Решение № 56 от 27.03.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Габрово, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Големанова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело № 20224200100357 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно чл.422 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на основание Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от „Юробанк България" АД PC - Габрово издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу: *** ЕООД, ЕИК ***, Х. Д.Г. и Т. Г. Г. . Заповедта била връчена на длъжника Т. Г. Г., която депозирала възражение по чл.

4 1 4 ГПК, поради което съдът указал на „Юробанк България" АД, да предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл.422 ГПК.

Н а 27.06.2019г. между *** ЕООД, ЕИК ***, Х. Д.Г. и Т. Г. Г. и ищеца бил сключен Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит" № BL68336/27.06.2019г. с кредитополучател *** ЕООД и съдлъжници: по кредита Х. Д.Г. и Т. Г. Г.. Договорът бил изменен и допълнен с Анекс №1/13.05.2020г.,

Анекс №2/29.10.2020г., Анекс

№3/12.01.2021г. На 21.01.2021г. кредитополучателят преустановил плащането на дължимите по кредита вноски за главница и лихва, като изпаднал в забава. Допуснато било просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и лихва за периода от 21.01.2021г.

/датата на изпадне в забава/ до 07.09.2021г. /датата на обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем/. С оглед формираните просрочия и на основание чл.25, ал. 1, букв. „г" от Договора Банката направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на 07.09.2021г. с връчена по възлагане съгласно чл.18, ал. 5 ЗЧСИ чрез ЧСИ В. Ц. покана до длъжника и съдлъжниците. С поканите бил даден срок и възможност за доброволно изпълнение на задължението по кредита към Банката. Към датата на Заявлението по чл.417 ГПК и към датата на настоящата искова молба длъжникът не бил изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължал и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС.

Към датата на входиране на Заявлението по чл.417 ГПК задължението по кредита е било в размер на, както следва: а) размер и валута: 34 543,37лева, дължима главица по Договора за периода от 21.01.2021г. до 12.12.2021г.; б) възнаградителна лихва в размер на 4 266,38лева, дължима за периода от 21.01.2021г. до 07.09.2021г., съгласно чл.4, ал. 1 от Договора; в) мораторна лихва в размер на 2 169,62лева, дължима за периода от 21.01.2021г. до 1

12.12.2021г., съгласно чл.5 от Договора; г) такси в размер на 217,18лева, дължими за периода от 30.06.2021г. до 12.12.2021г., съгласно чл.4а и чл.10 от Договора; д) разноски за връчване на покани до длъжниците в размер на 306лева.

Претендира се да бъде признато за установено, че „Юробанк България" АД има срещу Т. Г. Г., валидно и изискуемо вземане в размер на: а) размер и валута: 34 543, 37 лева, дължима главица по Договора за периода от 21.01.2021г. до 12.12.2021г.; б) възнаградителна лихва в размер на 4 266,38 лева, дължима за периода от 21.01.2021г. до 07.09.2021г., съгласно чл.4, ал. 1 от Договора; в) мораторна лихва в размер на 2 169,62 лева, дължима за периода от 21.01.2021г. до 12.12.2021г., съгласно чл.5 от Договора; г) такси в размер на 217,18 лева, дължими за периода от 30.06.2021г. до 12.12.2021г., съгласно чл.4а и чл.10 от Договора; д) разноски за връчване на покани до длъжниците в размер на 306 лева; е) законна лихва: от датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК до изплащане на вземането;

Моли да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски и разноските сторени в настоящото производство.

Ответникът в депозирания по делото отговор заявява, че счита исковата претенция за неоснователна. Твърди, че представените към исковата молла анекси са недействителни.

Ответницата твърди, че не е подписвала Анекс №1/13.05.2020г., към Дог. за банков кредит №В1.68336/27.06.2019г., с който става солидарен длъжник на юридическото лице. Към момента на подписване на анекса ответницата твърди, че била преживяла силен стрес в следствие заболяване на сина й, а в последствие и на развито от нея заболяване. При тези обстоятелства посетила офиса на Юробанк АД в гр.Севлиево, където й било обяснено, че този Анекс се подписва за да се приложи мораториума но БНБ за разсрочване нейните кредити. На ответницата не били предоставени нито Анекс№1/13.05.2020г. нито Дог. за банков кредит № BL68336/27.06.2019г., нито време да се запознае с тези документи. Г. твърди, че не знаела, че става солидарен длъжник на юридическото лице. Ако това й било разяснено щяла да откаже, тъй като не била получавала и една стотинка от банката по този договор. Напълно се доверила на обясненията на новия управител на банката, който, бил кредитния й консултант. Със запотени от маската очила, ръкавици и на прилична дистанция, подписала Анекс №1 от 13.05.2020 г., към Дог. за банков кредит №BL68336/27.06.2019г. На следващо място, тъй като не й били предоставени общите условия на банката, моли съдът да прогласи нищожността на чл.4 на договора, регламентираща договорната лихва поради неравноправност на последната по смисъла на ЗЗП. Счита, че тъй като е физическо лице в случая намира приложение ЗЗП.

Уговорките относно увеличението на договорната лихва по кредита били неясни и неразбираеми и противоречали на ЗЗП, същите не били уговорени индивидуално, а са част от типизирани ОУ на банката, поради което ответницата нямала възможност да влияе върху съдържанието им. Неравноправната клауза в случая позволявала на банката да прави промяна в размера на лихвата, само ако посочените обстоятелства станат неизгодни за нея, без да се защитава интереса на кредитополучателя, не била уговорена възможност за промяна на лихвата в полза на икономически по-слабата страна - кредитополучателят. Не било ясно и дали при формиране на посочената лихва в заявлението за издаване заповед за изпълнение, тази възможност за едностранна промяна в лихвата била упражнена, или не.

