Решение № 478 от 07.10.2021, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр.Плевен, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Снежина Иванова при секретар Десислава Добрева като разгледа докладваното от съдия Иванова административно дело № 23 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 4 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/, във връзка с чл. 107, ал. 3, чл. 144 и чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/.

Делото е образувано по жалба от адв. З.П.Т.

*** срещу решение №1 от 18.12.2020 г. на началник сектор „Приходи” в община Никопол , с което е изменен акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 от ДОПК №2247-1/12.11.2020 г., л. 10 по делото.

В жалбата и в допълнителна жалба /л.35/ сочи, че актът е незаконосъобразен. Брат му Г. П.Т. е подал декларация вх.№ 328128/27.05.1998 г. по реда на чл.14 от ЗМДТ, без да е бил упълномощен и без да е представил изрично нотариално пълномощно, и е вписал, че жалбоподателят е съсобственик на идеална част от недвижим имот. Сочи, че не е приел оставеното от родителите си наследство – не е подавал молба за приемане на наследството, не е налице и мълчаливо приемане чрез конклудентни действия, не е извършвал актове на разпореждане с вещи, останали след тяхната смърт. Моли да се отмени АУЗ.

С определение № 81/13.01.2021 г. /л.31/ жалбата е била оставена без движение за внасяне на държавна такса, като такава е внесена в посочения от съда срок /л.36/.

Ответникът не е подал писмен отговор на жалбата, въпреки дадената му възможност с определение № 120/18.01.2021 г. /л.37/.

В съдебно заседание жалбоподателят- З.П.Т.,***, редовно уведомен, се явява лично. Сочи, че собственик на имота не се става по реда на чл.14, ал.6 от ЗМДТ, че не е подал молба за приемане на наследството, нито молба за отказ и от смъртта на родителите си до датата на огледа от ВЛ не е ходил в имота. Сочи съдебна практика и я представя. Сочи, че е налице липса на мотиви. Имотът е в окаяно състояние. Моли да се отмени и да се върне за ново произнасяне. Моли да се присъдят разноски. В представена в о.с.з. писмена защита допълнително твърди, че не е спазен чл.109 ДОПК, като посоченият в него срок е преклузивен. За 2011 г. не е представен размерът на данъчната оценка.

Прилага съдебна практика.

В съдебно заседание за ответникът – Началник сектор „Приходи” при община Никопол, редовно уведомен, се представлява от адв.П.. Моли да се отхвърли жалбата. Сочи, че от удостоверението за наследници е видна наследствената част на жалбоподателя. Същият следва да докаже, че не е наследник. По отношение на размера на дължимите суми сочи, че приема размера, посочен от ВЛ – 64,67 лева за данък за недвижими имоти и лихва и такса битови отпадъци и лихва, доколкото за 2011 г. данъчната оценка няма как да е значително по-висока от тази в периода 2012 -2019 г. като посоча, че декларирането на имоти може да стане и служебно. Моли да се присъдят разноски.

Прави възражение относно част от разноските на Т. – за снимки, такса 1,50 лева, държавна такса, адвокатско възнаграждение, доколкото не е ангажиран друг адвокат.

Административен съд-Плевен, шести състав, като провери законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на делото е решение №1 от 18.12.2020 г.

/л.л.4-6/ на началник сектор „Приходи” в община Никопол, с което е изменен акт за установяване на задължения по декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК №2247-1/12.11.2020 г. /л.л.10-12/ и вместо определените с

АУЗ на л. 10 по делото данък за недвижими имоти в размер на 27,84 лева и лихва от 17,99 лева се определя данък за недвижими имоти в размер на главница - 21,46 лева и 14,96 лева лихва и ТБО за същия период

-вместо главница от 46,83 лева и лихва от 32,22 лева се определя - главница 36,27 лева и лихва -26,78 лева за периода 2011 – 2019 г. или задължението вместо в размер на 124, 88 лева се определя в размер на 99,48 лева.

