Решение № 82 от 15.03.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Ботевград, 15.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251810200838 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Предмет на обжалване е Електронен фиш № 8505248438, издаден от МРРБ, агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл.

187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на В. Н. В., ЕГН:

**********, с адрес АДРЕС, е наложена „глоба” в размер на 300,00 (триста) лева, за извършено от него нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП .

В жалбата се моли съда да отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство на основание изтекла давност за преследване на нарушителя, както и поради наличие на противоречие с принципа на пропорционалност на наложената глоба съобразно Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено следното:

Н а 02.04.2022 г. в 12,13 часа с устройство № 10221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на път I-1 км 197+085, с посока Нарастващ километър, е бил заснет лек автомобил „Субару Форестер“ с рег. № СО9689ВТ. Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал.

3 ЗДвП е регистрирала автомобила, тъй като по електронен път е отчела, че за него няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата 1 според категорията на пътното превозно средство.

Впоследствие е установен собственика на автомобила, като на основание чл. 179, ал.3, вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП на В. Н. В., ЕГН: **********, с адрес АДРЕС, е наложена „глоба” в размер на 300,00 (триста) лева, за извършено от него нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП..

От справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ София, изх. № 11-00819/16.01.2026 г., ведно със становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, Национално тол управление, се установява, че за л.а. „Субару Форестер“ с рег. № СО9689ВТ, към дата 02.04.2022 г., 12,13 часа, на път I-1 км 197+085, с посока Нарастващ километър, не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

С оглед възприетото от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН "По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго", т. е. в административнонаказателните производства субсидиарно се прилагат институтите, регламентирани в НК, относно обстоятелствата, изключващи отговорността. Такъв характер безспорно има давността за реализиране на отговорността, като материалноправен институт. На първо място това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство, съгласно чл. 24, т. 3 от НПК давността е една от предпоставките, при наличието на които наказателно производство не се образува, а образуваното следва да бъде прекратено. На второ място – законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове, реализирането на наказателната отговорност се преклудира. На по-голямо основание това следва да се отнася и по отношение на административните нарушения, които по правило са деяния с пониска обществена опасност. От тук следва изводът, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока, по въпросите свързани с изтичането, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т. нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл. 80 и сл. на Наказателния кодекс.

В Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС, е прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността.

В този смисъл институтите на давността в двете и разновидности – т. нар. преследвателна давност, т. е. давност погасяваща възможността за реализиране на административно-наказателно преследване, след изтичането 2 на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в административнонаказателния процес /чл. 11 от ЗАНН/, следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административнонаказателния процес.

Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт. Погасителната давност бива два вида: обикновена и абсолютна, които се прилагат в административнонаказателното производство.

Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК.

Абсолютната давност изключва наказателното

/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 от НК. В чл. 34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна давност - издаването на АУАН и издаването на НП. Предвидени са и специални давностни срокове за извършване на тези конкретни действия тримесечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и шестмесечен за издаване на НП. С издаването на АУАН и НП, обаче не се изчерпват необходимите действия на държавата по реализиране наадминистративнонаказателната отговорност на дееца. След издаването на НП/ЕФ, същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Тъй като за действието по връчване на наказателните постановления/ЕФ в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на наказателното постановление тече обикновена погасителна давност в размер на 3 години.

С оглед на това следва да се приеме, че по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН за връчването на НП следва да тече обикновена тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и абсолютна погасителна давност в размер на 4 години и половина на основание чл. 81, ал. 3 от НК.

В процесния случай, нарушението по издаднения ЕФ е извършено на 02.04.2022 г., от която дата е започнала да тече обикновената тригодишна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК за връчване на ЕФ, а ЕФ е връчен на 07.10.2025 г., като няма доказателства давността да е спирана или прекъсвана, 3 а и не се твърдят такива. При това положение следва, че обикновената давност е изтекла на 02.04.2025 г., т. е. много преди датата на връчване на процесния ЕФ, с оглед на което възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение е погасена преди връчването на ЕФ. Отново следва да се подчертае, че липсват доказателства за спиране или прекъсване на обикновената давност, поради което тя следва да се приложи, респ. безпредметно е обсъждането на абсолютната преследвателна давност, която би имала значение в случай, че обикновената давност е спирана или прекъсвана.

При издаването на ЕФ са допуснати и множество други процесуални нарушения: На първо място, налице е противоречие с принципа на пропорционалност на наложената глоба съобразно Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г., в което е прието, че чл. 9а от Директива 1999/62 относно заплащането на такси от автомобили за използването на , определение инфраструктура, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задълженето за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително и когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. В случая, санкцията по чл. 179, ал. 3 ЗДвП е абсолютно определена, т.е. фиксирана, и не дава възможност за преценка на конкретни факти, които обуславят конкретната тежест на нарушението. Поради което, санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на глобата от 300,00 лева надхвърля значително дължимите от собствениците / ползвателите на превозни средства такси.

На следващо място, налице са и разминавания относно посочения номер на нарушението в електронния фиш

–

DBB889ED48C77871E053031F160A26C2 и в изпратеното от административнонаказнващият орган становище - в него нарушението е посочено под № 8505248438.

По изложените мотиви съдът приема, че жалбата е основателна, а атакуваният ЕФ следва да се отмени като незаконосъобразен.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата, такива се дължат единствено на жалбоподателя. Последният е ангажирал доказателства за сторени такива в размер на 250,00 лева и в евровата равностойност на този размер следва да му бъдат присъдени, а именно в размер на 127,82 евро.

Така мотивиран, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло ЕФ № 850 5248438, с който на В. Н. В., ЕГН:

**********, с адрес АДРЕС, със съдебен адрес АДРЕС, на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП, е наложена „глоба” в размер на 300,00 (триста) лева, за извършено от него нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ СОФИЯ, да заплати на В. Н. В., ЕГН: **********, с адрес АДРЕС, със съдебен адрес АДРЕС, разноски в размер на 127,82 /сто двадесет и седем евро и 0,82 евроцента/ евро в производството по АНД № 838/2025 г. по описа на РС Ботевград.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Ботевград, 15.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ П. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251810200838 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Разпечатката съдържа 47 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f85780ec-ba86-4311-bc76-66f672adb0e1