходима за задоволяване нуждите на детето следва да е в размер на 550 лева, от които 300 лева да се заплащат от бащата , а остатъка от 250 лева от майката, която полага непосредствените грижи.