Решение № 20596 от 12.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20596 гр. София, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110156621 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „А., с която са предявени срещу ответника С.

И. А. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1000 лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит № ./27.07.2017г., сключен с „4., сумата от 33,69 лв., представляваща договорна лихва за периода от 27.07.2017г. до 02.10.2017г., сумата 1292,80 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.10.2017г. до 06.06.2022г., които вземания са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 18.11.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 29936/2022г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищецът „А. твърди, че между ответника и „4. е сключен на 27.07.2017 г. договор за кредит № ., с предоставена парична сума в размер на 1000 лева, като договарянето е станало чрез средствата за комуникация от разстояние. Уговорена била договорна лихва в размер на 33,69 лева, поради което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1033,69 лева, платими посредством една месечна погасителна вноска на 02.10.2017г.

Поради неизпълнение на паричното задължение на длъжника е начислена лихва за забава върху непогасената главница за периода от 03.10.2017г. до 06.06.2022г., като в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС лихва за забава не била начислявана за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. На 18.11.2021 г. било подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/ от 18.11.2021 г. между „4. и „А., която била съобщена на длъжника с изпращане на уведомително писмо от 25.11.2021 г. чрез „Б., но 1 писмото се било върнало в цялост като неполучено. С оглед изложеното се моли исковете да се уважат, като се признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: 1/ сумата 1000 лева – незаплатена главница по Договор за кредит № ./27.07.2017г., 2/ сумата 33,69 лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.07.2017г. до 02.10.2017г., 3/ сумата 1 292,80 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 03.10.2017г. до 06.06.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 29936/2022г. по описа на СРС, 145 състав. Претендира се законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.06.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за производството.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. И. А., с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани.

Ответникът твърди, че не е подписвал договорите и техните приложния, а ако съдът приеме, че е налице валиден договор, то вземанията по него са изцяло изплатени. Счита договорът за кредит за нищожен, евентуално унищожаем на посочените в отговора на исковата молба основания – поради нарушения на ЗПК и ЗЗД. Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предяви са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че между „4. и ответника е възникнало валидно (действително) правоотношение по договор за потребителски кредит /заем/, по което кредиторът е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че падежът на вземанията е настъпил и ответникът е изпаднал в забава, както и размера на дължимото обезщетение за забава, както и прехвърлянето на вземанията по договора с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „4. и ищеца от 18.11.2021г. и уведомяването на длъжника за цесията.

Ответникът следва да докаже възраженията си срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им, в това число плащане, както и твърденията си за нищожност на договора, общите условия и отделни техни договорни клаузи.

Във връзка с възражението за давност в тежест на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането, са били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.

Съдът, при така разпределената доказателствена тежест и събраните по делото доказателства, приема следното:

Установява се от представените и приети като доказателства по делото писмени 2 доказателства (договор, Общи условия, преддоговорна информация, искане за кредит и декларация-съгласие за обработване на лични данни, носещи подписа на ответника, който не е оспорен в производството, вкл. саморъчно изписване на трите му имена), че на 27.07.2017г. между „4. като кредитор и ответника С. И. А. като кредитополучател е сключен договор за кредит № ./27.07.2017г., по силата на който на ответника е предоставена и усвоена сума в размер на 1000 лв., които обстоятелства се установяват и представената разписка за извършено плащане (л. 100 от делото) и от заключението на приетата съдебносчетоводна експертиза, съгласно която сумата е получена по банкова сметка в „И. на датата на сключване на договора – 27.07.2017г. Въз основа на изложеното – наличието на писмен договор, носещ подписите на страните, декларация за запознаване с преддоговорната информация, съдържащ параметрите на сключения договор за потребителски кредит, подписана от ответника, подписани на всяка страница Общи условия, приложими към договора за кредит, съдът намира, че между „4. и ответника е сключен договор за потребителски кредит, по който е преведена и усвоена сумата за главница в размер на 1000 лв.

Установява се от съдържанието на процесния договор, че годишният процент на разходите на заема е определен на 49,65 %, а фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40,99 %, а общата сума за плащане по кредита се равнява на сумата от 1240 лв.

(включваща главница и договорна лихва, както и такса за експресно разглеждане в размер на 206,31 лв.). Уговорено е, че пълният размер на сумите по кредита следвало да се върнат на 26.08.2017г., с оглед на което падежът на задължението на ответника по кредита е настъпил преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В договора за кредит е отразено, че Общите условия на договора за кредит представляват неразделна част от него. Съгласно същите таксата за експресно разглеждане представлява допълнителна, незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на кредит/и или допълнителен кредит/и при условията и сроковете, посочени в Общите условия.

Установява се, че съгласно Приложение № 1 от 18.11.2021г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.11.2019г. кредиторът „4. е прехвърлил на ищеца „А. вземанията си по процесния договор за кредит, като цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име длъжниците, чиито вземания са прехвърлени с договора за цесия (пълномощно на л. 44 от делото). По делото е представено уведомително писмо до ответника, с което ищецът го уведомява от името на цедента за станалата продажба на вземането по договора, като липсват доказателства за връчването на уведомлението редовно преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Независимо от изложеното, такова уведомява се е осъществило в хода на производството с връчване на ответника на исковата молба с приложенията към нея, сред които и посоченото уведомление, за отговор на 23.11.2022г. Като факт от значение за спорното право, настъпил в хода на процеса, същият следва да се съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, като се 3 приеме, че цесията е породила действие спрямо длъжника чрез уведомяването му за нея.

По делото са приети писмени доказателства за извършени преди образуване на заповедното производство плащания по кредита на обща стойност от 1100 лв.

По делото е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че съгласно справките на ищеца дължимата по договора непогасена сума се равнява на 2970,78 лв., от които главница – 1000 лв., договорна лихва – 33,69 лв., лихва за забава до 18.11.2021г. – 1246,40 лв., лихва за забава от 18.11.2021г. до 01.03.2023г. – 121,72 лв., съдебни разноски – 443,06 лв. и такси – 125,91 лв. Лихвата за забава, изчислена само върху главницата за периода от падежа на договора – 27.08.2017г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение се равнява на сумата от 450,28 лв. В случай че се приеме, че в общия разход по кредита е включена таксата за експресно разглеждане, ГПР би се равнявал на 292 %, а без това допускане - на посочения в договора – 49,65 %. Вещото лице посочва, че към 09.12.2021г. са извършени плащания от ответника по договора за кредит на обща стойност от 1100 лв., като ответникът не е посочил изрично какви вземания погасява с плащанията. С посочената сума биха се покрили вземанията за такси – 206,31 лв., договорна лихва – 33,69 лв., лихва за забава до 18.11.2021г.

– 394,72 лв. и част от главницата в размер на 465,28 лв., като непогасена е останала главница в размер на 634,72 лв.

При така събраните доказателства, съдът приема следното от правна страна: предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, съгласно който това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява потребител – лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за процесния договор важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.

2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Договорът за потребителски кредит е формален, като законът изисква да бъде сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител (чл. 10, ал. 1), която в настоящия случай е налице. Императивно изискване на закона е и съдържанието на договора да бъде представено по ясен и разбираем начин, както и всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Несъмнено Общите условия към договора, които както беше изяснено съдържат дефиниции на основните понятия в него, и 4 детайлно разписване на правилата за сключване, изпълнение и прекратяване на договора, представляват част от същественото договорно съдържание, което е изрично изразено в самия договор, както и е закрепено в законовата разпоредба на чл. 11, ал. 2 ЗПК, съгласно която Общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора. В този смисъл следва да се приеме, че изискването за ясно и разбираемо посочване на съдържанието, както и за представянето елементите на договора с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12 (чл.