Г. П.Т. е подал декларация по чл.14, чл.27 и §2 от ПЗР на ЗМДТ вх.№328128/27.05.1998 г. /л.л.15-20/ по отношение на имот, находящ се в с.Евлогиево, общ. Никопол, ул.***, състоящ се от земя, жилище и две второстепенни сгради. В нея изрично са упоменати и останалите собственици на имота, между които и З.П.Т., който притежава 1/5 част от имота.

По партидата на З.П.Т. има налични задължения, представляващи данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци. Същият не е заплатил задълженията си в законоустановения срок, поради което служебно е бил издаден процесния Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2247-1/12.11.2020 г., издаден от данъчен инспектор, орган по приходите съгл. заповед №261/31.08.2020 г.

С процесният АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, на З.П.Т. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2011 г. – 2020 г., както следва:

- Данък върху недвижимите имоти в размер на главницата 27,84 лева и лихва върху тази сума към дата 12.11.2020 г. в размер на 17,99 лева;

- Такса битови отпадъци в размер на главницата 46,83 лева и лихва върху тази сума към дата 12.11.2020 г. в размер на 32,22 лева.

Обща сума 124,88 лева.

Следва да се посочи, че в АУЗ съответните години /без 2020 г./ са посочени два пъти, като начислените суми за годините понякога са различни, а посоченият сбор от сумите по-горе е от сумите за двете посочвания.

При обжалването по административен ред, с посоченото решение №1 от 18.12.2020 г. на началник сектор „Приходи” в община Никопол АУЗ е изменен, като е прието, че неправилно е определена частта от притежавания имот на З.Т., посочено е, че същата е 1/5, и АУЗД е изменен в частта относно установените суми, като ДНИ е в размер на главницата 21,47 лева, лихва върху същата сума 14,96 лева, ТБО – главница 36,27 лева, лихва върху нея 26,78 лева. Към същото решение е приобщен описаният изменен АУЗ, като процесуалният представител на органа посочва, че това е измененият акт, издаден след постановяване на решението.

По делото е приобщена съставена служебна декларация за имота партиден номер 6507Н7913 /л.л.21-27, 190-195/.

Приобщено по делото е удостоверение за наследници на П.Т.Б., починал на 06.03.1990 г., между които наследници е жалбоподателят /л.л.28-29/.

Със заповед №261/31.08.2018 г. /л.45/ на кмета на община Никопол за постановилата АУЗД Р.В.е наредено от 01.09.2018 г. да установявава, обезпечава и събира местни данъци и такси.

Със заповед №330/28.02.2017 г. на кмета на

Община Никопол /л.42/ постановилата изменителното решение З.К.е назначена за началник сектор „Приходи” в община Никопол. Същата заповед е изменяна в частта й относно възнаграждението с последващи заповеди, приобщени на л.л.43, 44.

Приобщена е заповед №01/02.01.2020 г.

/л.46/, с която е утвърден Устройствен правилник за дейността, структурата и организацията на работа в Общинската администрация Никопол за периода 2020 – 2023 г. /л.л.46-63/, като съгласно чл.46, ал.3, Дейността по „Местни данъци и такси” се осъществява от сектор „Приходи” към дирекция ”Финансово-счетоводни дейности”.

Приложени по делото са заповеди на кмета на община Никопол за определяне на териториите за сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване 2010 г. - 2020 г. /л.л.83-93/, от които е видно, че тези дейности са извършвани в с.Евлогиево през всички тези години; Приобщена е Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Никопол заедно с изменения и приложения на същата /л.л.94-135/. Приобщена е и последващата наредба, уреждаща същия въпрос, приета на 26.08.2020 г. /л.л.136-163/.

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, чието заключение е приобщено на л.л.224-245. Съгласно същото, данъчната оценка на притежаваната от З.Т. 1/5 ид.част от имота за периода 2011 - 2019 г. е 688,65 лева. Размерът на ДНИ е 16,88 лева главница и 8,35 лева лихви, като ВЛ в таблица посочва сумите за всяка година;. Установено е, че е налице фактическо престиране на услугата събиране и извозване на битови отпадъци в с.Евлогиево за периода 2011-2019 г., съгласно приложените заповеди. В с.Евлогиево в периода 2011 - 2019 г. се предлага услугата „Обезвреждене в депа или други съоръжения на битови отпадъци” и услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване”, съгласно приложени заповеди /л.л.265-281/.