Съдът следвало да прогласи нищожността на горепосочените клаузи като неравноправни по смисъла на чл.143, т.10 ЗЗП.

Прави възражение за нищожност на анексите на основание чл.26, ал.2 ЗЗД -поради липса на съгласие, съответно тяхната унищожаемост на основание чл.28 ЗЗД поради грешка в предмета.

Моли съда да отхвърли предявения иск и да присъди направените по делото разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната 2 съвкупност прие за установено следното :

Не е спорно между страните по делото, че на 27.06.2019г. между *** ЕООД, ЕИК ***, Х. Д.Г. и ищеца бил сключен Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит" № BL68336/27.06.2019г. с кредитополучател *** ЕООД и съдлъжник Х. Д.Г.. Договорът бил изменен и допълнен с Анекс №1/13.05.2020г.,

Анекс №2/29.10.2020г., Анекс

№3/12.01.2021г., по които страна, в качеството й на съдлъжник била и ответницата Т. Г. Г..

С Договор за банков кредит Продукт „Бизнес кредит" № BL68336/27.06.2019г. банката предоставила на кредитополучателя във връзка с неговата дейност кредит в размер на 40000лв., със срок за връщане от 60месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. Съгласно уговореното в чл.3 от договора кредитът, включително и лихвите се погасява съобразно погасителен план, подписано от страните , при окончателното усвояване на кредита.

В чл.24 от договора е закрепено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем , в случай, че :

- Кредитополучателят е станал неплатежоспособен или умишлено се е поставил в състояние на неплатежоспособност

- Не е осигурил при поискването от банката данни за имущественото си състояние или й е отказал достъп до ипотекираните недвижими имот или заложени вещи - Е представил неверни данни по справки, декларации и счетоводни документи, при сключване на настоящия договор и по време на изпълнението му

- Не е изпълнил което и да е друго задължение, поето по силата на договора, договорите обезпечаващи кредита или по други, сключени с банката договори за кредит, включително не е внесъл дължима вноска по главница и/или лихва.

С Анекс №1/13.05.2020г. ответницата е встъпила в съществуващото правоотношение като съдлъжник, при условията на чл.101 ЗЗД. Страните по анекса са се договорили плащането на дължимите главница и лихва по договора да бъде отсрочено за срок от шест месеца, считано от падежната дата на погасителната вноска, дължима през м.март 2020г., като крайния срок за погасяване на кредита е удължен до 28.12.2024г. След изтичане на периода на отсрочване погасяването на кредита се възобновява, считано от падежната вноска, дължима ма м.септември 2020г.

По силата на Анекс №2/29.10.2020г. е уговорено облекчено погасяване на кредита за срок то 3 месеца и нов краен срок за издължаване до 28.10.2024г.

В Анекс №3/12.01.2021г. страните по договора са уговорили ново отсрочване на плащанията по кредита за срок от 3месеца, считано от вноската дължима за м.октомври 2020г. Променен е крайния срок за погасяване на кредита до 28.03.2025г.

Поради неплащане на част от вноските кредита бил обявен от банката за предсрочно изискуем, считано от 07.09.2021г. Уведомленията за това до длъжниците са връчени чрез ЧСИ В.Ц., както следва : до кредитополучателя „***“ ЕООД на 06.09.2021г., на осн. чл.52, ал.1 ГПК, до съдлъжника Х. Г. – на 07.07.2021г., на осн. чл.47 ГПК и на съдлъжника Т. Г. на 06.12.2021г. (лично). Съдът намира, че кредита надлежно е обявен за предсрочно изискуем.

Въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№2131/2021г. на РС Габрово, по което срещу кредитополучателя и съдлъжниците е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите :34543,37лв.-главница за периода 21.01.2021г.-12.12.2021г., ведно със законната лихва от 13.112.2021г. до окончателното изплащане, 4266,38лв.възнаградителна лихва за периода 21.01.2021г.-12.12.2021г.

Съдът е указал, че за посочените суми кредитора може да предяви осъдителен иск.

От заключението на изготвената по делото счетоводна експертиза, неоспорена от страните и която съдът възприема изцяло се установява, че към 12.12.2021г. – датата на издаване на извлечението от счетоводните книги на банката по процесния кредит е усвоена главница в размер на 39608,52лв., от които са изплатени 5065,15лв., а неиздължена е останала сумата от 34543,37лв. По изискуемия кредит били начислени лихви в размер на 8424,31лв., от които 1988,31лв. са издължени, а дължими останали 4266,38лв.-договорни лихви и 2169,62лв.-мораторни лихви. Неиздължени били и сумата от 217,18лв.-такса за управление на кредита и сумата от 306лв.-такса за връчване на покани на длъжниците.

3

Вещото лице е установило, че нито след 07.09.2021г.-датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, нито след 12.12.2021г.-датата на изготвяне на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са извършвани погасявания на дължими суми по кредита от кредитополучателя или съдлъжниците.

Съдът намира възражението на ответницата, че чл.4 от договора съдържа неравноправни клаузи по см. на ЗЗП е неоснователно. Процесният договор за банков кредит е сключен във връзка с дейността на кредитополучателя „***“ ЕООД, поради което същият няма характер на договор сключен с потребител. Обстоятелството, че по договора като съдлъжници са встъпили физически лица (първо е встъпил едноличния собственик на капитала на дружеството- Х. Г., а в последствие и ответницата) не придава на договора характер на договор сключен с потребител. Съгласно §13, т.1 от ДР на ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В настоящият случай кредитната услуга е предоставена именно във връзка с дейността на търговско дружество, поради което ЗЗП и ЗПК не са приложими към процесния договор.