Размерът на ТБО за периода 2011 - 2019 г. е формиран, както следва: данъчната оценка на имота, умножена по промилите, съгласно наредбата на общински съвет – Никопол. Посочени са по години съответните промили, като и че размерът на ТБО е 26,43 лева главница и 13,01 лева лихви, като ВЛ в таблица посочва сумите за всяка година; Имотът в с.Евлогиево, ул.”Вела Пеева” се намира в регулационните граници на с.Евлогиево и представлява кадастрален номер 8 от 1991 г., и е в рамките на границите на района, определен от кмета на общината за предоставяне на услуги по сметосъбиране и сметоизвозване.

В о.с.з. ВЛ допълнително заявява, че проблем има за ДНИ и ТБО за 2011 г., като изчислените от органа за тази година суми са значително по-високи от определените от ВЛ. Огледал е имота, който е необитаем.

Жилищната постройка е негодна за живеене. Данъчната оценка е 3443,20 лева за целия имот, като доколкото е в регулация, земя от 1 дка, тази оценка се доближава максимално до истинската.

В съдебно заседание пълномощникът на ответника посочи, че приема така определения от вещото размер на опредления ДНИ и ТБО за 2011 г. -2019 г. в размер на ТБО 26,43 лева и лихва към 12.11.2020 г - -13,01 лева или 39,44 лева и задължение за данък за недвижими имоти за същия период в размер на главница 16,88 лева и лихва от 8,35 лева или общо в размер на 25,23 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Посоченото Решение е било връчено на З.Т. на 23.12.2020 г., видно от обратната разписка на л.7, а жалбата е подадена на 05.01.2021 г., видно от вх. номер на общината на л.8, т. е. спазен е срокът по чл. 156, ал. 1 от ДОПК.

Жалбата е редовна като отговаряща на изискванията на чл. 145 и чл. 149 от ДОПК и като подадена от лице с активна процесуална легитимация, доколкото с АУЗ се засяга неблагоприятно правната му сфера, поради което и за него съществува правен интерес от оспорването на акта.

Съдът намира жалбата за допустима .

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган с оглед приложена заповед за компетентност, като и АУЗ, издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК от Р.В.В.– данъчен инспектор, орган по приходите е издаден от компетентен орган с оглед заповед №261/31.08.2018 г. на кмета на община Никопол, тъй като на същата е наредено от 01.09.2018 г. да установява, обезпечава и събира местни данъци и такси .

Съдът намира, че решението и актът са издадени в установената форма, но при съществено нарушение на административно-производствените правила .

Според АУЗ задълженията на оспорващия произтичат от подадена декларация от друг съсобственик за притежаван от него недвижим имот по чл. 14 от ЗМДТ, вх. № 328128/27.05.1998 г. по реда на чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, като имотът е с партиден номер 3205064021001 и представлява земя 1000 кв.м, жилище с година на построяване 1946 г. с конструкция М1 с РЗП 75 кв.м, две второстепенни постройки, построени 1960 г., с конструкция ПН – паянтова, и площи съответно 3 и 8 кв.м., находящи се в с.Евлогиево, община Никопол, ул.***.

Посочено е и правното основание за издаването на решението и акта – чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.

В чл. 109, ал. 1 ДОПК законодателят е предвидил, че не се образува производство по установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация. Разпоредбата на чл. 109, ал. 1 ДОПК не се ограничава до приложението й само при ревизионните актове, но и за актовете по чл. 107, ал. 3 ДОПК, какъвто е процесният. Срокът по чл. 109, ал. 1 ДОПК е преклузивен, което означава, че съдът е длъжен за него да следи служебно. Разпоредбата чл. 4, ал. 1 ЗМДТ препраща към ДОПК, поради което преценката за преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 ДОПК касае допустимостта на административното производство.